Решение № 4757 от 09.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4757 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Цветелина Ал. К.

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20241100502404 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №20084986/27.03.2023 г., постановено по гр.д. №4540/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 148 състав, по предявените от Т. В. Д. искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ съдът е признал за незаконно и е отменил уволнението на ищцата, извършено със Заповед № РД-13-27/29.11.2019 г. на Директора на Националния център за Т.Х., възстановил я е на заеманата преди уволнението длъжност „Експерт, стопанско управление“ при ответника и е осъдил Националния център по Т.Х. да заплати на ищцата Т. В. Д. сумата в размер на 14640 лева – обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 29.11.2019 г. - 29.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.01.2020 г., до окончателното плащане.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника Националния център по Т.Х., в който се излагат твърдения за неправилност на атакуваното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че между страните било безспорно, че решението от 31.10.2019 г. по гр.д.

№20749/2019 г. по описа на СРС било влязло в сила като необжалвано. Ищцата обаче не била извършила никакви действия по завръщане на работа – нито след узнаване за решението, нито в двуседмичен срок след влизането му в сила. Твърди, че в бързото производство по трудови дела, съдът следвало да посочи датата, на която ще постанови 1 решението си. В случая съдът бил постановил решението на посочената дата – 31.10.2019 г., от която дата страните били уведомени за постановяване на решението. Посоченият процесуален ред не предполагал изпращането на съобщения до страните за постановяване на решението. Ищцата не се била явила на работа в двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ, който според жалбоподателя изтичал на 28.11.2019 г. Не се била явила и впоследствие до 06.01.2020 г., която дата не можела да се приеме за начало на срока. По делото липсвали доказателства за наличието на уважителни причини Т. Д. да не спази законоустановения двуседмичен срок. Жалбоподателят поддържа, че нямало законова възможност възстановеният работник да избира точно кога да упражни правото си да се завърне на работа. Твърди, че процесната заповед била издадена след изтичане на законовия срок за явяване на ищцата да заеме длъжността, на която е била възстановена. Твърди, че нямало как да знае дали и кога съдът е уведомил ищцата за решението. Ищцата и понастоящем не била получила съобщение за възстановяването си на работа, поради което, ако се приемело тълкуването на районния съд, ответникът следвало да е задължен да я очаква на работа, въпреки доказаното и неоспорено узнаване на решението от ищцата и манифестираното от нея нежелание да се яви на работа. Ищцата не се била явила на работа и оставането й без работа било вследствие собственото й поведение, поради което неправилно съдът бил уважил иска на ищцата за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за оставането без работа. Първоинстанционният съд не бил съобразил, че исковете за парично обезщетение дублират предявените от ищцата искове по НЧХД №6774/2020 г. по описа на СРС, НО, 116 състав, поради което същите били недопустими. Решението било неправилно и поради нарушение на съдопроизводствените правила от съда – същият не бил обсъдил в мотивите на решението си направените от ответника възражение и доводите, изложени в писмената защита. По изложените съображения, жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Претендира присъждането на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата, в който се излагат съображение за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа, че решението било съобразено с тълкувателната практика на Върховния касационен съд, поради което същото било правилно. Моли същото да бъде оставено в сила.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите, изложени от първата инстанция. Въпреки това, във връзка с направените във 2 въззивната жалба оспорвания съдът намира следното:

Предявени за разглеждане са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ответника- работодател, по този иск е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че в обективната действителност са се осъществили всички законоустановени предпоставки за възникване на субективното му потестативно право едностранно да преустанови трудовоправната връзка с конкретен работник или служител, които при разглежданото уволнително основание по чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ са следните: 1/ заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е издадена от компетентен орган на работодателска власт; 2/ да е налице влязло в сила решение, с което съдът е възстановил на работа ищеца; 3/ получаване от страна на работника на съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ за възстановяването си на работа и 4/ че работникът не се е явил в предвидения в чл. 345, ал. 1 КТ двуседмичен срок да заеме длъжността, на която е бил възстановен.

Между страните е безспорно, а и от представения по делото Трудов договор №15/22.02.2016 г. и допълнителни споразумения към него №ЛС-142/19.08.2016 г. и №ЛС325/16.08.2018 г. се установява, че ищцата е заемала при ответника длъжността „Експерт стопанско управление“ в отдел „Финансово стопански дейности“, както и че на 18.02.2019 г. на ищцата била връчена заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение по този договор. Посочената заповед била оспорена от ищцата, в резултат на което било образувано гр.д. №20749/2019 г. С постановеното по цитираното дело решение, уволнението на ищцата било прогласено за незаконно, като същата била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „Експерт стопанско управление“ и в нейна полза било присъдено обезщетение за оставането й без работа.

Не се спори и относно датата на влизане в сила на решението по гр.д. №20749/2019 г., а именно – 15.11.2019 г.

На 29.11.2019 г. била издадена атакуваната в настоящото производство Заповед № РД13-27/29.11.2019 г. на Директора на Националния център за Т.Х., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 345, ал. 1 КТ поради неявяване на ищцата да заеме длъжността, на която е била възстановена с решението, постановено по гр.д. №20749/2019 г. по описа на СРС.

Установява се, че на ищцата не е било изпращано от съда съобщение по реда на чл.

345, ал. 1 КТ относно възстановяването й на работа.

На 11.12.2019 г. ищцата изпратила до работодателя заявление, с което е съобщила на работодателя си желанието да започне да изпълнява длъжността, на която е била възстановена, считано от 06.01.2020 г.

Спорен и във въззивното производство остава въпросът от кога е започнал да тече срокът, предвиден в чл. 345, ал. 1 КТ, за явяване на ищцата да заеме длъжността, на която е възстановена с решението по горепосоченото дело.

3

Въпреки че разпоредбата на чл. 315 ГПК предвижда различен ред за уведомяване на страните в бързото производство относно наличието на постановено решение, в производството по трудови дела разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ предвижда друг ред за уведомяване на работника за възможността да се яви да заеме длъжността, на която е възстановен. Следва да се посочи, че с нормата на чл. 315 КТ се предвижда ред за уведомяване на страните за постановеното решение, докато съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ се изпраща от първоинстанционния съд при вече влязло в сила съдебно решение, с което работникът е възстановен на заеманата от него преди уволнението работа.

Нормата на чл. 345, ал. 1 КТ е императивна и специална, дерогира общите правила за узнаване на влязлото в сила решение и задължава първоинстанционния съд, разгледал делото, да изпрати на работника или служителя нарочно съобщение за възстановяването му на работа, независимо от влизането в сила по правилата на ГПК на съдебното решение по иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1,т. 2 КТ. Нормата на чл. 345, ал. 1 КТ цели яснота и правна безспорност в отношенията на страните по трудовото правоотношение. Уведомяването в този случай е специална процедура – съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ се изпраща от първоинстанционния съд след влизане на решението за възстановяване на работа в сила, получава се лично от работника или служителя в разумен срок след приключване на исковото производство и полученото съобщение поставя началото на срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ не само конкретизира средството, чрез което работникът или служителят следва да бъде известен за окончателното възстановяване на работа – съобщение, но и категорично изисква то да бъде получено. Получаването на съобщението като обективен факт гарантира правната сигурност, за разлика от узнаването като субективен факт. С получаване на съобщението до знанието на работника или служителя е доведено влизането в сила на решението за възстановяването му на работа и за него става ясен срокът, в който може да се яви, за да заеме работата, на която е възстановен.

Извеждането на друг начален момент на срока не съответства на съдържанието и смисъла на разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ и е резултат от разширително тълкуване на правната норма, което може да доведе до неблагоприятни последици и за двете страни по трудовото правоотношение (в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 2.12.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2019 г., ОСГК).

По изложените съображения, неоснователни се явяват твърденията на ответника, че срокът по чл. 345, ал. 1 КТ за ищцата е започнал да тече от влизане в сила на решението по гр.д. № №20749/2019 г. по описа на СРС.

С изпращане от ищцата на „заявлението“ от 11.12.2019 г. е започнал да тече срокът по чл. 345, ал. 1 КТ за явяване при работодателя за изпълнение на длъжността, на която е била възстановена.

С оглед на гореизложеното е видно, че към 16.12.2019 г., когато атакуваната в настоящото производство уволнителна заповед e била връчена по електронната поща на ищцата и от която дата следва да се приеме, че същата е породила действие, за ищцата не е бил започнал да тече срокът по чл. 345, ал. 1 КТ, поради което Заповед № РД-134 27/29.11.2019 г. на Директора на Националния център за Т.Х., с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 2, вр. чл. 345, ал. 1 КТ се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:

С оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде уважен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, който е пряко обусловен от него – след като уволнението е отменено като незаконосъобразно и е предявено изрично искане, ищцата следва да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Експерт стопанско управление“ в отдел „Финансово стопански дейности“.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ: