Решение № 2409 от 25.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2409 гр. Варна, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110100845 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба с кумулативно съединени искове с правно основание по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ от страна на ищеца И. Н. П., ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния представител адв. Б. Д. - П. от АК Варна, против А.П.И, чрез представител на територията за административна област - Варна Областно пътно управление – Варна, представлявана от Директор на Областно пътно управление – Варна.

В исковата молба ищецът твърди, че работил при ответната страна на длъжност главен специалист в отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности“ към Областно пътно управление Варна при А.П.И. до 08.12.2023 г., като на тази дата му била връчена заповед № *** г., с която било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.188, т. 3, във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10, чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, поради дисцилинарно уволнение. В мотивите на заповедта било посочено, че ищецът осъществил нарушение на трудовата дисциплина и че извършил следните нарушения: 1. Наличие на преобладаващо несъответствие на маршрутите, нанесени в пътните книжки по автомобил с peг. № *** с действителните маршрути от GPS системата за три отчетни периода (юли, август и септември 2023 г.), представляващо системно нарушение „вписване на неверни данни в документ „Пътна книжка“, в противоречие на задълженията, вменени в чл. 17, чл.

18, ал. 2 и чл. 20, ал. 3 и ал.5 от Вътрешните правила за реда за ползване на служебен транспорт и организация на дейностите, свързани с функционирането на автомобилния парк, собственост на А.П.И.; 2. Системно управление на служебен автомобил с peг. № *** от ищеца в извънработно време, без доказан служебен ангажимент и съответно разпореждане от ръководител, в нарушение на разпоредбите на чл. 2 и чл. 4, ал. 3 от Вътрешните правила за реда за ползване на служебен транспорт и организация на 1 дейностите, свързани с функционирането на автомобилния парк, собственост на А.П.И.; 3.

Системно управление на служебен автомобил с peг. № *** от ищеца в почивни и празнични дни, без доказан служебен ангажимент и съответно разпореждане от ръководител, в нарушение на разпоредбите на чл. 2 и чл. 4, ал. 3 от Вътрешните правила за реда за ползване на служебен транспорт и организация на дейностите, свързани с функционирането на автомобилния парк, собственост на А.П.И.; 4. Системно управление на служебен автомобил с per. № *** в работни, почивни и празнични дни по маршрути и дестинации, несъответстващи на служебните задължения на служителя, в нарушение на разпоредбата на чл. 2 от Вътрешните правила за реда за ползване на служебен транспорт и организация на дейностите, свързани с функционирането на автомобилния парк. Работодателят вписал в заповедта, че виновното неизпълнение на трудовите задължения съставлява нарушение на трудовата дисциплина, за което ищецът следва да носи дисциплинарна отговорност.

Ищецът счита, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Твърди, че не е извършил описаните в заповедта нарушения на Вътрешните правила за реда за ползване на служебен транспорт и организация на дейностите, свързани с функционирането на автомобилния парк, собственост на А.П.И. и не е нарушил трудовата дисциплина. Твърди, че той е ползвал служебния автомобил по предназначение и не се отклонявал от маршрути между обекти на работодателя и мястото на домуване на МПС, а и нямало задължителни маршрути за придвижване от една точка до друга, като това се извършвало след преценка за целесъобразност и икономичност. На ищеца било възложено поддръжката на обект Комитово ханче, която осъществявал, както извън работно време през седмицата, така и в почивни дни.

Ищецът твърди също така, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, защото при издаването й не били спазени изискванията на чл. 195 от Кодекса на труда, тъй като липсвало посочване кога и при какви обстоятелства са извършени нарушенията, както и доказателствата, които потвърждават извършването им; не било посочено с какви действия или бездействия е осъществен съставът на дисциплинарното нарушение. Заповедта не била мотивирана, тъй като не били изложени конкретни обстоятелства и факти за извършването на нарушението. Ищецът счита също, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като при нейното издаване работодателят не е спазил разпоредбата на чл. 189 от КТ и не се съобразил с критериите, посочени в тази разпоредба относно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Липсвали на мотиви в заповедта относно изложените критерии.

Наред с това ищецът счита, че е пропуснат срокът за налагане на дисциплинарно наказание, който бил не по-късно от 2 месеца от открИ.е на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. В писмото, с което му били поискани обяснения бил цитиран доклад от 06.11.2023 г., от който не било ясно нито в какво се изразява нарушението на трудовата дисциплина, нито кога са извършени сочените нарушения и кога са установени.

Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищецът моли съда да 2 постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени, като отмени заповед № *** г., издадена от директора на ответното ОПУ - Варна, представлявано от директора инж. Я.П.; да възстанови ищеца на длъжността, заемана преди уволнението главен специалист в отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности“ към Областно пътно управление - Варна при А.П.И.; както и да осъди ответната страна да му заплати обезщетение за оставането му без работа поради уволнението, а именно за периода от 08.12.2023 г. до 08.06.2024 г., в размер на 9 456 лева. Претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В депозирания писмен отговор на исковата молба ответникът, чрез процесуалния представител заявява, че оспорва исковите претенции и ги счита за неоснователни. Твърди, че издадената заповед за дисциплинарно уволнение е законосъобразна и при издаването й е спазена процедурата по чл.193 от КТ. На ищеца било връчено искане за писмени обяснения на 09.11.2023 г. и той бил запознат с Доклад peг. № *** г. от М.М., началник отдел AO, както и с приложените към него пътни листи и пътни книжа, попълнени от самия ищец, а също и със справка от GPS система за периода месец юли - месец септември 2023 г. На 13.11.2023 г. ищецът предоставил писмени обяснения, които били взети предвид от работодателя при издавеното на заповедта за уволнение. Не било допуснато нарушение на разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ, защото работодателят узнал за извършените от ищеца нарушения от доклада на началника на отдел АО М.М., с peг. № *** г. В рамките на двумесечния срок по чл. 194. ал. 1 КТ работодателят връчил на ищеца процесната заповед, а именно на 08.12.2023 г. Не бил изтекъл и едногодишният срок за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като дисциплинарните нарушения били извършени през месеците юли, август и септември 2023 г. Ответната страна твърди също, че заповедта е мотивирана и съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.195, ал.1 от КТ. Спазено било и изискването за посочване на момента на извършване на нарушенията, тъй като бил посочен периодът, в който били извършени много на брой дисциплинарни нарушения. При връчването му на искането за писмени обяснения по чл. 193 КТ и при запознаване с данните от пътни листи, ищецът заявил, че ги знае и не ги отрича. В обясненията си ищецът признал извършването на дисциплинарните нарушения, отчел ги като грешки и гарантирал, че занапред няма да ги допуска повече. Предвид това ищцовата страна счита, ищецът е бил запознат със своите нарушения детайлно.

Ответната страна счита, че ищецът е осъществил виновно неизпълнение на трудови задължения, а именно посочените в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, свързани с управлението на служебен автомобил. Сочи, че в посочения в заповедта период ищецът почти ежедневно е посещавал адрес в ***, който не бил адрес на домуване на автомобила. Също така в голяма част от почивните и празнични дни ищецът, с ползвания от него служебен автомобил, посещавал адрес: А.Х, **, където се помещавала поверената за поддържане сграда в кантон „Комитово ханче", без той да отразява тези пътувания в пътните книжа, като тези посещения имали изцяло личен характер. Не бил спазен редът на Вътрешните правила за ползване на служебен транспорт и организация на 3 дейностите, свързани с функционирането на автомобилния парк, собственост на ответника, които били приети през 2019 г., и с които ищецът бил запознат. Тези правила били действащи до приемането на нови такива на 26.10.2023 г. Ищецът нарушил изискванията на длъжностната му характеристика и конкретно раздел 5 „Преки задължения", т.15 и раздел 7 „Отговорности, свързани с организацията на работа, управление на персонала и ресурсите", т. 2, т.8 и т.11.

Предвид така изложените в отговора обстоятелства и считайки, че ищецът е извършил дисциплинарно нарушение като е нарушил своите трудови задължения, както и че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение" съответства на извършеното нарушение, ответната страна моли исковете да бъдат отхвърлени. Относно иска по чл.344, ал.1,т.3 от КТ ответната страна заявява, че оспорва иска по основание, като заявява, че посоченият от ищеца размер е изчислен правилно. Оспорва твърдението на ищеца, че той е останал без работа през целия твърдян от него период.

Като съобрази посочените по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: От представения по делото в заверено копие трудов договор №2/10.02.2017 г. се установява, че ищецът И. Н. П. е работил по трудово правоотношение с ответната страна на длъжност главен специалист в отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности“, с пълно работно време, като е постъпил на работа на същата дата 10.02.2017 г. Длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност включвала освен преки задължения по контрол на дейността по охрана, поддържане и текущ ремонт на пътищата, още и отговорности, свързани с организация на работа, управление на персонала и ресурсите, сред които и отговорност за достоверността на изготвените документи. Със заповед на Директора на ОПУ – Варна №РД-11-88 от 30.09.2016 г. е било наредено създаване на организация за удостоверяване спазване на работното време, регламентирано от 08,00 ч до 17,00 ч, с почивка от 12,00 ч до 13,00 ч. Със заповед РД-11-15 от 06.04.2023 г. на Директора на ОПУ – Варна е било наредено ищецът да управлява, когато служебните ангажименти налагат това, автомобил *** с рег. №***. Определено било местодомуване на автомобила в ***. Също така за служителите действали и вътрешни правила, утвърдени от Председателя на АПИ относно реда за ползване на служебен транспорт и организация на дейностите, свързани с функционирането на автомобилния парк, собственост на агенцията.

Към момента на постъпване на работа на ищеца при ответната страна директор на ОПУ – Варна бил свидетелят Р.Б.И., който изпълнявал тази длъжност до края на месец август 2023 г. След това длъжността се изпълнявала от свидетеля Я.Ю.П. до 02.06.2024 г.

Канцеларията на районната пътна служба – Варна се намирала на кантон „Комитово ханче“, която ищецът посещавал, а и наред с другите служители имал ангажимент да поддържа, а също да поддържа и прилежащото кантона пространство. По този повод ищецът, както и другите служители посещавали кантона, включително и през почивни и празнични дни. В този обект също така служителите се събирали по повод лични празненства, празници и други чествания. Там имало изградена оранжерия, в изграждането на която ищецът участвал 4 и след това ползвал. Също така служителите използвали обекта и като склад за съхранение на дървен материал.