Решение № 422 от 20.07.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Враца, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделин Й. Захариев при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело № 20261420102735 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба от Л. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес гр.****, ул.**** №**, против ”*****”ЕООД, ЕИК ****,със седалище и адрес на управление гр.**** ж.к.”***” бул.”*****”№** вх.** ет** офис **, за признаване за установено между страните, че договор №**** от 18.08.2025 г. е недействителен на осн.чл.22 вр. с чл.11 , ал.1, т.10 ЗПК.

Претендират се разноски.

Ищецът твърди,че на 18.08.2025 г. бил сключил договор №1493798 с ответника за предоставяне на потребителски кредит за сума в размер на 4000 лв., със срок от 12 м., с лихвен процент-23%, ГПР-49.11%, обща сума за връщане-4920 лева. В т.5 от договора било посочено,че кредитът се обезпечавал с поръчителство в полза на ответника. Твърди се, че възнаграждението за гаранта по чл.5 от договора представлява допълнително възнаграждение за кредитора под формата на т. нар. скрита възнаградителна лихва, уговорена в противоречие с принципите на справедливост в гражданските и търговските отношения и с разпоредбите на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че съответното обезпечение заобикаля ЗПК в частност ГПР и противоречи на добрите нрави. Поддържа се, че с кумулирането на възнаграждението за предоставената гаранция размера на разходите по ГПР нараства значително и в ГПР не са включени всички разходи и същия е значително повисок. Твърди се нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК с довод, че кредита е недействителен на осн.чл.22 вр. с чл.11 , ал.1, т.10 ЗПК.

В законовия срок от ответника ”Фератум България” ЕООД е постъпил отговор на исковата молба, с който твърди, че сключения между страните договор и чл.5 от договора са действителни, както и предвидената гаранция. Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не бил страна.

За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните, въз основа на което прие за установени следните обстоятелства:

1

Между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит№****** от **.**.*** г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 4000 лева, който е следвало да бъде върнат на 12 вноски, съгласно погасителен план към договора. Посочен е лихвен процент в размер на 23.00 % и ГПР от 49.11 %. Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено о т Multitude Bank, в полза на „Фератум България" ЕООД, като с одобряване на обезпечението от кредитора, предоставеното обезпечение не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Представен е договор за гаранция (поръчителство), сключен между Л. Г. и Multitude Bank. Видно от същия, таксата за предоставяне на гаранция /поръчителство/ е в общ размер на 3920 лева, дължима от клиента за предоставената гаранция и се заплаща по банкова сметка. Предвидени са 12бр. вноски с дата на първо плащане-17.09.2025 г. и с краен срок на издължаване на таксата-13.08.2026 г.

При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

Предвид момента на договаряне и факта, че кредита е предоставен на физическо лице, като не са налице данни то да е действало като професионалист, респективно кредитополучателя се явява потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителският кредит и общата императивна потребителска закрила. Наред с това договорът е сключен от търговско дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска дейност.

Видно от приетите по делото писмени доказателства, съдържанието на договора формално отговаря на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11, т.12 ЗПК – сключен е в предписаната от закона форма, съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размер на лихвен процент, информация относно размера, броя и датите на плащане на погасителните вноски и пр.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,11 %. Изчислен по реда на чл.8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От това съдържание на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено в полза на кредитодателя по договора за кредит, доколкото чрез сключване на процесния договор последното постъпва в неговия патримониум, като се заплаща ведно с месечните погасителни вноски по договора за кредит. Съгласно чл.5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на ищеца като с одобряване на обезпечението от кредитора, предоставеното обезпечение не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Дължими вноски по договора за поръчителство не са посочени в съответен погасителен план.

Следва да се отбележи, че възнаграждението по договора за гаранция, макар и 2 сключен с лице, различно от кредитора, е пряко свързан с договора за потребителски кредит разход и следва да бъде включен в общите разходи по кредита при изчисляване на годишния процент на разходите. В този смисъл сключването на договор за поръчителство е допълнителна услуга за потребителя, която е пряко свързана с договора за кредит и разхода за него следва да бъде включен в общите разходи по кредита при изчисляване на годишния процент на разходите. Независимо от горното, доколкото самият договор за кредит, сключен между страните, не предвижда дължимост на сума в размер на 3920 лева за банкова гаранция, то превеждането на такава се явява недължимо при липса на установено основание. Без значение се явява обстоятелството, че сумата се начислява за друго лице.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл.3 от Договора като обща сума за заплащане от потребителя е посочена 4920 лева. В тази величина, обаче, не е включена дължимата по Договор за предоставяне на гаранция възнаграждение от 3920 лева. Тоест ако към получената сума от 4000 лева се прибави таксата за гаранция от 3920 лева, общата сума, която следва да заплати потребителят възлиза на 7920 лв., което е почти два пъти размера на получения в заем финансов ресурс. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

От събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че предоставянето на кредит, обезпечен чрез поръчителство от свързано с кредитора дружество, а именно Multitude Bank p.l.c. със седалище в Малта, цели заобикаляне на ограничението предвидено в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно което годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Отпуснатият потребителски кредит е в размер на 4000,00 лева и е разсрочен на 12 месечни вноски като общото задължение с лихви е в размер на 4920 лева. Дължимото възнаграждение на поръчителя за предоставеното обезпечение е в размер на 3920лева, също разсрочено на 12 месечни вноски с падежи, които съвпадат с падежите на погасителните вноски по договора за кредит. Възнаграждението на поръчителя се дължи ежемесечно и е със същия матуритет, с който е и отпуснатия кредит.

Посоченият в договора за кредит ГПР е 49,11 %. В действителност, ако се прибави възнаграждението за поръчителя, годишният процент на разходите (ГПР) значително ще надхвърли 50 %. За да преодолее ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ГПР и да получи допълнителен доход значително надвишаващ главницата по кредита, групата Multitude, към която принадлежи кредиторът, предлага на пазара финансов продукт, при който потребителят да заплати този допълнителен доход на свързаното с „Фератум България" ЕООД дружество Фератум Банк с актуално юридическо наименование Multitude Bank p.l.c. със седалище в Малта. Така с формално законни средства се постига една противозаконна цел, което е класически пример за заобикаляне на закона. При това положение, таксата за 3 поръчителство не може да се разглежда като разход за кредитополучателя, който няма връзка с договора за кредит и не следва да се включва в общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а точно обратното - като разход, свързан с кредита, който се отразява и включва в ГПР.

Гореописаните условия по възмездното поръчителство, които отнапред са известни и се извършват със съдействието на кредитора, и които водят до значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, налагат извода, че въпросното възнаграждение за професионален гарант, е следвало да се включи при изчисление на годишният процент на разходите по кредита при условията на чл.19, ал.1 от ЗПК като попадащ в категорията „разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“ съгласно легалната дефиниция на § 1, т.1 от ЗПК. След като процесното оскъпяване на кредита чрез добавяне на възнаграждение на свързан с кредитора гарант не е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, то на основание чл. 22 от ЗПК договорът за кредит е недействителен. Така решение №1153 от 17.10.2023 г. по гр.д.№1254 по описа за 2023 г. на Окръжен съд Варна.

Договорът препраща към и към погасителен план, но по делото не е представен такъв, подписан от потребителя. При това положение следва да се приеме, че договорът не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като не съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, които да са включени в съответния погасителен план.