Определение № 4664 от 20.10.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 1594/2025
- Вид
- Определение № 4664
- Подписан
- 20.10.2025
- В сила
- 20.10.2025
- Състав
- Светлана Калинова, Гълъбина Генчева, Наталия Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, ал.3 · Закон за общинската собственост
- чл. 77 · Закон за собствеността
- §4б, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §63 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4664 гр. София, 20.10.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове:
Гълъбина Генчева
Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20258002101594 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 4391/06.03.2025г., подадена от П. Г. Г., чрез процесуалния представител адвокат М. Д. от АК-Б., срещу решение № 75 от 09.02.2025г. по в. гр. д. № 934/2024г. на Бургаския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 852 от 02.05.2024г., по гр. д. № 6628/2023г. на Бургаския районен съд, е уважен предявеният от В. Д. П. и А. Д. К. срещу касатора и [община] положителен установителен иск за собственост, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство на поземлен имот с идентификатор [№] по плана на [населено място], [община], област Бургаска, с последно изменение на КККР по отношение на имота от 17.09.2020г., с административен адрес в [населено място], местността „Ч. шума“, с площ от 713 кв.м. и трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята - 0 при граници и съседи: поземлен имот с идентификатор [№]; поземлен имот с идентификатор [№]; поземлен имот с идентификатор [№] и поземлен имот с идентификатор [№] и са присъдени разноски по делото.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искът за собственост бъде отхвърлен със законните последици.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК, по 1 въпросите:
1.Каква е материалната доказателствена сила на съставен по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК нотариален акт и достатъчна ли е констатацията на нотариуса за наличието на описаните в съставения от него нотариален акт документи, в производството по издаване на нотариален акт на осн. чл. 587, ал. 1 ГПК, за установяване на съдържанието им, когато тези документи не са представени самостоятелно като доказателства по делото?
Касаторът поддържа, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната и казуална практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 11/2012г. от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС, решение № 126 от 15.08.2014г. по гр. д. № 5207/2013г. на ВКС, IV г. о., решение № 108 от 5.12.2019г. по т. д. № 2862/2018г. на ВКС, І т.о.
2.Ползва ли се нотариалният акт по чл. 587, ал. 1 ГПК с материална доказателствена сила относно съдържанието на представените в нотариалното производство документи и тяхната относимост за констатациите на нотариуса относно принадлежността на спорното право;
Кога съдът може да приеме, че съдържанието на документите съответства на извода на нотариуса, ако тези документи не са представени по делото и няма доказателства да са изгубени и/или унищожени?
По този въпрос касаторът счита, че налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допълнително основание за допускане на касационното обжалване, предвид липсата на практика на ВКС, като поддържа, че произнасянето на касационния съд по въпроса би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касаторът поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд и по въпроса за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички възражения и доводи на страните, свързани с твърденията им, обективирана в решение № 50067 от 01.06.2023г. по гр. д. № 3469/2022г на ВКС, I г. о., и цитираните в него решение № 411 от 27.10.2011г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010г., IV г. о., решение № 92 от 26.06.2020г. на ВКС по гр. д. № 2617/2019г., III г. о., решение № 3 от 22.07.2013г. на ВКС по гр. д. № 534/2012г., IV г. о., решение № 401 от 11.01.2012г. на ВКС по гр. д. № 327/2011г., III г. о., решение № 24 от 28.01.2010г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008г., I г. о., решение № 589 от 29.06.2010г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009г., I г. о. и др.
Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора.
В писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба В. Д. П. и А. Д. К., чрез процесуалния си представител адвокат Б. К. от АК-Б., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.
283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, 2 чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Производството по делото е образувано по предявен от В. Д. П. и А. Д. К. срещу касатора и [община] положителен установителен иск за собственост, с правна квалификация чл. 124, ал.
1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство на поземлен имот с идентификатор [№] по плана на [населено място], [община], област Бургаска, с последно изменение на КККР по отношение на имота от 17.09.2020г., с административен адрес в [населено място], местността „Ч. шума“, с площ от 713 кв.м. и трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята - 0 при граници и съседи: поземлен имот с идентификатор [№]; поземлен имот с идентификатор [№]; поземлен имот с идентификатор [№] и поземлен имот с идентификатор [№].
Въззивният съд е установил от фактическа страна, че с нотариален акт № 48, том Х, дело № 5725/12.07.1994г., Д. А. К. и С. С. К. са признати за собственици на селскостопански имот, придобит на основание § 4б, ал.1 ПЗРЗСПЗЗ: 700 кв.м. земеделска земя, находяща се в землището на [населено място], [община], област Бургаска, местността „Ч. шума“, представляващ имот с пл. № 141 по плана на [населено място] при граници: от изток - мера; от запад - улица; от север - имот с пл.№ 140 и от юг - имот с пл.№ 142, в който имот са засадени лозе на площ от 100 кв. м. и овощни дръвчета, която земеделска земя им е предоставена за земеделско ползване съгласно Постановление № 1/07.01.1981г. на МС с удостоверение № 94-Д-157/02.08.1983г., издадено от [община]. Установено е, че след смъртта си са оставили за наследници дъщерите си В. Д. П. и А. Д. К..
Констатирано е, че „Н.“ и „К.“ са наименования (предишно и настоящо) на едно и също населено място.
Съобразено е, че през 2015г. е одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър на [населено място], [община], област Бургаска, в която имотът е отразен с идентификатор [№] (схема № 15-1137166/25.10.2023г.), както и че на 07.08.2017г. кметът на [община] е утвърдил Акт за частна общинска собственост № 1715/07.08.2017г. за недвижим имот: земеделска земя за земеделски труд и отдих с площ от 713 кв.м., представляваща поземлен имот с идентификатор [№], находящ се в землището на [населено място], [община], област Бургаска, местността „Ч. шума“ с № 141 по предходен план като актът е съставен на основание чл.3, ал.3 ЗОС.
Съобразено е също така, че на 09.11.2018г. [община] е продала на П. Г. Г. поземления имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място].
В. Д. П. и А. Д. К., в подадената на 01.11.2023г. искова молба, са изложили твърдения, че земеделската земя е предоставена на баща им за ползване с ПМС № 1/07.01.1981г. като през 1994г., родителите им са се снабдили с нотариален акт за собственост на селскостопански имот, придобит на основание § 4б, ал.1 ПЗРЗСПЗЗ като впоследствие, са декларирали имота 3 в Данъчната служба на [община] и заплащали дължимите за него данъци и такси ежегодно.
Твърдели, че родителите им са оградили имота, а след смъртта на майка им, техният баща е добивал от него земеделска продукция до смъртта си през 2020г. Посочили, че през 2021г. ищците посетили имота и констатирали, че овощните дървета в него са изрязани, като в разговор с кмета на селото разбрали, че вероятната причина за това са „вандалски набези“.
Твърдели, че през месец септември 2023г. са получили уведомление с изх.№ 94-002667/26.09.2023г. от [община] за изработване на ПУП - ПЗ за съседния имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] и за промяна на предназначението му за неземеделски нужди - „за вилно строителство“, в резултат на това, извършили проверка в Службата по вписванията и установили, че за наследствения им имот е съставен акт за частна общинска собственост и е продаден на ответника Г..
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П. Г. Г., е представил писмен отговор, с който е оспорил правото на собственост на ищците като твърдял, че не са били налице основанията за придобиването на имота по §4б ПЗРЗСПЗЗ. Заявил, че спорният имот не отговаря на критериите по чл.15, ал.3 от ПМС № 11/02.03.1982г. и посоченото в нотариалния акт удостоверение № 94-Д-157/02.08.1983г., ако съществува, не е издадено за този имот.
Ответникът е оспорил факта на заплащането на земята и твърдението на ищците, че към датата на съставяне на нотариалния акт имотът представлява лозе и овощна градина. Той е оспорил и твърдението, че наследодателят на ищците е обработвал земята до датата на смъртта си и е добивал продукция от него.
Посочено е, че по делото са представени като писмени доказателства нотариален акт № 48, том Х, дело № 5725/12.07.1994г., схема № 15- 1137166/25.10.2023г., издадена от СГКК, удостоверение вх.№ 1694/30.10.1998г., първа страница от акт за частна общинска собственост № 1715/07.08.2017г., удостоверение № 94-00-1276/29.03.2024г., издадено от заместник - кмета на [община], договор за продажба на недвижим имот от 09.11.2018г., сключен между [община] и П. Г. Г. и уведомление изх.№ 94-00-2667/26.09.2023г., съставено от [община].
Посочено е, че по делото са събрани гласни доказателства - показанията на свидетелите Д. Д.
М. и Л. Г. И. като първият свидетел е заявил, че е познавал праводателя на ищците, който обработвал мястото и продавал земеделската продукция, добивана от него до смъртта си; посочил, че през 2010г. в имота е имало около 40 дръвчета, но към 2019г. те са били изрязани и катинарът на оградата - сменен.
Съобразено е, че свидетелят И. е заявила, че познава процесния парцел, тъй като е закупила съседния от [община], а ответникът е брат на нейна приятелка. И. пояснила, че парцелът е закупен през 2018г. и към този момент е бил занемарен, обрасъл с огромни дървета и храсти, бурени и остатък от лозе. През 2019г. ответникът Г. почистил мястото, изрязал по-големите дървета и храсти и поставил катинар на оградата.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел от правна страна, че съгласно разпоредбата на §4б, ал.1 ПЗРЗСПЗЗ в редакцията, обн. в ДВ, бр.83/1993г. се възстановява правото на собственост на граждани върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване съгласно актове на Президиума на Народното 4 събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, освен ако те представляват лозе, овощни градини или са засети с етеричномаслени култури или ако земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. Посочил е, че в тези случаи, ползвателят не може да придобие правото на собственост, ако земята е на по-малко от 30 км. от градовете с население над 300 хил. жители или на 10 км. от крайбрежната морска ивица. Прието е, че в конкретния случай, ищците се легитимират като собственици на процесния имот с констативен нотариален акт, съставен по реда на чл.587 ГПК.
Разпечатката съдържа 39 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/226584cb-31fb-4de0-ba54-6b8ee852970a