Решение № 138 от 16.06.2025, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Карнобат, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20242130100640 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявени от ищецът П. П.

П. чрез пълномощника й и процесуален представител адв. Л. Б. искове от които първият основен иск е с правно основание чл. 26 ал.1 предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т. 9 и т.10 от ЗПК и чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. чл. 23 от ЗПК във вр. с чл. 55 от ЗЗД - за прогласяването недействителност респ.нищожността на договора за потребителски кредит № 0019596 от 04.12.2023 г. сключен между ищцата П. П. П. и Ф.К. ЕООД гр. Бургас тъй като същият съдържа неравноправни клаузи и да се признае за установено по отношение на Ф.К. ЕООД гр. Бургас , че ищцата П. П. не дължи по същия договор суми надвишаващи главницата по договора от 300 лв. получена от нея при претендирани по същия договор суми в общ размер от 576 лв., а другият иск е предявен при условията на евентуалност иск е с правно основание чл. 26 ал.1 предл. първо от ЗЗД – за прогласяването на нищожността на искане за предоставяне на допълнителни услуги във връзка с договор за кредит № 0019596 КК от дата 04.12.2023 г. сключено между ищцата П.

П. П. и Ф.К. ЕООД гр. Бургас , които искове са предявени срещу Ф.К. ЕООД гр. Бургас .

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Копия от исковата молба са изпратени на ответника, като съдът му е указал възможността да подаде отговор, както и задължителното съдържание на същия и последиците от неподаването на такъв, както и възможността да ползват правна помощ.

В същия преклузивен едномесечен срок по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът „Ф.К. " ЕООД гр. Бургас , чрез проц. представител адв. Е. К. е подал писмен отговор, с който приема , че така предявените искове се явяват допустими за разглеждане , но моли съда да отхвърли предявените искове поради тяхната неоснователност изцяло. Излага подробни съображения за горепосоченото . Представя доказателства.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, както и не се явява и негов 1 упълномощен представител. Същия подържа предявените искове , ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответното дружество редовно призовано не се явява негов законов или процесуален представител, но същото чрез нарочни молби поддържа същото становище по повод на предявените срещу него искове .

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че „Ф.К. " ЕООД е предоставило на ищецът П. П. П. по сключен със „Ф.К. " ЕООД , на 04. 12. 2023 г. договор за потребителски кредит № 0019596 (наричан за краткост „Договора") сумата от 300 лв., които следвало да върне на 6 месечни вноски с размер на вноските: 6 х 56 лв. , при уговорен ГПР в размер от 47, 79 % и ГЛП 39,00 %, като общата сума, която следвало да заплати ищеца възлизала на 336 лв.. Срокът на кредита е бил от 04.12.2023 г. до 04. 06. 2024 г.. Договорът съдържа задължение за кредитополучателя в срок от 48 часа от подписването на договора за представяне на обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция- по избор на кредитополучателя по смисъла на чл. 3 от процесния договор , като при неизпълнение на това задължение, кредитополучателя съгласно чл. 3 от договора дължи заплащането на гаранционна услуга / поръчителство / на кредитодателя за неизпълнението в срок на задължението за предоставяне на посоченото обезщетение . В тази връзка кредитополучателя П. П. е била задължена да направи искане за предоставяне на допълнителни услуги във връзка с договор за кредит № 0019596 КК до Ф.К. ЕООД от 04.12.2023 г. с който е пожелала допълнителна услуга – финансиране , разсрочване и заплащането на поръчителя на сумата, която се дължи от нея като клиент за възнаграждението по договор за поръчителство за кредита в размер на сумата от 240 лв., платима на 6 бр. месечни вноски всяка по 40 лв.. В чл. 3 от договора за кредит са били предвидени и условията, на които да отговаря поръчителите или банковата гаранция.

Общият размер на възнаграждението за предоставена гаранционна услуга / поръчителство / при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлиза на 240 лева за целия срок на договора за потребителски кредит. Общата сума, която е следвало да заплати кредитополучателят възлиза на 576 лева, която включва: 1) 300 лв. главница; 2) 36 лева-лихва; 3) 240 лева – гаранционна вноска за непредоставяне на обезпечение, като по този начин месечната вноска по договора от 56 лв. , става в размер на 96 лв. с включената гаранционна вноска.

Според чл. 3 ал.1 от Договора , страните се споразумяват заемът да бъде обезпечен в срок от 48 часа, считано от подписването на договора с поне едно от посочените обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство, като поръчителството е от две физически лица, които да отговарят на условието- същите двама поръчители физически лица да имат безсрочни трудови договори с минимално месечно брутно трудово възнаграждение от 1500 лв. за всеки поръчител , а банковата гаранция да е неотменима и безусловна , като същата трябва да бъде дадена от банка , одобрена от кредитодателя.

В същия чл. 3 ал. 2 от Договора е посочено, че с в случай , че кредитополучателя не представи в срок респ. в указания в ал.1 48 часов срок от подписване на договора съответното обезпечение, ще се счита , че кредитополучателя се съгласява и упълномощава кредитодателя да сключи от негово име и за негова сметка , в т.ч. и при условията на чл. 38 от ЗЗД договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество- поръчител , което да представи на кредитодателя гаранционна услуга / поръчителство / за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя , възникнали по договора , с възнаграждение за 2 поръчителя на стойност от 240 лв. , като посоченото възнаграждение за поетото поръчителство се заплаща от кредитополучателя разсрочено. Такъв договор за поръчителство обаче не е представен по делото.

Към договора за потребителски кредит е приложен график на плащанията към договора за потребителски кредит и договора за допълнителни услуги № 0019596 който представлява погасителен план към договора за кредит, е посочен размер на вноската без възнаграждението за поръчителство - 6 бр. вноски по 56 лв. и размер на вноските с включено възнаграждение за поръчителство – 6 бр. по 96 лв. всяка ,като общия размер на посоченото възнаграждение е за сумата от 240 лв.. По този начин е посочено, че общата сума за връщане е в размер на 336 лв., а общата сума с включено възнаграждение - 576 лева.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Така предявеният главен иск с правно основание чл. 26 ал.1 предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т. 9 и т.10 от ЗПК и чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. чл. 23 от ЗПК - за прогласяването недействителност респ.нищожността на договора за потребителски кредит № 0019596 от 04.12.2023 г. сключен между ищцата П. П. П. и Ф.К.

ЕООД гр. Бургас поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и вкл. поради неравноправния характер на клауза в договора и да се признае за установено по отношение на Ф.К. ЕООД гр. Бургас , че ищцата П. П. не дължи по същия договор суми надвишаващи главницата по договора от 300 лв. получена от нея при претендирани по същия договор суми в общ размер от 576 лв., е основателен по следните съображения:

В разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изчерпателно изброени клаузи, между които са тези по т. 9 „лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;“ и „т. 10 „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;“. Съдът намира, че е налице нарушение на т. 9 от чл. 11 от ЗПК, понеже договора е сключен при фиксиран лихвен процент в размер на 39 %. Съгласно заключението на вещото лице С. Г. по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза , което като неоспорено от страните съдът е приел като абсолютно доказателство е че макар в договора ГЛП да е посочен в размер на 39 % и лихвен процент на ден 0, 11 % и че в чл. 2 т.6 от договора да се посочва , че лихвения процент е фиксиран и не подлежи на промяна , то нито в същия договор , нито в общите условия , подписани от ищцата П. не е посочено правилото при изчисляването на дневния лихвен процент, както и че при посочената в кредита обща сума за погасяване на главница и лихва от 336 лв. , то тогава ГЛП се явява в размер на 40, 05 %., който е по- висок от посочения такъв от 39 % и който по – висок ГЛП отговаря на посочения ГПР от 47, 79 % и по този начин се явяват и разлики в сумите на месечните главници и лихви в сравнение с посочените такива месечни главници и лихви в Графика за плащания по кредита , което доказва , че неправилно е посочен в договора за кредит действителния ГЛП по кредита. В константната си практика ВКС приема, че когато задължението не е обезпечено, уговорката 3 за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави , а при обезпечени кредити уговорката за възнаградителна лихва надвишаваща двукратния размер на законната лихва също противоречи на добрите нрави и като такава също се явява нищожна. . В случая вещото лице е изчислило , че посочената по договора за кредит годишна законна лихва е от 13, 68 % и по този начин съдът намира , че надвишава двукратния размер на законната лихва, който за процесния период на договора , респ. към датата на сключване на договора за кредит е била в размер на 27, 36 % или договорената лихва не следва да надхвърля- 27, 36 %. Това означава, че клаузата за уговорената в този размер възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като същата надхвърля рамките на присъщата и възнаградителна функция и я превръща в средство за неоснователно обогатяване / решение № 906 от 30.12.2004 година на ВКС по гражд. дело № 1106 / 2003 година, II г. о.; решение № 1359 от 11. 03. 2009 година на ВКС по гражд. дело № 15 / 2007 година, IV г. о., решение № 378 от 18. 05. 2006 година на ВКС по гражд. дело № 315 / 2005 година, II г. о..

Настоящият съдебен състав намира, че е налице нарушение на т. 10 от чл. 11, ал.1 от ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя - съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПК. Видно е от Договора, в него не е отразена действителната "обща сума, дължима от потребителя", тъй като в него фигурира "обща сума за плащане", но тя отчита само размер на главницата по кредита от 300 лева и дължимата възнаградителна лихва – 36 лева, респ. общата сума от 336 лв. , но не и общите разходи за потребителя, в които следва да се включат и заплащането на уговореното по чл. 3 от Договора възнаграждение по сключен договор за поръчителство .Същото посочено в договора възнаграждение излиза извън предвидените му функции и представлява допълнително възнаграждение за кредитора, извън уговорената договорна лихва, и на практика води до скрито оскъпяване на кредита. Дължимостта на същото възнаграждение за неизпълнение на договорното задължение на кредитополучателя е уговорено при непредставяне в 48 – часов срок от сключването на договора за потребителски кредит едно от две алтернативно предвидени обезпечения - банкова гаранция и поръчителство на две физически лица, за финансовата надеждност на които са поставени множество конкретни условия или предоставяне на банкова гаранция от одобрена от кредитодателя по договора банка.