Решение № 93 от 21.03.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Варна, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20223001000688 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от адв.П. П. – ДАК, в качеството на особен представител на Р. М. Р. от с. Т. против Решение № 99/17.10.2022 год., постановено по т.д.№ 179/2021 год. по описа на ОС – Добрич, с което по отношение на страната е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО на следните вземания на „ОБЕДИНЕНА

БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, ЕИК 000694959, срещу Р. М. Р. ЕГН ********** с последен известен наст. и пост. адрес с. Т., ул. „Т.“ , к.к. К. 7, ет. 3, ап. 11, общ. К., област Добрич, в общ размер на сумата от 114 061.80 лв., както следва: 44 431.01 евро, представляваща неплатена главница по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 15.08.2008 г., изменен и допълнен с Допълнителни споразумения № 1/26.03.2009 г., № 2/28.03.2010 г., № 3/20.05.2011 г. и № 4/23.01.2013 г.; 12 865.53 евро, представляваща договорна лихва за периода 28.01.2017 г. – 30.12.2019 г., 359.54 евро обезщетение за забава върху просрочени плащания за периода 28.01.2017 г. – 30.12.2019 г., 333.23 евро, представляваща обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода 28.01.2017 г. – 30.12.2019 г., 329.56 евро, представляващи такси по кредита, присъдени съгласно Заповед № 17/31.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и 1 Изпълнителен лист № 30/31.01.2020 г., издадени по ч. гр. д. № 39/2020 г. по описа на РС-К., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението за 1 издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 29.01.2020 г. - до окончателното й изплащане, претендиран на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ.

В предявената въззивна жалба се излагат доводите за неправилност, необоснованост на съдебния акт и допускането на съществени процесуални нарушения.

Постъпилата писмена жалба е редовна, допустима и надлежно администрирана.

Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В производството пред АС – Варна не се оспорва следната фактическа установеност от ДОС:

На 15.08.2008 г. между страните по делото е сключен договор за предоставяне на ипотечен кредит, по силата на който Банката се задължава да отпусне на кредитополучателя Р. сума в размер от 50 000.00 евро, за определена цел и при уговорени условия и срок, а кредитополучателят се задължава до ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока.

Кредитната сума е изцяло усвоена.

Последното плащане от страна на длъжника е извършено на 14.08.2017 г. в размер на сумата от 300.00 евро.

По силата на Заповед за незабавно изпълнение № 17/31.01.2021г. и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 39/2020 г. по описа на Районен съд - К., длъжникът е осъден да заплати на банката претендираните в настоящото производство суми. Във връзка с принудителното събиране на сумите, банката е подала молба за образуване на изпълнително дело при частен съдебен изпълнител С. С., рег. № 739 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Добрич. Образувано е изп. дело № 64/2020 г. по описа на частния съдебен изпълнител. С оглед връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заповедният съд е указал на кредитора на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за възможността да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК.

Предсрочна изискуемост

Първият спорен момент пред настоящата инстанция е свързан с наличието на надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредитния дълг.

В разпоредбата на чл.18 от процесния договор за кредит, страните са приели, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.

2

С ТР 4/2013 год. от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС се прие , че когато по силата на чл.60, ал.2 Закон за кредитните институции /ЗКИ/, банката-кредитор е поискала издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК в хипотеза на предсрочно изискуем кредит поради неплащане на една или повече вноски, предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. С цитираното тълкувателно решение се приема, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Договорните уговорки в противен смисъл са непротивопоставими на длъжника.

Съобразно фактическата установеност по делото, длъжникът е преустановил плащането на 14.08.2017 г. , следователно към датата на твърдяното уведомяване през 2019 год. е бил в съществено просрочие на кредитния дълг, отговарящо на обективните изисквания на чл. 18 от договора.

На основание чл.18, ал.5 ЗЧСИ кредиторът е предприел връчване на увездомлението за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ С. С. на адрес с.Т., кв.“К.“,ул.“Т.“ № 7, ет.3, ап.11. Соченият адрес съвпада с регистрирания, считано от м.09.2017 год., постоянен и настоящ адрес на длъжника. ЧСИ е посетил адреса на 18.10.2019 год. /петък/; на 25.10.2019 год. /петък/ и на 29.11.2019 год. /петък/, като е отразил констатации, че „ на адреса има живущи, но не отваря никой“ и че по сведения на домоуправителя „семейството живее в дома“. След осъществяване на горепосочените фактически действия връчителят е залепил уведомление „на входната врата“.

Връчването е нередовно. Връчването чрез ЧСИ следва да се осъществи по реда на ГПК. В чл. 43 ЗЧСИ е налице и изрично препращане към разпоредбите на чл. 37-58 от ГПК. В чл. 47, ал. 5 от ГПК е предвидена законова фикция за получаване на съобщението, при наличие на точно определени предпоставки и ред. Съобразно чл. 47, ал. 1 ГПК , този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес, което се констатира най -малко с три посещения на адреса, с интервал от по една седмица между тях, като наймалко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, 3 когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета или по друг начин с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В настоящия случай ЧСИ е събрал данни, че лицето живее на адреса, но нито едно от посещенията му не е проведено в неприсъствен ден. Горното нарушение е достатъчно основание, осуетяващо приложението на чл. 47, ал.5 ГПК. Липсва официално удостоверяване и на останалите обстоятелства във връзка със залепяне на уведомлението – не е посочено къде е залепено уведомлението /на входната врата на апартамента или на жилищната сграда/, същото пуснато ли е в пощенската кутия на адреса, имало ли е достъп до такава.

По делото са представени доказателства и за предприето връчване чрез ЧСИ Д.П., рег.№ 711 с район на действие ОС – Варна на адрес гр.Варна, ул.“Топра хисар“ № 16, ет.2, ап.6 и гр.Варна, ул.“Т.Санантски“ № 3, ет.1, ап.6 /местност „Траката“, „Студен дол“/. Връчителят е събрал данни, че адресатът не живее на посочените адреси, но същите не са регистрирани като постоянен или настоящ адрес на длъжника. Отделно от изложеното, адресите не са посочени като адрес за кореспонденция според последното сключено между страните Допълнително споразумение № 4/23.01.2013 год.

По делото не се съдържат доказателства за отправянето на уведомление до последния посочен от кредитополучателя адрес за кореспонденция – с.Кичево, Община Аксаково, ул.“Трета“ № 25 /допълнително споразумение № 4/23.01.2023 год./.

Следователно, не са налице предпоставките за надлежно упражнено от кредитора право да трансформира дълга в предсрочно изискуем преди инициирането на заповедно производство.

В т.9 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение и в производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК, поради което съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, които са от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска. Тази теза е застъпена и в мотивите към т. 1. 2. на ТР № 8/02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Там е посочено, че решението на съда трябва да отразява правното 4 положение между страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да обсъди и фактите, настъпили след предявяване на иска, ако те са от значение за спорното право.

В по – новата практика, създадена след постановяване на ТР № 8/02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, се изоставя разбирането, обективирано в решение № 161/08.02.2016 г. по т. д. № 1153/2014 г., решение № 77/10.05.2016 г. по т. д. № 3247/2014 г., решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на II ТО на ВКС, че уведомяването на длъжника относно предсрочната изискуемост на кредита, извършено с исковата молба по реда на чл. 415 ГПК, има за последица настъпване на тази изискуемост, но не може да бъде взето в предвид по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, а е основание за предявяване на нов осъдителен иск или н а ново заявление за издаване на заповед по реда на чл. 410/чл. 417 ГПК. В решение № 10/25.02.2020 г. по т. д.

№ 16/2019 г. на II ТО, решение № 86/27.10.2020 г. по т. д. № 2118/2019 г. на I т.о., решение № 42/03.06.2020 г. по т. д. № 1680/2019 г. на I ТО , решение № 60009 от 2.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2891/2019 г., II т. о., ТК , решение № 60048 от 20.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 2122/2020 г., I т. о., ТК ; решение № 76 от 7.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2021 г., III г. о., ГК е възприета тезата, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство по чл. 422 ГПК, като изявлението на банката, в тази посока може да бъде инкорпорирано в исковата молба. Упражненото по този начин потестативно право в хода на производството представлява нов факт от значение за съществуване на претендираното вземане за главница и възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Депозираната искова молба и приложеното към нея уведомление обективират изявление за предсрочна изискуемост на кредита и са връчени на ответника чрез назначения особен представител на 17.03.2022 год. Трайна е съдебната практика, че в хипотезата на обективирано в исковата молба и приложенията волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т. е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост /решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о.; решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о. и др./. Връчването на особения представител 5 представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник /решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о. / Уведомяването в разглежданата хипотеза може да се извърши и чрез връчване на исковата молба и приложенията на особения представител на длъжника, приравнено на лично такова. Приемането от особения представител на материалноправни изявления, адресирани до отсъстващия ответник, е допустимо, защото същите не са с оглед личността на длъжника и не се свежда т до негови строго лични субективни права.

Разпечатката съдържа 37 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/226a08e5-5160-4afd-8f02-c6034f9b2b31