Решение № 112 от 13.06.2022, Районен съд - Нова Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Нова Загора, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20212220101085 по описа за 2021 година

Искът е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на С.М.С. с ЕГН ********** и с адрес: ********* управител на фирма „СТИВА 14“ ЕООД гр.Сливен срещу М.С.Й. - член на АК - Сливен л.№ 1100022388 със съдебен адрес: *********, с цена на иска 1500 лв.

С постъпилата искова молба е предявен иск за непозволено увреждане.

В нея се посочва, че на 03.07.2020 г. ищецът внесъл в деловодството на ЯРС „ПИСМЕНО ИЗЯВЛЕНИЕ“ с вх.№ 8950/03.07.20 г., с което обвинява М.С.Й., че в качеството си на свидетел в о.с.з. на 30.06.2020 г., по гр.дело 4217/2019 г. по описа на ЯРС депозирал неистини. Сочи също, че се надявал съдът да вземе отношение, но и в РЕШЕНИЕ № 371/09.07.2020 г. на ЯРС по гр.д.№ 4217/2019 г. и в РЕШЕНИЕ № 260016/ 29.01.2021 г. на ОС по възз.гр.д.

№ 534/2020 г., по същество такова нямало.

Излага, че същевременно на 20.07.2020 г. в ЖАЛБА до РП-Сливен с вх.№ 3207/2020 г. изложил протеста си срещу действията на Й., но и с ПОСТАНОВЛЕНИЕ PRB 2021 ***/31.03.2021 г. на ВКП, той не бил уважен.

Разяснява, че затова с исковата молба се надява съдът да му даде възможност да докаже, че М.С.Й. е лъжесвидетелствал в o.с.з на 30.06.2020 г.

1 по гр.д.№ 4217 по описа на ЯPC и да получи възмездие за причинените му вреди.

С оглед на това, че с определение всички съдии от Районен съд Сливен са се отвели от разглеждането на делото с мотива, че са налице условията на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, тъй като ответникът е адвокат от АК Сливен, налице били колегиални отношения и за да се избегнат всякакви съмнения в тяхната безпристрастност, Окръжен съд – Сливен е определил, че компетентен да разгледа делото е Районен съд - Нова Загора.

Настоящият съд е указал на ищеца да отстрани нередността в исковата си молба, а именно – същата не съдържа искане /петитум/ до съда, поради което в Молба № 4597/16.11.2021 г. той го е прецизирал.

В молбата се заявява, че депозираните показания на М.С.Й. в о.с.з. на 30.06.2020 г. по гр.д.№ 4217/2019 г. по описа на ЯРС, основаващи се на неистини, били единствения фактор, който оформил представата на съда за фактологическата обстановка по делото и на базата на които съда взел решение, от което му били нанесени имуществени вреди за 5700.00 лв., представляващи нереализиран иск към Д. за 4146.50 лв., заплатени разноски на Д. в размер на 1320.00 лв. и негови съдебни разноски.

Предявява иск към Й. в размер на 1500.00 лв. за обезщетение за нанесените му вреди, тъй като именно неговите лъжливи показания били предпоставката за тези вреди.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът М.С.Й. е депозирал отговор на исковата молба, с който посочва че счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

Оспорва всички изложени от ищеца твърдения в исковата молба, а именно, че в качеството си на свидетел по гр.д.№ 4217 по описа за 2019 г. на Районен съд - гр.Ямбол е „депозирал неистини“, както и че от дадените от него свидетелски показания са настъпили вреди за когото и да било.

Посочва също, че ведно с горното, след няколкократен прочит на исковата молба не му станало ясно на кого точно е причинил вреди - на търговското дружество „СТИВА 14“ ЕООД, с оглед обстоятелството, че исковата молба е подписана от С.М.С., като управител на дружеството или на самия С.М.С., като физическо лице.

2

На следващо място изтъква, че в исковата молба вредите били посочени само по размер и то като цена на иска, но никъде в исковата молба не се сочело от какъв характер били твърдените вреди, как е била формирана общата им стойност, на кого са били причинени, кога и как са били причинени.

Твърди, че предвид посочените обстоятелства е възпрепятстван да изложи конкретните си възражения срещу иска.

Независимо от изложеното счита иска за неоснователен, и в подкрепа на това било и обстоятелството изложено в исковата молба, а именно, че при извършената проверка от компетентните органи - Прокуратурата на Република България не били установени данни да е извършил твърдяното в исковата молба деяние „лъжесвидетелстване“.

Предвид и на основание изложеното моли съдът да отхвърли исковата претенция, като неоснователна.

Моли съда на осн. чл.190, ал.1 от ГПК, тъй като не бил страна по посочените в исковата молба граждански дела и не бил запознат с подаваните срещу него жалби и с постановените актове по образуваните преписки, да задължи ищеца да представи по делото Протокол от съдебно заседание от 30.06.2020 г. по гр.д.№ 4217/2019 г. на Районен съд - Ямбол, Писмено изявление Вх.№ 8950/03.07.2020 г. на Районен съд - гр. Ямбол, Решение № 371/09.07.2020 г. постановено по гр.д.№ 4217/2019 г. на Районен съд - Ямбол, Решение № 260016/29.01.2021 г. постановено по гр.дело (В) № 534/2020 г. на Окръжен съд - Ямбол, Жалба Вх. № 3207/20.07.2020 г. на Районна прокуратура - гр.Сливен и Постановление № РRB 2021 09526060 О/31.03.2021 г. на ВКП, ведно с предходните постановления на съответната прокуратура.

В откритото съдебно заседание на 09.03.2022 г. ищецът поддържа предявения иск и представя на съда писмени доказателства по опис.

Ответникът поддържа отговора си и моли съдът да му даде срок да се запознае с новопредставените писмени доказателства.

На следващото открито съдебно заседание от 11.05.2022 г. - последно по делото са представени още доказателства от ищцова страна и е разпитан свидетеля Г.И.Д..

3

Свид.Д. в показанията си излага, че през 2019 г. срещу нея била образувана искова претенция пред РС - Ямбол по реда на чл.51 за неизпълнение на нейните адвокатски задължения, по специалния закон за адвокатурата. В качеството си на свидетел се явил посочения от нея - колегата й, с когото са в една кантора и който е ответник по настоящото производство.

Посочва, че всичко, което свидетеля в това производство заявил, се потвърдило изцяло, не само от приложените писмени доказателства по делото, което е в ЯРС, като държала да обяви, че в това дело били приложени и делото по отношение на нейното процесуално качество на ищеца в настоящото производство и на двете инстанции ЯРС, ведно с ЯОС и не установили, каквото и да било неизпълнение от нейна страна.

Това, което колегата й Й. заявил в с.з. касаело единствено и само неговите възприятия, като подчертава, че противоречие не се заявило нито в едно обстоятелство по приложените писмени документи, не само от ищцовата страна, но и от нея тогава в качеството на ответник. По отношение на тези показания, счита че в производството, Ямболския съд е обсъдил изцяло, без да ги включва в основанието си. Да, във фактическата страна на целия спор на претендирания от ищеца иск, не били в основата си, за да се произнесе в нейна полза, а аргументирано се бил обосновал на основанието, дали има сключен договор за правна помощ и дали го била осъществила в качеството си на процесуален представител, като държи да посочи, че съда е установил, че са се явявали във всяко едно с.з., в което ищеца също е присъствал, както и писмени доказателства приложени по нейни дела, ведно много държи да посочи, съдебна практика и практика на Върховния съд.

Отбелязва, че като колега съдия, председателя знае че има много противоречива практика и това не означавало, че произнасяне на един съд в противоречие на друга практика, съответно е не добре свършена работа от процесуалните представители. Ето защо, счита че всяко едно обстоятелство, изложено от колегата Й. е вярно. Възприятия, които не се компроментирали нито в една част, нито във второто и настоящото производство.

Сочи, че била обвинена по отношение на това, че ищеца в настоящото производство е бил задължен да плати адвокатски възнаграждения за трима адвокати, т.е. понеже ищеца е починал в хода на процеса, нямало как да е узнала. Всичко това било приложено по първото производство, а именно по гр.дело на РС - Сливен, т.е. съдия М., последното заседание било януари 2019 г., а неговото решение било юни месец същата година. След няколко дни, впоследствие разбрала, че ищеца е депозирал жалба срещу съдията, после отишла по подсъдност в РС - Ямбол, където е било прекратено. Оттам нататък свид.Д. била упълномощена, съответно да представлява ищеца във въззивната инстанция. Нямало как да знае към него момент, нито съдът, че ищеца е починал. Едва след представяне месец октомври на процесуалния представител, тогава на въззиваемата страна узнали, че ищеца е починал.

Сочи че това, което свидетеля М.Й. бил заявил в с.з. в качеството на 4 свидетел били изцяло възприятията му и били така, както той ги е описал.

Действително кантората им нямала отделни стаи и били в различни кътове.

Срещите били само следобед, тъй като преди обяд са в администрации и т.н.

От друга страна, колегата й Й. преди да встъпи в редиците на адвокатурата бил разследващ орган, така, че материалния закон по отношение на наказателната отговорност му бил пределно ясен и едва ли би допуснал към някакъв момент да се компроментира и към момента. На „Стива“ било единственото дело, което районен съд и съответно окръжен съд и другото, което било месец юли - на съпругата на ищеца - това било по отношение на граници на имоти пред АдмС - Сливен и след няколко месеца пред ВАС, много след прекратяването на първа инстанция. Заявява, че господина е идвал в офиса й. С нея само веднъж са се срещали. По принцип, той вадил всички документи и т.н. или тя е минавала през него или тя - там където работи на центъра.

Запитана от ищеца коя година и по кое време я е посетил във връзка с наемането й за пълномощник по неговото дело, свид.Д. посочва, че не може да каже конкретна дата, но за да се включи в срока на отговора, явно, това била датата, когато са входирали отговора към ИМ. Това означавало минимум две седмици, тъй като претенцията била за някакви искове, които та първоначално отказала да заведе и му казала, че й трябват поне 10 дни да чете практика, след което достигнала, че има и са в негова полза, основателни.

Поне две седмици й трябвало докато поеме и да каже, че ще заведат и съответно насрещни искове. Мисли, че много добре му казала, че тя глупости не може да пише, не е свикнала да губи и трябва да се обоснове. Не била свикнала да пише глупости и да губи само, защото той искал така, а ако държал по друг начин - да си намери друг. Потвърждава, че е завела делото и е намерила решение.

Запитана от ищеца как е протекла тази среща, свид.Д. посочва, че мисли, че договора са го сключили много по-късно, когато била наясно, дали ще заведе насрещните искове или само първоначални по договора за наем.

Ищеца й предоставил копие на документи и тя решила, преценила и ги представила. Нормално протекла срещата, като между клиент и адвокат.

Отговаря, че не може да уточни колко време е изминало от момента на срещата и наемането й, до внасянето на отговора, но всички срокове били спазени и нямала нито един пропуск по отношение на сроковете.

Сочи, че за периода от посещението на ищеца до сключването на договор и до входиране, е посетил кантората няколко пъти.

5

Приблизителното разстояние от адвокатската кантора до местоработата на ищеца определя като 150-200 метра.

Потвърждава, че се е случвало да го посети на местоработата му минавала, за да му каже, че няма решение, за да не се притеснява.

Последното заседание по гр.д.№ 1604/2017 г. пред РС - Сливен било януари месец, а решението излязло през юни.

Запитана от ищеца през този период, колко пъти я е посещавал в кантората и по какви поводи, свид.Д. отговаря, че тогава почнали границите, не може да каже, но я е посещавал за второто дело - за границите с имота.

Потвърждава, че ищеца е участвал в изготвянето на въззивната жалба срещу решение по гр.д. № 1604/2017 г. - по принцип, коментирали абсолютно всеки един документ, който била представила.

Запитана от ищеца след като е участвал в изготвянето на въззивната жалба и на отговора на иска срещу фирмата му и въззивна жалба по гр.д.

1604/2017 г., какво е обяснението й за отсъствието на важни за това дело писмени доказателства, които са й били предоставени от него, например „въвеждането му в заблуда при сключване на наемния договор, че наема търговски обект със статут на жилище“, свид.Д. посочва, че това се коментира по отношение на съдебния акт, който не може да коментира.