Решение № 32 от 01.02.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Русе, 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Мария Велкова

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20224500500725 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ТЕБ“ ЕООД- гр.Русе, ЕИК 201630445 чрез пълномощника си адв.Ф.М. от АК-Русе против решение №1291/19.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 1498/2022 г. по описа на Русенския районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството против В. Г. Г. иск за сумата в размер на 1200 лв., частично от общо дължима сума в размер на 4000 лв., представляваща стойността на извършени СМР по договор за строителство от 09.11.2021 г. до прекратяването му, иск за сумата в размер на 1200 лв., частично от общ размер на 4000 лв. , представляваща стойността на доставен кофраж, както и за сумата в размер 1250 лв., частично от сума в общ размер на 2224.76 лв., представляваща стойността на фракция за бетон, бетон, транспорт и механизация, както и в частта за разноските. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете бъдат уважени. Претендира и 1 направените разноски за производството.

Ответникът по жалбата В. Г. Г. от гр.Русе чрез пълномощника си адв.Д.Х. от АК-Русе е подал отговор по реда и в срока на чл.263 от ГПК, в който изряза становище за неоснователност на жалбата. Счита решението в обжалваната част за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството е образувано по предявени от жалбоподателят против В.

Г. Г. обективно кумулативно съединени искове за реално изпълнение на договорни задължения с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.чл.258 от с.з. и искове за неустойка с правно основание чл.92 от ЗЗД.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че на 09.11.2021 г. страните по делото са сключили в писмена форма договор за строителство, по силата на който „Т Е Б“ ЕООД- гр.Русе в качеството на изпълнител се е задължило да извърши изграждането на изкопи, В и К комуникации, кофраж, армировка и леене на бетон с посочени в чл.1 от договора параметри, по одобрени проекти срещу заплащане на възнаграждение. В чл.2 от договора страните са уговорили срок за изпълнение- 45 работни дни, а в чл.3- цената и начина на плащане.

Съгласно чл.3, ал.1 от договора стойността на договорената работа възлиза на 12 000 лв., завършено по БДС без армиращо желязо и бетон и кофраж- на стойност 4000 лв. В чл.3.2 е бил уговорен и начина на плащане. В договора са уредени правата и задълженията на всяка от страните и са уговорени неустойки за неизпълнение- чл.6 от договора.

Установено е също, че изпълнението по договора е започнало преди одобрението на проектите като в хода на работата между тях възникнали противоречия. В хода на строителството не са били изготвяни строителни 2 книжа- актове и протоколи за подготовка, за откриване на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво, както и за приемане на завършени видове СМР. Работата е била преустановена в началото на м. декември 2021 г.

С приетата по делото СТЕ е установено, че извършените от изпълнителя строителни работи са били в разрез с изискванията на проектната документация- част строителни конструкции. Видимите отклонения били в промяна на местата на фундаментните колони спрямо фундаментните стъпки, не бил отливан подложен бетон, имало несъответствие и при полагането на вътрешните бигли. Вещото лице е определило стойността на заявените от изпълнителя като извършени СМР и е определило стойността на СМР, необходими за отстраняване на допуснатите отклонения.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове по съображения, че между страните е бил налице сключен договор като част от възложената работа била извършена. Прието е, че при сключването на договора възложителят е заплатил авансово сумата в размер на 6000 лв. при подписването му, представляваща половината от уговорената цена. Първоинстанционният съд е приел, че в тази част от оглед на клаузата на чл.3, ал.3 от договора последният има характер на разписка, удостоверяващ извършеното плащане. Прието е също, че с тази сума били изцяло заплатени извършените от дружеството СМР до момента на преустановяване на работата. По отношение на претенцията за заплащане на кофраж съдът е приел, че не е установено доставянето на обекта на 15 бр. кофражни плоскости, а от друга страна и с оглед уговореното в договара тази стойност е платена По отношение на претенцията за заплащане на стойността на доставена фракция, бетон и механизация за полагането му съдът е приел, че е налице признание от страна на възложителя за изпълнение на това задължение като навел доводи, че извършил плащането на дължимата сума, които не били доказани. Тази претенция е приета за основателна, на същата е отхвърлена с оглед основателността на наведените от възложителя възражения за прихващане.

Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.

При разглеждане на спора не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти, въз основа 3 на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и правилно е приложен материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение за кредиторът възниква субективното право да претендира от длъжника реално изпълнение, заедно с обезщетение за забава.

За да бъде уважен иск за реално изпълнение на договорно задължение в доказателствена тежест на дружеството- жалбоподателя е да установи в процеса сключването на договор и точното изпълнение на задълженията си по него.

С представеният по делото договор за строителство, двустранно подписан и ползващ се с регламентираната в чл.180 от ГПК е установено по категоричен начин, че на 09.11.2021 г. страните по делото са сключили договор. Съдът като съобразява съществените елементи на договора, приема, че същият е договор за изработка.

По правната си същност договорът за изработка е двустранен, възмезден, регламентиран в чл.258 и сл. от ЗЗД. С факта на сключване на договора между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение- права и задължения за всяка от тях.

Правилно първоинстанционният съд като е съобразил доказателствената сила на договора е приел, че при сключване на договора възложителят е изпълнил задължението си за заплащане на уговорената цена по начина, визиран в чл.3, ал.2 от договора- 6 000 лв., представляваща авансовата стойност на договорените строителни дейности, както и стойността на кофража в размер на 4000 лв.

В чл.3, ал.2 от договора изрично е посочено, че при подписването на договора възложителят извърши плащане на материалите за кофраж на обща стойност 4000 лв., както и аванс в размер на 50% на договорените дейности на стойност 6000 лв. В тази част договора удостоверява факта на извършеното плащане като част от задължението на възложителя да заплати уговореното с договора възнаграждение.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че за установяване на факта на плащане следва да са налице други доказателства. Клаузата на договора е ясна, не се нуждае от тълкуване и правилно е съобразена от 4 първоинстанционния съд. Правилно въз основа на удостовереното в нея е прието, че в тази част договора има характер на разписка, удостоверяваща извършеното плащане на сумата в общ размер на 10 000 лв.

Правилен и обоснован е изводът за неоснователност на претенциите за заплащане на бетон и признатите за извършени СМР.

Съвкупният анализ на доказателствата дава основание да се приеме, че възложителят е изпълнил задълженията, породени от договора като авансово е заплатил стойността на договорените строителни дейност в размер на 6000 лв., която сума надхвърля стойността на извършените от жалбоподателя СМР. В тази връзка правилно е уважено наведеното от ответникът по жалбата възражение за прихващане, което има за последица погасяване на вземането на жалбоподателя.

Правилни са и изводите на районният съд за липсата на надлежни строителни книжа, които да удостоверят извършената работа по надлежния ред. В този смисъл е и заключението на приетата по делото експертиза, както и показанията на разпитаните по делото свидетели.

Жалбоподателят е признал, че е започнал извършването на дейностите без влязло в сила строително разрешение и одобрени проекти. Започването на работа без одобрени проекти е в нарушение на уговореното в чл.1 от договора, поради което същият не може да черпи права от собственото си неизпълнение.

Извършването на строителни дейности в нарушение на чл.1 от договора е било и повод за появилите се противоречия между страните и като закономерна последица е обстоятелството, че част от извършените СМР са в разрез с изискванията на проектната документация- част строителни конструкции.

Въззивният съд приема, че решението в обжалваните части не страда от наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя. Същият следва да заплати на насрещната страна направените разноски в размер на 700 лв.- платено адв. възнаграждение.

5

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1291/19.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 1498/2022 г. по описа на Русенския районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от „ТЕБ“ ЕООД-гр.Русе, ЕИК 201630445 против В.

Г. Г. от гр.Русе иск за сумата в размер на 1200 лв., частично от общо дължима сума в размер на 4000 лв., представляваща стойността на извършени СМР по договор за строителство от 09.11.2021 г. до прекратяването му, иск за сумата в размер на 1200 лв., частично от общ размер на 4000 лв. , представляваща стойността на доставен кофраж, както и за сумата в размер 1250 лв., частично от сума в общ размер на 2224.76 лв., представляваща стойността на фракция за бетон, бетон, транспорт и механизация.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА „ТЕБ“ ЕООД-гр.Русе, ЕИК 201630445 да заплати на В. Г. Г. от гр.Русе сумата в размер на 700 лв. разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6