Определение № 1053 от 09.04.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1053 гр. София, 05.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Антон Н. Урумов

Диана Василева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно дело № 20241100601800 по описа за 2024 година

Настоящото производство е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 НПК.

Образувано е по частен протест срещу постановено в разпоредително с. з. определение от 27.02.2024 г. по НОХД № 1087/24 г. по описа на С РС,95-ти състав, с което на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора, а на осн. чл. 248, ал. 1, т. 6 НПК е изменена взетата по отношение на подсъдимия МНО от „Гаранция в пари“ в „Подписка“.

В протеста е изразено несъгласие с изводите на първостепенния съд за наличие на съществени отстраними процесуални нарушения, състоящи се в противоречие между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт относно времето на извършване на инкриминираното деяние по първия пункт от продължаваното престъпление, както и непосочването в диспозитива на ОА на начина на извършване на престъплението.

Аргументите за това са следните: обвинителният акт е единна цялост от релевантните за делото фактически обстоятелства и съответната им правна квалификация под конкретен престъпен състав. СРП счита, че в конкретния случай в обстоятелствената част на ОА е посочено кога, къде и по какъв начин подсъдимият е създал у пострадалия неверни представи, вследствие на които извършил имуществените разпореждания. Отразени са времето и мястото на извършване на всяко от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление, измамливото поведение на подсъдимия и причинената вследствие на него имотна вреда. Същевременно непосочването в диспозитива на ОА на конкретика относно имуществените разпореждания, чрез които е била причинена имотната вреда, не представлява процесуално нарушение, тъй като са подробно описани в обстоятелствената част на ОА. По отношение на МНО намира, че тя не е следвало да се изменя от „Гаранция в пари“ в „Подписка“, тъй като е съответна на обществената опасност на деянието и дееца и добросъвестното му процесуално поведение се дължи именно на нейната адекватност.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в частния протест, атакуваният съдебен акт и материалите по делото, намери за установено от фактическа страна, следното:

Частният протест е процесуално допустим, като подаден от активно легитимирана 1 страна, в срока по чл. 342, ал. 1 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

Разгледан по същество, същият се явява основателен.

Производството по н.о.х.д. № 1087/2024 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по внесен обвинителен акт срещу Б. В. Д., с който му е повдигнато обвинение с правна квалификация по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК. В разпоредително заседание Районният съд е прекратил съдебното производство и го върнал на досъдебната му фаза, като в същото време се е произнесъл и по мярката за неотклонение, изменяйки я от „Гаранция в пари“ в „Подписка“.

За да постанови атакуваното определение, първостепенният съд е изложил доводи за наличие на съществени отстраними процесуални нарушения, изразяващи се в противоречие между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт досежно момента на имуществено разпореждане със сумата от 3000 лева, по пункт 1 от продължаваното престъпление. По-конкретно е посочил, че в обстоятелствената част на ОА се твърдяло, че съответното имуществено разпореждане от страна на св. Ш. е извършено на 18.11.2016г, а в заключителната част на ОА, по т. 1 от продължаваното престъпление се сочи, че деянието е извършено в периода от края на месец октомври до 18.11.2016г. На следващо място, според СРС е неясно дали е извършено имуществено разпореждане от страна на пострадалия с паричните средства, описани в пунктовете от 1 до 4 в диспозитива на ОА, доколкото в тях, за разлика от обстоятелствената част, не се твърди, че такова имуществено разпореждане е извършено. По въпроса относно наложената МНО „Гаранция в пари“ в размер на 1500 е приел, че предвид „надлежното процесуално поведение до настоящия момент, тя следва да бъде изменена в подписка.

Съобразявайки текстовото съдържание на обвинителния титул по НОХД № 1087/24 г., въззивният съд възприема за неправилен изложения от първостепенния съд извод за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в противоречие между заключителната и обстоятелствената част на ОА.

В пункт 1 от диспозитива на ОА е посочено следното: в периода от края на месец октомври 2016г. до 18.11.2016г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у К.Ш. заблуждение, че ще му съдейства за получаване на банков кредит в размер на 300 000 евро като подаде от негово име молба за отпускане на кредита и осигури неговото одобрение в такъв размер, за което трябвало да му се преведат по посочена от него банкова сметка 30 000 лева, и с това причинил на К.Ш. имотна вреда в размер на 3000 лева. В обстоятелствената част на акта е посочено, че „На неустановена дата в края на месец октомври 2016г. св. Ш. се срещнал с обвиняемия Б. Д. в гр. София, при което последният му казал, че ще му съдейства за получаване на банков кредит в размер на 300 000 евро като подаде от негово име молба за отпускане на кредита и осигури неговото одобрение в такъв размер, за което свидетелят трябвало да му преведе паричната сума от 30 000 лева. За целта обвиняемият предоставил на св. Ш. листче със саморъчно вписани от обв. банкова сметка с IBAN ******* и текст „Ол И.К.“ ЕООД и му казал, че по посочената сметка и в полза на изписаното дружество следвало да бъде преведена сума от 30 000 лева, за да може да извърши процедура по отпускане на банковия кредит…. Провокиран от създадените от обвиняемия неверни представи касателно отпускане на банков кредит, на 18.11.2016г. в гр. София, св. Ш. превел по посочената банкова сметка с IBAN ******* парична сума в размер на 3000 лева, като част от исканото от обвиняемия цялостно плащане от 30 000 лв….“

Съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г., обвинителния акт определя предмета на доказване, очертава рамките, в които ще се развие процеса на доказване, чрез него прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган.

Според въззивния състав, внесеният ОА покрива изискванията посочени в чл. 246 от НПК.

2

В същия са посочени фактите и обстоятелствата, обуславящи извода за измамливо поведение и настъпилата в причинна връзка с него имотна вреда. Има ясно описание в какво са състоят измамливите действия от страна на Д., а именно, че ще съдейства на Ш. за получаване на банков кредит в размер на 300 000 евро като подаде от негово име молба за отпускане на кредита и осигури неговото одобрение в такъв размер, за което свидетелят трябвало да му преведе паричната сума от 30 000 лева.

Характерно за престъплението измама е поведението на измаменото лице, мотивирано от погрешна представа, формирана и/или поддържана у него от страна на дееца. То извършва акт на имуществено разпореждане и по този начин причинява престъпния резултат.От обективна страна, изпълнителното деяние може да бъде осъществено в две форми. Първата е възбуждане на заблуждение, т.е. създаване на начални неверни представи у пострадалия относно съществуването, несъществуването или естеството на определени факти и обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. Ако не беше създадена тази невярна представа, пострадалият не би се разпоредил с имуществото си. Втората форма е поддържане на заблуждение, т.е. затвърждаване на подобни неверни представи, които са съществували изначално в съзнанието на жертвата или вече са били създадени от подсъдимия или от друго лице. Възможно е да бъдат осъществени едновременно и двете форми на изпълнително деяние и това е най-често срещаната хипотеза – деецът, след като е възбудил заблуждение, по-нататък да поддържа тези неверни представи В случая, по посочените по-горе пунктове, в обстоятелствената част на ОА са посочени факти относно измамливи действия от страна на Д., а именно че ще му съдейства за отпускане на кредит, за което пострадалият следвало да му преведе 30 000 лева, като подсъдимият е посочил сметката, по която да се извърши плащането. Вследствие на тези неверни представи на различни дати, отразени в обвинителния акт, пострадалият е извършил актове на имуществено разпореждане, довели до настъпило реално обедняване на измамения като пряка последица от действията на извършителя. Следва да се отбележи, че датите, на които е извършено всяко имуществено разпореждане имат отношение към довършеността на престъплението, като не е задължително (но е възможно) в този момент да е реализирано изпълнителното деяние – въвеждане и поддържане на заблуждение.

Житейски логично е първо да се формират неверните представи, а след това да се извърши имущественото разпореждане, като в зависимост от характера му, то може да изисква съгласуване волята и на други лица или да е в зависимост от настъпване на бъдещо несигурно събитие (изповядване на сделка пред нотариус, набавяне на средства и др.). В конкретния казус плащането на исканата от дееца сума от 30 000 лева, е извършено на части, но в изпълнение на едно решение, мотивирано от създадените по-рано неверни представи. Няма противоречие между описанието на фактите в обстоятелствената част, където е посочено че в края на месец октомври 2016г. св. Ш. и подсъдимият се срещнали и последният му казал, че ще му съдейства за отпускане на кредит и първия пункт от заключителната част на ОА, където е посочено, че в периода от месец октомври 2016г. до 21.11.2016 подсъдимият възбудил и поддържал заблуждение у пострадалия, че ще му съдейства за отпускане на кредит и с това му причинил вреда. Твърдението, че първото плащане е извършено на дата 21.11.2016г. не прави обвинението неясно, защото по пункт 1 от продължаваното престъпление са инкриминирани и двете форми на ИД, като е напълно логично, първо да е възбудено заблуждението, а имущественото разпореждане да е извършено в по-късен момент. И двете дати са посочени, както в обстоятелствената част на ОА, така и в неговата заключителна част, затова въззивният съд не съзира визираното противоречие между двете му части.

Въззивният съд не споделя и второто съзряно от първостепенния съд противоречие, изразяващо се в неяснота, извършено ли е имуществено разпореждане от страна на пострадалия. Това е така, защото в обстоятелствената част на ОА изрично е посочено, че на 3

4 различни дати, по посочената от Д. сметка, св. Ш. е превел парични суми в различен размер, като част от цялостно плащане на сумата от 30 000 лева Именно тези 4 плащания в общ размер на 29 969 лв. се явяват и вредата от престъплението, която е посочена и в заключителната част на акта. Вярно е, че в нея не е посочен начинът, по който са извършени конкретните имуществени разпореждания, но е посочена датата и размера на всяко едно от тях, както и че по този начин на Ш. е причинена имотна вреда в съответния за всяко едно плащане размер. Освен това в диспозитива на обвинителния акт се посочват съставомерните елементи на деянието, в конкретния случай: изпълнително деяние, вреда и специална цел за облагодетелстване, като конкретният начин, по който е извършено разпореждането не е признак от обективна страна и за него прокурорът не е длъжен да излага факти в заключителната част, стига все пак да ги е посочил в неговата обстоятелствена част.

Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата страните в съдебното производство. Непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи на престъпния състав. Когато не съставляват признаци на престъплението, фактите от тази категория могат да се установяват в хода на съдебното следствие, да се оценяват от страните и съобразяват от съда. Следователно винаги, когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали установените непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него.