Решение № 1818 от 28.05.2024, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1818

Велико Търново, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - II тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

Членове:

ДИАНА КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ

При секретар М= Н. и с участието на прокурора В. Д.А К. като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КОСТОВА канд № 20247060600297 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по подадена касационна жалба на С. И. С. чрез ... С. против Решение № 10/22.2.2024г. постановено по НАХД 80/23г. по описа ан Районен съд Е., с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 23-0260-000128/16.6.2023г. на Н. РУ Елена, с което за извършено нарушение на чл. 140, ал 1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал3 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на касатора.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., т. 1 и 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Поддържа писмените си бележки пред въззивната инстанция, които се изразяват в съществено нарушение на принципа non bis in idem тъй като АНО е приел, че извършеното нарушение има признаците на престъпление и е прекратил административно- наказателното производство и е изпратил материалите на Районна прокуратура [населено място]. Прокурор от ВТРП е образувал ДП № 47/2023г. по описа на РУ Елена, по пр. пр. 2067/23г. на ВТРП, като касаторът е бил привлечен като обвиняем , но след изясняване на фактическата обстановка, наблюдаващият прокурор е приел, че извършеното обществено-опасно деяние е с ниска степен на обществена опасност, поради което е налице хипотезата на чл. 9, ал 2 от НК явна малозначителност на деянието поради което ДП е било прекратено с Постановление от 30.3.2023г. С този първи по ред акт реално е приключило производството, като с оглед горепосочения принцип изобщо не е следвало отново да се образува административно- наказателно производство. Счита, че този извод е съобразен с разпоредбите на Тълкувателно решение № 3/22.12.2015г. на ОСНК на ВКС по т.д. 3/2015г. Освен , че не е приложил правилно материалния закон, ЕРС е допуснал и процесуално нарушение, като не е обсъдил обстоятелството, че наблюдаващият прокурор е изпратил материалните на АНО за преценка, без обаче да има указание за задължително ангажиране на административно- наказателната отговорност на касатора. От съда се иска да отмени атакуваното решение и се постанови друго, с което НП да бъде отменено.

В о.з. се представлява от ... С., който поддържа така подадената жалба

Ответник жалба –Н. РУ Елена, редовно призован се явява лично и заема становище за неоснователност на така подадената жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че ЕРС е направил задълбочен анализ на доказателствата, правилно е изяснил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Обсъдени са всички възражения, като правилен е извода за неприложимост на принципа non bis in idem. Споделя доводите на съда за потвърждаване като законосъобразно на НП и предлага решението да бъде оставено в сила.

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласночл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК, от надлежни страни, съгласночл. 210, ал.1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 10/22.2.2024г. постановено по НАХД 80/23г. по описа ан Районен съд Елена, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 23-0260-000128/16.6.2023г. на Н. РУ Елена, с което за извършено нарушение на чл. 140, ал 1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал3 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на касатора.

За да постанови този правен резултат, ЕРС е приел за установено от фактическа страна следното: Н. 21.03.2023г. в 9,00 часа в [населено място] ново село на [улица] в посока към [населено място] касаторът управлява лек автомобил [Марка] А170 ЦДИ без поставени регистрационни табели ,като след извършена проверка е установено, че автомобилът е с прекратена регистрация от 11.1.2023г. на основание съхранение в частен имот и не е регистриран по надлежния ред. За това нарушение е съставен АУАН 91504/21.3.2023г. от св. И.,който бил назначен наряд във връзка с извършване на полицейска операция по противодействие на престъпността, като свидетели в него са посочени св. Й. – другия полицай от наряда и св.Т., който първи е подал сигнал за управление на МПС без регистрационни табели. В АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 140, ал.1 пр1 от ЗДвП , като на касатора е връчен препис, след като го е подписал. Материалите са били изпратени от АНО на ВТРП , като на основание чл. 356, ал.3 от НПК е образувано бързо производство № 47/2023г. по описа на РУ Елена, прекратено с Постановление на прокурор от ВТРП за престъпление по чл. 345, ал 2 във вр. с ал.1 от НК тъй като е прието , че деянието макар и формално да осъществява състава на престъпление от обективна и субективна страна , същото се явява малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК. В това Постановление наблюдаващият прокурор е приел, че деянието обаче осъществява признаците на административно нарушение по чл. 140, ал.1 пр.1 от ЗДвП , поради което материалите са изпратени на Началник РУ Елена за преценка дали следва да се наложи административно наказание. Последният в качеството си на АНО е издал процесното пред въззивната инстанция НП, което е било обжалвано пред ЕРС в законоустановения срок.

Тази фактическа обстановка съдът е посочил, че е установил като е ценил всички доказателства заедно и поотделно, показанията на свидетелите актосъставител И. и св. Й. и Т., св. К.. Последният е посочил, че между него и касатора е сключен договор за покупко- продажба на МПС , и след като същото можело да се движи на собствен ход по този начин му било доставено от касатора. В центъра на [населено място] ново село общ. Златарица ги спряла полиция и на касатора бил съставен АУАН. В мотивите си съдът се е позовал и на приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите от съдебните заседания.

При така установените факти, ЕРС е направил извод, че жалбата е процесуално допустима, като подадена пред компетентния за това съд в законоустановения срок, от лице, имащо право да обжалва НП . По същество е намерил жалбата за неоснователна, тъй като в хода на административно- наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на НП. АУАН и НП имат нормативно определено в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН съдържание, съставени са от компетентни органи, преди изтичането на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. ЕРС е намерил, че касаторът е нарушил чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като от субективна и обективна страна е осъществил състава на административно нарушение по чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДвП. От доказателствата по делото безспорно се установява, че на посочената дата и място в НП касаторът е управлявал посочения в НП лек автомобил без регистрационни номера, тъй като регистрацията на същото е била прекратена, считано от 11.3.2023г. на основание „съхраняване на ПС в частен имот „ като редовна последваща не е направена. ЕРС е намерил за неоснователно направеното възражение относно липсата на субективна страна на деянието, тъй като е имал за цел не да управлява МПС , а де го предвижи до имота на купувача. Нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП законът допуска да е извършено както при умисъл, така и по непредпазливост. ЕРС е посочил, че съгласно чл. 7, ал 2 от ЗАНН непредпазливите деяние не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в чл. 175, ал.3 от ЗДвП това не е предвидено. Посочил е, че без правно значение е целта на управление на МПС, както и липсата на вреди, доколкото нарушението е от категорията на формалните такива, на просто извършване. Съдът е изложил аргументи, че наложеното наказание отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН и чл. 27 от ЗАНН, доколкото същото е в минималния размер от 200 лева и лишаване от правоуправление също е в минимален размер от 6 месеца. Изложени са подробни мотиви, че посоченото нарушение е типично и не разкрива признаците на маловажно такова по чл. 28 от ЗАНН.

Основното възражение пред касационната инстанция за приложимост на принципа non bis in idem е било направено и пред въззивната инстанция, която го е намерила за неоснователно. Първият акт – този на ВТРП за прекратяване на наказателното производство, поради наличие на чл. 9, ал.2 от НК не ангажира наказателната отговорност на касатора. Прокурорът се е позовал на разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК , съгласно която когато прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК прокурорът изпраща материалите заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния АНО, който извършва самостоятелна преценка за наличе на административно нарушение, какъвто е настоящия казус. С оглед на това съдът е намерил, че горепосоченият принцип не е бил нарушен.

Така постановеното решение е правилно.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. Изводите на съда за авторството на нарушението са изцяло подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция я приема за отговаряща на обективната действителност. Не се споделят доводите на касатора, че Районният съд е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и не е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. Самото качество на свидетелите – полицейски органи не може да компрометира техните свидетелски показания, които са ясни и непротиворечиви. Единствено, ако е съществувало обстоятелство, което може да бъде основание за отвод на длъжностните лица, би се отразило на цененето на тези свидетелски показания, каквото в случая не е налице. Съдът споделя доводите на ЕРС, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения, които да водят до тяхната отмяна. При съставяне на АУАН и издаване на НП е спазена процедурата, предвидена в ЗАНН. Не е налице смесване на фигурата на актосъставител и свидетел по АУАН, тъй като в случая отразените за такива в акта лица са различни. АУАН и НП имат нормативно определеното в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН съдържание, поради което не е налице процесуално нарушение, което само по себе си да е основание за отмяна на НП, поради съществено ограничение правото на защита на касатора. Същият е имал възможност да направи възражения, да депозира такива след съставяне на АУАН. Неоснователно е и направеното пред АСВТ възражение за процесуално нарушение , изразяващо се в несъобразяване на факта, че в Постановлението за прекратяване няма задължителни указания за ангажиране на административно – наказателната отговорност на касатора. Напротив на стр. 6 от решението си ЕРС подробно е изложил горното обстоятелство, като е посочил, че на основание чл. 243, ал. 3 от НПК , прокурорът е изпратил материалните обратно на АНО за решаване на въпроса с административно- наказателната отговорност. Доколкото компетентен да реши този въпрос е само АНО, то няма как Прокурорът да дава задължителни указания по прилагането на закона.