Решение № 126 от 31.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20211000503693 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 264 214 от 24.06.2021 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 265 928 от 28.09.2021 г., постановени по гр.д. № 3096/2020 г. от Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Ф. О. К., ЕГН ********** против Столична община, ЕИК 000696327, искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на претърпени на 11.01.2015 г., около 11:00 часа в гр. София неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лева и на имуществени вреди, в размер на сумата от 1 950 лева, ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 10.01.2020 г.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца - Ф. О. К., ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства установяват настъпилия инцидент и произлезлите от него неимуществените и имуществени вреди при посочените от него обстоятелствата - място, 1 механизъм на настъпване и точен час.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и вместо това да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди и имуществени вреди в пълния размер на предявените искове, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2020 г.

Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Насрещната страна – Столична община е подала отговор в срока по чл.

263, ал. 1 от ТПК, с който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се потвърди изцяло обжалваното решение.

Моли въззивния съд да присъди деловодни разноски /юрисконсултско възнаграждение/ за въззивното производство.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценка за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищцата - Ф. О. К., ЕГН ********** е предявила против Столична община, ЕИК 000696327 искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 11.01.2015 г., около 11:00 часа в гр. София е стъпила на необозначена и необезопасена неравност на тротоара на ъгъла на ул. „Булина ливада“ и бул.

„Александър Стамболийски“.

Настилката на тротоара била неравна, плочките разместени с пораснала растителност.

Паднала на тротоара и не било възможно да стане, поради получената при падането травма, за което била транспортирана с автомобил на спешна помощ в УМБАСМ „Н. Н. Пирогов“ ЕАД и приета в Трета травматология.

2

Била поставена диагноза „отворена фрактура на горната част на подбедрицата“ и оперирана на следващия ден с поставяне на метален имплант, за който заплатила сумата от 1 950 лева.

Явявала се на контролните прегледи, така както са били назначени.

Възстановяването било продължително.

Ищцата твърди още, че ответникът, чрез лицата на които е възложил поддържането на техническата изправност на пътното платно на улиците и на процесния тротоар носи отговорност за претърпените неимуществени и имуществени вреди, поради което с предявените искове поискала да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лева и обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 1 950 лева, ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 10.01.2020 г.

Поискала да се присъдят направените деловодни разноски.

Ответникът - Столична община, ЕИК 000696327 подал отговор на исковата молба /л. 21/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че не са налице предпоставките да се осъществи по отношение на него отговорността по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Направил възражение за изтекла погасителна давност на двата иска и за избирателно представяне на медицинската документация от ищцата, които не установят „кога и дали“ и проведено лечение в УМБАСМ „Н. Н. Пирогов“ ЕАД.

При условията на евентуалност поискал да се присъдят обезщетения за претърпените вреди, които да са съобразени с обстоятелствата, че ищецът е имал заболявания, предхождащи по време получаването на травмата и е паднал на тротоара вследствие на тези заболявания, а не компрометирана настилка.

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение 3 препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.

От събраните по делото доказателства и най - вече от писменото заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция медицинска експертиза /л. 48/ се установява, че ищецът на 11.01.2015 г. е получил травматично увреждане, но не в посоченото от него време /около 11:00 часа/ и на място - тротоар с необозначена и необезопасена неравност на ъгъла на ул. „Булина ливада“ и бул. „Александър Стамболийски“.

В историята на заболяването с № 1318 от 11.01.2015 г., съставено и съхранявано в УМБАСМ „Н. Н. Пирогов“ ЕАД е отбелязано, че ищцата е приета за лечение на 11.01.2015 г. в 23:15 часа с диагноза „открита пунктиформена фрактура на лява голямопищялна кост в диафазарната й част и счупване на малката пищялна кост в горната й част“.

В Историята на заболяването е вписано, че пострадалата около 21 часа е паднала и усукала подбедрицата, след което усетила как изпукала и се деформирала.

Транспортирана е с кола на бърза помощ.

Отбелязани са миналите заболявания артериална хипертония втора степен и хипотиреоидизъм.

Извършено е оперативно лечение на 13.01.2015 г. с открито наместване на фрактурата и вътрешна фиксация с интрамедуален пирон.

Лечебният период е приключил за срок от 8-10 месеца Фрактурата може да се получи при подхлъзване, ротация на подбедрицата и падане /сядане/ върху нея, както и да се получи при спъване в неравност на тротоар или пътна настилка, а също и при битови травми.

С експертно решение на ТЕЛК от 07.11.2013 г. на ищцата е призната трайно намалена работоспособност 72 % за период от три години.

В експертното решение са вписани заболяванията на ищцата, които обсъдени от вещото лице са обосновали извод, че могат да доведат до 4 залитане и загуба на равновесие по време на ходене и да бъдат предпоставка за падане.

В първата инстанция е разпитан свидетеля О. Н. Я., който е внук на ищцата и в показанията си поддържа посочените в исковата молба обстоятелства за място /тротоара на посочените софийски улици/, за време /около 11:00 / часа и причината да бъдат на улицата в този час „били са пазар“.

Тези обстоятелства са напълно несъответни с посочените в Историята на заболяването, за които пациента сам е съобщил.

Между 11 часа преди обяд и 21:30 часа, с прием на пациента в здравното заведение в 23:15 часа има интервал от време приблизително 10 – 12 часа.

В съдебното заседание пред първоинстанционния съд се е установило, че този свидетел е ищец по две дела с ответник Столична община, също имащи за предмет обезщетяване на вреди, получени вследствие на неподдържаните тротоари, като при първият инцидент е счупил ръка, а при втория е получил скъсване на връзка в коляно.

Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на този свидетел, първо поради заинтересованост, а след това, защото тези показания се опровергават с медицинска документация, която се съхранява в здравното заведение и установява мястото, часа и истинската причина за получената от ищцата травма с битов характер.

От правна страна:

Предметът на възивното производство е очертан с подадената от ищцата въззивна жалба и спорът се концентрира до отговора на въпросите:

- дали инцидентът е настъпил на посочените от ищцата ден, място и механизъм; била ли е настилката на тротоара неравна, с разместени плочките и с пораснала растителност на 11.01.2015 г.;

- дали получената от ищцата травми има битов характер и се дължат на заболявания, вследствие на които може да загуби равновесие и да падне на пода;

5

- налице ли са предпоставките да възникне отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД и да обезщети претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди;

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността на възложителя е гаранционно – обезпечителна и предполага: