Решение № 4888 от 24.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4888 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Златка Чолева

РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20211100509054 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба, подадена от Българско национално радио /БНР/ срещу решение № 20087603 от 06.04.2021г., постановено по гр.дело № 37320/2020г., по описа на СРС, 144 състав, с което са уважени предявените срещу него от А. В. В. обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл.344,ал.1 от КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца А. В. В. извършено със заповед № ЧР-10-1808/ 11.06.2020г. на Генералния директор на БНР на основание чл.328,ал.1,т.8 от КТ от длъжността „икономически директор в Икономическа дирекция в БНР“ с код 1213 7015 по НКПД и 2/ иск с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ – за възстановяване на ищеца А. В. В. на длъжността , заемана при ответника преди уволнението- „икономически директор“ в Икономическа дирекция в БНР, с код 1213 7015 по НКПД . Решението се обжалва и в частта за разноските, които ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС, на основание чл.78,ал.6 от ГПК съобразно изхода на спора по делото.

Въззивникът БНР поддържа доводи за незаконосъобразност на 1 обжалваното решение , поради допуснати от първата инстанция процесуални нарушение и за съображения за неправилност, поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства, подробно развити във въззивната жалба.

Заявява искане за отмяна на атакувания съдебен акт и вместо негопостановяването на друг, с който предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна А. В. В. оспорва жалбата като неоснователна по доводи , подробно развити в писмения отговор, депозиран в срока по чл.263,ал.1 от ГПК.

Възразява, че от ответника не е доказана законосъобразността на уволнението , поради неангажиране на доказателства за правно – релевантния факт на явяване на уволнения и възстановен служител в срока по чл.345,ал.1 от КТ. В тази връзка, поддържа, че законосъобразно от първата инстанция е прието, че от ответника не са ангажирани доказателства за датата на влизане в сила на съдебното решение с което е отменено уволнението и е възстановен на работа служителят, заемал преди него /ищеца/ процесната длъжност, не са ангажирани и доказателства дали и кога от съда е изпратено до възстановения служител съобщението по чл.345,ал.1 от КТ. Намира за неоснователно твърдението на въззивникаответник, че тези факти са служебно известни на съда по настоящото дело.

Поддържа, че не са налице процесуални нарушения, които да са допуснати от първата инстанция. Не претендира разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С обжалваното решение от първоинстанционния съд е прието, че спорното уволнение , извършено с процесната уволнителна заповед на основанието по чл.328,ал.1,т.8 от КТ е незаконосъобразно, поради непредставени от ответника доказателства в съответствие с носената от него доказателствена тежест за правно – релевантните факти дали и кога е влязло в сила съдебното решение, с което служителят, заемал преди ищеца процесната длъжност е възстановен на работа и дали и кога до този служител е изпратено от съда съобщението по чл.345,ал.1 от КТ.. Като последица от това е прието, че уволнението, извършено с издадената на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 от 2

КТ заповед е извършено при недоказани /липсващи предпоставки на тази правна норма и като такова се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна и съответно ищецът следва да бъде възстановен на длъжността, заемана преди уволнението му.

Настоящият съдебен състав при извършената проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на първата инстанция, с които е мотивирана незаконосъобразността на уволнението, извършено на основанието по чл.328,ал.1,т.8 от КТ, като намира същите за незаконосъобразни.

Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 от

КТ изисква установяването от страна на ответника съобразно правилото на чл.154,ал.1 от ГПК на следните правно – релевантни факти – отмяна като незаконно и възстановяване с влязло в сила съдебно решение на уволнението на служителя, заемал длъжността преди ищеца и явяване на възстановения с влязлото в сила решение за заемане на длъжността в срока по чл.345 ,ал.1 от КТ, тъй като до момента на явяването му в този срок възстановеното трудово правоотношение по силата на влязлото в сила съдебна решение е във „висящо“ правно положение и в зависимост от този факт - при явяване на служителя се стабилизира , респ.- при неявяване на възстановения работник за работодателя възниква правото по чл.325,ал.1,т.2 от КТ спрямо последния. В конкретния случай между страните по делото няма спор, че с влязло в сила решение от 13.02.2020г. по гр.дело № 50738/2019г. по описа на СРС, 79 състав служителят Д.К.Й. , заемал процесната длъжност преди ищеца е възстановен на същата като правна последица от признато за незаконно и отменено като такова уволнение от тази длъжност. Правният спор е относно явяването на възстановения служител за заемане на длъжността в законоустановения срок, като ищецът поддържа, че това е станало след изтичане на срока, предвид факта, че съдебното решение с което този служител е възстановен е влязло в сила на дата 28.02.2020г., а явяването му на работа е реализирано почти 4 3 месеца след влизане в сила на съдебното решение. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ищеца относно неспазването на срока за явяване на работа от възстановения служител, тъй като началният момент на законоустановения срок от нормата на чл.345,ал.1 от КТ не обвързва този момент с влизане в сила на съдебния акт, с който служителят е възстановен на процесната длъжност, /както неоснователно поддържа ищецът/, а с момента на връчване на нарочното съобщение на съда по чл.345,ал.1 от КТ. При липса на съобщение по чл.345,ал.1 от КТ двуседмичният законоустановен срок не тече, освен ако не бъде доказано по безспорен начин / с всички доказателствени средства/, че възстановеният служител е узнал за влязлото в сила решение, респ.- бъде доказана безспорно /с всички доказателствени средства/ по-ранна датата на узнаване на влязлото в сила съдебно решение от възстановения служител в сравнение с датата на връчване на съобщението по чл.345,ал.1 от КТ, с оглед принципа за добросъвестност по чл.8 от КТ, като при тези две хипотези 2 седмичният срок ще тече от момента на узнаването на влязлото в сила съдебно решение. В този смисъл са и разрешенията на константната съдебна практика- решение № 218/ 15.10.2015г. по гр.д.№ 946/2015г. на 3 ГО на ВКС, решение № 179 по гр.дело № 7263/2013г. на 4 ГО на ВКС, решение № 440/ 10.06.2010г. по гр.дело № 537/2009г. на 4 ГО на ВКС, решение № 361/21.12.2012г. по гр.дело № 105/2012г. на 3 ГО на ВКС и др.

В конкретния случай, от събраните по реда на чл.266,ал.3 от ГПК доказателства във въззивното производство - разпореждането на СРС 79 състав по гр.дело № 50738/2019г., /л.43 от въззивното дело/ се доказва, че след влизане в сила на решението по делото на 12.03.2020г. от съда не е изпращано съобщение до служителя Д.Й., възстановен на длъжността, заемана от него преди ищеца по реда на чл.345,ал.1 от КТ. При тази хипотеза, настоящият съдебен състав приема, че 2 седмичния срок по чл.345,ал.1 от КТ за този служител е започнал да тече от 01.06.2020г., когато му е връчена нот.покана на ответника – работодател и с която този служител е узнал категорично за влязлото в сила на 12.03.2020г. съдебно решение, с което е възстановена на процесната длъжност.

В рамките на законоустановения 2 седмичен срок по чл.345,ал.1 от КТ възстановеният служител е заявил воля за явяване на работа и престирането на труд пред ответника по възстановеното му с влязлото в сила съдебно 4 решение трудово правоотношение със заявлението с рег.№ 10-331/10.06.2020г. и фактически се е явил на работа при ответника на датата 11.06.2020г. в 09.19ч. - в рамките на срока - видно от издадения му по негово искане пропуск от 11.06.2020г. /л.58 от първоинстанционното дело/ в съответствие с установения от ответника специален пропускателен режим и справката на л.62 от делото на СРС. Прекратяването от страна на ответника на трудовото правоотношение с възстановения с влязлото в сила решение служител в следващ момент /след явяването му в срока по чл.345,ал.1 от КТ/, е ирелевантно за спора - предмет на настоящото дело и не обоснова незаконосъобразност на спорната по настоящото дело заповед, както неоснователно поддържа ищецът. При възстановяване на служител, заемал длъжността преди ищеца с влязло в сила съдебно решение като последица от отмяна на незаконно уволнение и явяване на този служител на работа за изпълнение на длъжността, на която е възстановен в срока по чл.345,ал.1 от КТ, ответникът-работодател по силата на закона дължи прекратяване на трудовото правоотношение със служителя /ищец/, назначен на мястото на уволнения незаконно и възстановен на работа с влязъл в сила съдебен акт служител – чл.328,ал.1,т.8 от КТ.

Ирелевантен е и фактът дали възстановеният служител реално е изпълнявал или не трудовите си задължения, тъй като правно значение има единствено обстоятелството на явяването му на работа , съгласно нормата на чл.345,ал.1 от КТ с готовност да престира труд, което се доказва по делото, а при недопускането му до работа за реално изпълнение на трудовите задължения ответникът носи правните последици по чл.213 от КТ, респ.- при неизпълнение на трудовите задължения от страна на възстановения работник, правните последици за него са регламентирани от раздел 3 на гл.9 от КТ. И двете посочени хипотези , обаче, при които възстановеният служител не престира труд, нямат правно значение за законосъобразността /незаконосъобразността на спорната по настоящото дело заповед, тъй като преценката й за съответствието със закона е обусловена от доказване на единствено на горепосочените предпоставки по чл.328,ал.1,т.8 от КТ. Релевираните от ищеца доводи, свеждащи се по своята правна същност до недобросъвестно упражняване на задължения от страна на ответникаработодател в нарушение на чл.8 от КТ с издаване на процесната заповед по чл.328,ал.1,т.8 от КТ, основани на твърдението, че третото лице Д.Й. е възстановено на процесната длъжност при знанието на ответника – 5 работодател, че към момента на възстановяването и издаването на спорната уволнителна заповед това трето лице е било в трудово правоотношение с друг работодател се опровергават категорично от представената от НАП справка за регистрирани трудови договори на това трето лице. Видно от справката, третото лице е започнало работа при нов работодател едва след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника /16.06.2020г./ - на 17.06.2020г.

С оглед изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се установява законосъобразността на спорната уволнителна заповед, поради което предявеният иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ следва да бъде отхвърлен, както и обусловената от него претенция по чл.344,ал.1,т.2 от КТ след отмяната на първоинстанционното решение, с което тези искове са уважени.

При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените от последния разноски по делото пред първата инстанция в размер на 100,00лв.- юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК и разноски за въззивното производство в общ размер на 150,00лв. /50,00лв.- държавна такса и 100,00лв.- юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК/. ответникът дължи на ищеца направените от последния разноски по делото пред първата инстанция в размер на 1 340,00лв. – адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно заявеното от ответника възражение по чл;78,ал.5 от ГПК - за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца и след като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност приема, че то следва да бъде намалено до минималния размер по Наредба № 1/2004г. от 687,72лв. За въззивното производство ищецът не е ангажирал доказателства за извършени разноски, поради което такива не му се следват.