Решение № 320 от 07.12.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. См., 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Д. като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20225400500324 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

Постъпила е въззивна жалба с вх.№4084/12.08.2022г. от М. С. Е.

ЕГН-********** и С. Д. Т., ЕГН- **********, и двете с адрес гр.См., ул.П. м.

№ 65, ет.4, ап10, действащи чрез процесуалния си представител адв. Ел. Д.Р. срещу решение № 179/05.07.2022 г. по гр.д.№ 355/2022 година по описа на районен съд -См.,с което е прогласено на основание чл. 288 ал.7 ГПК /отм./ настъпилото по право обезсилване на решение №171 /22.06.2009г. по гр.д.

№1414/2007 г. по описа на районен съд - См., с което е поставено в общ дял на М. С. Е. , ЕГН ********** от гр.См., ***, ет.4 ,ап.10 и С. Д. Т. , ЕГН **********, от гр.См., ***, ет.4,ап.10 , следния недвижим имот: апартамент № 10, ет.4-ти, в жилищен блок №6, построен върху държавна земя на *** в гр. См., кв. См., със застроена площ от 106,27 кв.м., състоящ се от кухня, бокс, три стаи и сервизни помещения, с принадлежащите избено помещение №12 с полезна площ от 5.99 кв.м., 9.8321 % идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена, при съседи на жилището: от- север -улица, от югподблоково пространство, изток- между блоково пространство, от западстълбище, отгоре ап. №13, отдолу- ап. №7 и на избеното помещение: от север- коридор, от югвъншен зид, от изток-коридор, от запад- мазе №11, идентичен с имот кадастрален № *****.***.***.*10 по кадастралната карта на гр. См., одобрена със заповед РД-18- 14/10.05.2005г. на изп. директор на АГКК -София, и с което решение са осъдени М. С. Т. и С. Д. Т. да заплатят на Д. Анг. Т. сумата в размер на 15 477,75лева за уравнение на дела му като 1 изнася на публична продан следният недвижим имот: апартамент № 10, ет.4-ти, в жилищен блок №6, построен върху държавна земя на ул. „П. м. „№ 65 в гр. См., кв. См., със застроена площ от 106,27 кв.м., състоящ се от кухня, бокс, три стаи и сервизни помещения, с принадлежащите избено помещение №12 с полезна площ от 5.99 кв.м., 9.8321 % идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена, при съседи на жилището: от- север -улица, от юг-подблоково пространство, изток- между блоково пространство, от запад- стълбище, отгоре ап. №13, отдолу- ап. №7 и на избеното помещение: от север- коридор, от юг- външен зид, отизтоккоридор, от запад- мазе №11, идентичен с имот кадастрален № *****.***.***.*10 по кадастралната карта на гр. См., одобрена със заповед РД-18-14/10.05.2005г. на изп. директор на АЕКК -София, като получената при проданта цена се разпредели при съотношение: 1/4 идеална част за А. Н. Т. , ЕГН ********** като наследник на Д. Анг. Т. ,ЕГН **********, починал на 20.09.2011г. , 1/4 идеална част за М. С. Е. , ЕГН ********** и 1/2 идеална част за С. Д. Т. , ЕГН ********** като са осъдени М. С. Е. и С. Д. Т. да заплатят на А. Н. Т. , ЕГН ********** сумата от 600,00лв. разноски за адвокатско възнаграждение.Намира ,че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано и районния съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като неправилно е приложил материалния закон .Процесуалният представител на жалбоподателите твърди ,че още в проведеното съдебно заседание изрично направила искането да бъде посочено правното основание, на което се твърди, че с обезсилването на съвсем друго възлагателно решение по отношение на друг недвижим имот, отпада с обратна сила направеното между страните прихващане и респективно погасяване на задължение за уравнение на дела. Такова искане отправила и към съда, но в така постановения съдебен акт твърди ,че липсва позоваване на никаква правна норма Счита ,че по делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните по гр.д.№1413/2007г. и по гр.д.№1414/2007г. по описа на См.ски районен съд, след влизане в сила на възлагателните решения по двете делбени производства съделителите Д. Анг. Т., М. С. Е. и С. Д. Т. са сключили споразумение от 10.12.2009г., с което са направили волеизявления за прихващане на насрещно дължимите по двете дела суми за уравняване на дяловете. Приели са, че двете насрещни задължения са изискуеми и ликвидни и се погасяват до размера на по-малкото от тях. Това е именно сумата за уравняване на дела по гр.д.№1414/2007г. на См.ски PC в размер на 15 477,75 лева.Твърди ,че са се съгласили , че с извършеното прихващане дължимата от М. С. и С. Д. Т. сума от 15 477,75лв. за уравняване на дела на Д. Анг. Т. е погасена, като М. С. Е. и С. Д. Т. са изпълнили изцяло задължението си към Д. Анг. Т. за заплащане на паричното му уравнение. Сочи ,че страните са се съгласили също, че не си дължат законни лихви върху прихванатите суми, изтекли до подписване на настоящото споразумение.Намира ,че неясно защо районния съд е приел , че прогласяването на основание чл.288 ал.7 ГПК / отм/ с решение № 134/27.03.2017г. по гр.д.№1413/2007г.по описа на районен съд –См. на настъпилото по право обезсилване на възлагателно решение 2

№26/16.02.2009г. по гр.д.№1413/2007г. и изнасянето на имота на публична продан е последващ факт, който заличава с обратна сила настъпилия ефект от извънсъдебното материално правно прихващане със споразумението от 10.12.2009г.Според първоинстанционния съд това е така, защото след влизане в сила на посоченото съдебно решение, е отпаднало насрещното вземане, с което е извършено прихващане на сумата за уравняване на дела по гр.д.

№1414/2007г., съгласно подписаното между страните споразумение - т.е. отпаднало е условието за извършеното прихващане.Счита, че постановявайки крайния си съдебен акт районен съд- См. не е приложил правилно фундаментални принципи в гражданското законодателство, въведени от законодателя за защита на правната сигурност в гражданско правния оборот.Моли въззивния съд да отговори на въпросите допустимо ли е при извършване на уравняване на дела на съсобственици при възлагателно решение същото да бъде погасено по предвидените в ЗЗД способи или е необходимо за настъпването на вещно-правния ефект на възлагането да има единствено и само извършено плащане?Възможно ли е последващ факт, който настъпва 12 години след извършено прихващане, да заличи с обратна сила настъпилия ефект от извънсъдебното материално правно прихващане?Прогласяването на основание чл.288 ал.7 от ТПК / отм/ с решение № 134/27.03.2017г. по гр.д.№1413/2007г. на настъпилото по право обезсилване на възлагателно решение №26/16.02.2009г. по гр.д.№1413/2007г. и изнасянето на имота на публична продан може ли да има вещно-правно значение по отношение на друго възлагателно решение или единствено поражда облигационни отношения между страните, породени на плоскостта на неоснователното обогатяване при отпаднало правно основание?Твърди ,че независимо ,че прихващането е поместено в глава пета от ЗЗД - озаглавена „Погасяване на задълженията“, първоинстанционният съд не е признал , че към момента на прихващането със споразумението от 2009г. са били налице две насрещни взаимно дължими суми, като извършеното прихващане е погасило задължението на доверителките и, а от своя страна приживе другият съделител Д. Анг. Т.- наследодател на ищцата А. Т. е заявил , че е получил дължимото му се парично уравнение на дела му и че няма никакви претенции по отношение на собствеността на процесния апартамент № 10, което обстоятелство счита че е декларирано на 10.12.2099г. и е удостоверен подписа му от нотариус.Счита ,че районният съд е следвало задължително да приложи т.10 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК.Фактическият състав на придобиването на имота чрез неговото възлагане по реда на чл.288 от ГПК /отменен/ счита ,че е настъпил именно от момента на подписване на това споразумение и вписването на това възлагателно решение в Службата по вписвания - См., като съдията по вписвания и нотариуса са задължени да следят за наличието на предпоставките за вписване на това възлагателно решение и същите са сторили тази преценка, постановено е вписването на решението на 08.02.2010г.Счита ,че с горното доверителите и са придобили описания недвижим имот по силата на закона и не е налице основание за прогласяване на обезсилването по право на възлагателното делбено решение до колкото 3 неговия прехвърлителен ефект вече намира ,че е проявен.Счита ,че в случая подписаното между страните споразумение единствено и само урежда последиците относно извършеното прихващане на взаимно дължими суми в 6-месечния срок за уравняване на дяловете. Счита ,че в тази спогодба е установено единствено и само, че с подписване на настоящото споразумение и с оглед на издължаване на дължимите суми, на основание чл.288 ал.7 ГПК (отм.) и чл.349 ал.6 от ГПК,С. Д. Т. и М. С. Е. стават изключителни собственици на процесния имот.Намира за абсурдно погасителният ефект на прихващането да бъде обусловено от волята и недобросъвестното поведение на една от страните по спора - Д. Т., а след неговата смърт на наследничката му А. Т., които не са изпълнили своето остатъчно задължение.Счита ,че районният съд изцяло е дерогирал и изричната императивна правна норма на чл. 104 ал.2 от ЗЗД, съгласно която двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.Намира ,че настъплането на погасителния ефект по никакъв начин не е обусловено от последващо несигурно събитие - или са налице условията за извършването му към един точно определен момент, или същото не настъпва изобщо. Счита ,че прихващането няма как да бъде под условие и да отпада с обратна сила поради поведението на която и да е от страните.Счита ,че е абсурдно събития, настъпили 12 години след извършено прихващане и настъпване на неговия погасителен ефект, да оказва влияние върху същото и да го отменя.

По отношение на третия поставен въпрос относно последиците на едно обезсилване спрямо извършено прихващане - влече ли след себе си вещноправен ефект или единствено и само облигационни отношения между страните, счита ,че районния съд изцяло е пренебрегнал и постановеното по този конкретен въпрос точно по същия правен казус между същите страни в решение № 53 от 14.05.2019г. по гр.д.№ 2613/2018г. на ВКС Счита ,че иск за връщане на заплатената част от дължимо по възлагателно решение уравнение на дела на друг съделител, като дадена на отпаднало основание може да бъде предявен само по правилата на общия исков процес.Намира ,че между страните са налице единствено и само облигационни отношения по повод настъпилото обезсилване по право и извършените между страните прихващания, но не и възобновяване на прекратена вече съсобственост, настъпила по силата на изричната норма на чл.288, ал.6 ГПК/ отм/.Поради очевидна неправилност моли въззивния съд да отмени решение №

179/05.07.2022 г. по гр.д.№ 355/2022 година по описа на районен съд -См. като неправилно постановено и вместо него постанови съдебен акт, с който да отхвърли изцяло предявената искова молба .Претендира за разноски по представен списък за двете съдебни инстанции.

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.

№4297/28.09.2022г. от А. Н. Т. от гр.См. чрез адв.Б. Мл. ,който намира ,че въззивната жалба е неоснователна и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано.Моли съда да има предвид т.10 от тълкувателно решение №1/19.05.2004г. по тълк.д. №1/2004г. на ВКС,ОСГК.Моли в този смисъл съдът да се произнесе като няма 4 направено искане за допускане на нови доказателства.Претендира разноски.

В съдебно заседание пред окръжен съд-См. жалбоподателите М. С.

Е. и С. Д. Т. ,редовно призовани ,не се явяват.Вместо тях пълномощникът им адв.Р. поддържа изцяло въззивната жалба по подробни съображения , изложени в нея Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представени списъци.