Решение № 1292 от 01.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1292 гр. София, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000501182 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260228 от 18.01.2022 г., постановено по гр.дело № 14343/2019 г., Софийски градски съд, гражданско отделение, І-27 състав е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на Я. К. Я. на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на сина му К. Я. Я., вследствие ПТП на 17.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2019 г. – изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане на сумата, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над 75 000 лв. до 150 000 лв. и в частта на за лихвата, считано от считано от 01.11.2018 г. – датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие до изтичане на тримесечния срок за произнася по претенцията.

С решението ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на М. Я. С. на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на брат й К. Я. Я., вследствие ПТП на 17.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2018 г. – датата на отказа на застрахователя 1 да й заплати обезщетение, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над 25 000 лв. до 50 000 лв. и за лихвата за периода от 01.11.2018 г. до 20.11.2018 г.

С решението страните са осъдени за разноски, както следва:

Ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца Я. К. Я. сумата в размер общо на 790 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 600 лв. – внесена държавна такса и 190 лв. - сума, изплатена за възнаграждения на вещите лица по допуснатите експертизи, съобразно уважените части от исковете, на основание чл.78 ал. 1 от ГПК, съответно в полза на Софийски градски съд сумата в размер на 3400лв., представляваща държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

Дружеството е осъдено да заплати на адвокат Г. З. Д. от САК сумата в размер общо на 4 060 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената от нея безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата на ищците, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ищците Я. К. Я. и М. Я. С. съответно са осъдени да заплатят на ответника сумата от 4 267,50 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза и за издаване на съдебно удостоверение, съобразно отхвърлените части от исковете, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в частта, с която е уважен искът на М. Я. С. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния брат в размер на сумата от 25 000 лв., както и в частта, с която искът на Я. К. Я. за причинените му неимуществени вреди от смъртта на сина му е уважен за сумата над 50 000 лв. до 75 000 лв., както и в частта за разноските.

С оглед на така очертания предмет на въззивното производство решението и в частта, с която искът на Я. К. Я. за причинените му неимуществени вреди е уважен за сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2019 г. – изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане на сумата, е влязло в сила на 12.02.2022 г., поради необжалването му.

2

Въззивникът моли съда да отмени решението в обжалваните части и да отхвърли изцяло иска за обезщетение за неимуществени вреди, предявен от М. Я. С. и да намали обезщетението за неимуществени вреди, присъдено в полза на Я. К. Я. от 75 000 лв. на 50 000 лв. Моли съда да измени решението в частта за разноските, с оглед изхода от въззивното обжалване.

Поддържа се, че неправилно и в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, първоинстанционният съд е приел, че ищцата М. С. е легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на брат й К. Я.. Поддържа се, че разпитаният по делото свидетел не е установил, че са налице изключително близки отношения по смисъла на подробно посочената във въззивната жалба съдебна практика на ВКС.

Поддържа се, че ищцата е живеела отделно от брат си и баща си и фактът, че братът и сестрата са се обичали и са си помагали взаимно, че са се търсели и са разчитали един на друг, не обосновава наличието на силна и трайно изградена емоционална връзка. Поддържа се, че неправилно и в противоречие с практиката на ВКС, първоинстанционният съд е уважил искът на сестрата на починалия К. Я. вместо да го отхвърли изцяло.

По отношение на иска на Я. К. Я., счита присъденото обезщетение за завишено с твърдението, че първоинстанционният съд не отчел датата на настъпване на ПТП-17.09.2018 г., възрастта на търсещия обезщетението и на починалия. Твърди се, че починалият син на ищеца е пътувал при водач, който е употребил алкохол и упойващи вещества. Починалият също е бил повлиян от употребен алкохол и без поставен колан и така не се е погрижил за собствената си безопасност и е съпричинил настъпването на вредоносния резултат.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не са постъпвали отговори от въззиваемите страни-ищците Я. К. Я. и М. Я. С. и от третите лица помагачи-Б. И. И. и С. Р. Р..

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник чрез своя процесуален представител поддържа въззивната си жалба по съображенията изложени в нея. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

В открито съдебно заседание възиваемите-ищци, чрез своя процесуален представител оспорват въззивната жалба и молят съда да потвърди

3 решението в обжалваните му части. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, за което представят списък по чл.80 ГПК.

Третите лица помагачи, редовно призовани, не изразяват становище в хода по същество.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Я. К. Я. и М. Я. С. против „Застрахователно дружество БУЛ ИНС“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

От констативен протокол № 598/17.09.2018 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 17.09.2018 г., скица и фотоалбум към него, както и със заключението на САТЕ, не оспорено от страните се установява, че на 17.09.2018 г. около 01 часа в гр. София, л.а.м. „БМВ 318“ с рег.№ ***, се движи по бул. „Рожен“ с посока от бул. „Ломско шосе“ към ул. „Свобода“ със скорост на движение от порядъка на 140 км/ч. Приближавайки района на № ***, по неустановени причини водачът на автомобила, в който на предна дясна седалка като пътник се возел К. Я. Я., отклонява автомобила в дясно, с което реализира с дясната си странична част удар в десния бордюр и крайпътен стълб. След удара автомобилът продължил да се движи в първоначалната му посока и под ъгъл наляво, преминал през пътните ленти за неговата посока и след това върху двете пътни ленти за насрещното му движение, като се е завъртял около вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата стрелка. В следващия момент автомобилът е напуснал платното за движение в ляво и продължил да се движи върху затревената площ, докато е стигнал до крайпътно дърво и с лявата си странична част се е ударил в него. Автомобилът се установил на мястото, където е констатирано в протокола за оглед.

В пряка причинна връзка от произшествието пътникът К. Я. е получил 4 тежка несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, от която смъртта му е настъпила много бързо, почита веднага и е била неизбежна.

От приетото по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх.№ УГ01-11702 от 23.10.2019 г. на СО, район Надежда се установява, че ищецът Я. К. Я. е родител, съответно баща на починалия К. Я. Я., а ищцата М.

Я. С.-негова сестра. От представеното удостоверение за наследници се установява, че починалият е бил неженен и негов единствен наследник по закон е баща му Я. К. Я..

Между страните не е било спорно, че към 17.09.2018 г. за лек автомобил марка „БМВ 318“ с рег.№ *** е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/02/118002447676 с валидност от 18.08.2018 г. до 17.08.2019 г.

Съобразно заключението на САТЕ от техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил БМВ със системите за управление на автомобила, като се е движил с превишена скорост за района на настъпилото ПТП, при която е изгубил управлението на автомобила, в следствие на което е напуснал платното за движение и е самокатастрофирал. Процесното ПТП е било предотвратимо, ако водачът на процесния лек автомобил се е движил със скорост до максимално разрешената за района на ПТП и движейки се върху пътната лента за посоката му на движение.

Пред първоинстанционния съд и за установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания на Д. С.

С. и Ж. В. Ж..

Свидетелят С. установява, че е съпруг на ищцата М. С. и че заедно със съпругата си и нейния починал брат са живеели на адреса в гр.***, ж.к. „***“, бл. ***. Били едно голямо и щастливо семейство, на празници и рождени дни били заедно. Година след смъртта на брат си, ищцата забременяла и се родили близнаци, като момченцето се казва К.. Свидетелят установява, че към деня на смъртта на брат си, ищцата била бременна, следствие на осъществена ин витро процедура, и тъй като тази смърт била внезапна, около месец и половина след това, ищцата направила спонтанен аборт и загубила детето си.

Свидетелят Ж. установява, че е племенник на ищеца и първи братовчед 5 на ищцата. Установява, че ищецът и синът му живеел в един апартамент и К. му бил опората, особено след смъртта на съпругата му и майката на К.. Я. много тежко преживява смъртта на сина си и след случилото се вече не е същия.

При така установената фактическа обстановка и с обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че вина за настъпилото пътнотранспортно произшествие има водачът на лек автомобил „БМВ“, приел е за недоказано възражението за принос от страна на пострадалия относно знанието му, че водачът на лекия автомобил е употребил алкохол, но е приел за основателно възражението за принос поради непоставен предпазен колан, като го е определил в размер на ½. Приел е, че справедлив размер на обезщетението на бащата от смъртта на сина му е сума в размер на 150 000 лв., а за сестрата на починалия, съответно сума в размер на 50 000 лв., като намалил тези суми с по ½, съобразно приетия принос от страна на пострадалия.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.