Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 204 от 08.11.2018, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 728/2018
Вид
Решение № 204
Подписан
08.11.2018
В сила
01.12.2018
Състав
ВАЛЕРИ ВЛАДИМИРОВ СЪБЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е

Н И Е

№204 гр. Несебър, 08.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 728 по описа на Районен съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 143 СК и чл. 149 СК.

От Д.Г.А. е предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, с който се иска предоставяне на родителските права върху малолетното дете М.Р.Т. и определяне на местоживеенето на детето при неговата майка, както и определяне режим на лични контакти между бащата и детето. Предявен е и иск с правно основание чл. 143 СК за присъждане на издръжка в полза на малолетното дете в размер 150 лв. на месец, считано от подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и по чл. 149 от СК – за присъждане на издръжка в полза на детето за минало време – в размер на 150 лв. на месец за периода от 01.10.2017г. до 10.07.2018г. В исковата молба се развиват съображения, че ищцата и ответникът живеели заедно и от съжителството им имат дете. Сочи се, че ответникът не поемал отговорност за детето и общото домакинство. Излага се, че страните се разделяли неколкократно, а последната им раздяла датира от октомври 2017г. Твърди се, че след раздялата детето останало при своята майка, а ответникът не предоставял издръжка – финансова, или в натура. Развиват се съображения в насока, че майката притежава необходимите качества да отглежда детето. С тези доводи до съда е отправено искане за уважаване на предявените искове. Отправя се искане в полза на бащата да бъде определен режим за свиждане с детето, подробно развит в исковата молба.

Обръща се внимание, че от предявяване на исковата молба от него е заплатена сумата от 400 лв. доброволно – за издръжка на детето. Претендират се разноски.

От ответника е депозиран отговор. С него се твърди, че страните са разделени от януари 2018г. Оспорват се твърденията, че само ищцата се грижела за детето. Твърди се, че докато живеели заедно ответникът предоставял на ищцата всички парични средства, които изкарвал. Сочи се, че ищцата е причина за раздялата между страните. Твърди се, че след раздялата ответникът заплащал парични средства за издръжка на детето в брой на ответницата, а след това – чрез „Изи Пей”. Не се възразява родителските права да се предоставят на майката и детето да живее при нея. Сочи се, че ответникът би могъл да заплаща издръжка в размер на 130 лв. на месец. Посочва се режим за осъществяване на лични отношения между бащата и детето. Моли за произнасяне на съда в посочения от него смисъл и отхвърляне на иска за плащане на издръжка за минало време. Ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в отговора.

Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

В доказателствена тежест на ищцата по предявения иск с правно основание чл.

127, ал. 2 СК е да докаже, че ответникът е баща на малолетното дете, както и че е по-пригоден родител за еднолично упражняване на родителските права с оглед необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на трудови навици и дисциплинираност, обезпечаване на жилище и битови условия.

Между страните не се спори, а и от удостоверение за раждане (на л. 7 от делото) се установява, че майка на малолетната М.Т. е ищцата А., а баща – ответникът Т..

По въпроса кой от двамата родители е по-пригоден за отглеждане на детето, съдът намира следното:

Определянето на родителя, който еднолично ще упражнява родителските права следва да се осъществи в интерес на детето. В това понятие се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на трудови навици и дисциплинираност, обезпечаване на жилище и битови условия.

Съдът следва да осъществи преценка за родителските качества, полагането на грижи и умението за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване на знания, моралните качества и желанието на родителя, социалното му обкръжение и битови условия, възрастта и пола на детето, привързаността между него и родителя, както и възможността за помощ от трети лица.

Правилното възпитаване на децата зависи от личността и възпитателските качества на родителите, както и от умението на родителя добре да направлява децата в живота и да им дава положителен пример. В случая от личното изслушване на родителите се установява, че и двамата са съгласни упражняването на родителските права да се предостави на майката. От изслушването и от изготвения социален доклад (л. 44 – л. 45 от делото) се установява, че родителите не живеят заедно, а малолетното дете се отглежда от майката. От социалния доклад се установява, че ищцата задоволява потребностите на детето и е поела успешно възпитанието му.

Наред с това по делото се установява, че майката е с подходящо социално обкръжение за отглеждане на детето, като за правилното му отглеждане тя е подпомагана от своята майка (видно и от изготвения социален доклад). За детето са осигурени подходящи жилищни условия в к. к. „С.Б.”, лично пространство, подходяща храна и режим на хранене, грижи за здравето и образованието, срещи с роднини, близки, приятели. От социалния доклад се установява, че жилището е апартамент, който включва кухненски бокс, спалня, коридор, баня с тоалетна и тераса, като е с много добри битови и хигиенни условия, които са подходящи и безопасни за отглеждане на детето. Фактът, че ищцата е собственик на жилище се потвърждава и от приложения по делото нотариален акт (на л. 19 – л. 21). Т.е. крайният извод на съда е, че социалното обкръжение на майката към момента е по-подходящо за отглеждане на дете.

От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че основно майката (особено след фактическата раздаля между страните) е полагала лични усилия за отглеждането на детето, като се е отнасяла и с правилното отношение спрямо него (в такава насока е както социалният доклад, така и сведенията от личното изслушване на страните, в които ответникът не оспорва, че майката полага усилия за отглеждане на детето и към момента). Т.е. към момента безспорно майката е развила в по-голяма степен уменията по отглеждане на детето, което е и логично с оглед обстоятелството, че след фактическата раздяла между страните, тя е тази, която го отглежда.

Следва да се има предвид, че А. може да разчита при отглеждане на детето на помощ от нейната майка, като на практика и към момента детето се отглежда с нейна помощ. В тази връзка съдът счита, че майката е осигурила добри жилищно-битови и материални условия за живот на детето си.

Съгласно т. II, „е” от Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/74г. на пленума на ВС, майката е по пригодна да отглежда и възпитава момичета. Ето защо по този критерий майката е биологично по пригодният родител за отглеждане на непълнолетното дете. В т. II, „ж” от Постановление

№ 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/74г. на пленума на ВС е предвидено, че децата в ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа, като майката е по-пригодна да ги отглежда. Тъй като в случая детето е на 3 години, то безспорно е в ниска възраст, поради което неговата майка е по-пригодна да отглежда.

Като се вземе предвид всичко изложено до тук се налага извод, че по всички критерии, предвидени в посоченото постановление, а и в чл. 59, ал. 4 от СК, предимство следва да се даде на майката. Както вече се посочи съществено значение в случая имат полът и възрастта на детето, като за отглеждането му майката е по-пригодният родител. В интерес на детето, за неговото правилно отглеждане и развитие, с оглед ниската му възраст е родителските права да се предоставят на майката. В този смисъл, освен цитираното постановление, е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 401 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 327/2011 г., III г. о., ГК. Страните са на същото мнение, като бащата е съгласен упражняването на родителските права да се предостави на майката. Т.е. изводът, че тя е по-пригоден родител напълно съответства и на желанието на родителите. Ето защо съдът стига до извод, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на Д.Г.А.. В тази връзка и местоживеенето на детето следва да бъде определено при неговата майка на обитавания от нея адрес – в гр. Несебър, кв. „П.” № ***, ет. 6, ап. ***.

Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК при произнасяне относно упражняването на родителските права, съдът е длъжен да определи мерките относно личните отношения между родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права, и детето, като прилага съответно чл. 59, ал. 8 от СК. Касае се за неотменимо право на родителя, поради което съдът е длъжен да му определи мерки за лични отношения. При определяне на подходящи мерки решаващ е интересът на детето, който следва да бъде охранен в максимална степен, като следва да се има предвид съществуващата между родителя и детето кръвна връзка. Съдът намира, че на бащата следва да се даде възможност активно да участва в отглеждането на детето, което би могло да се получи с по-широк режим на лични отношения. При личното си изслушване бащата заявява желанието си да вижда постоянно детето.

От фактическа страна по делото безспорно се установи, че между родителите съществува неразбирателство, което рефлектира върху отношенията им (видно и от изготвения социален доклад). Ето защо режимът следва да бъде определен максимално подробно от съда и по начин, по който няма да е предпоставка за бъдещи конфликти между страните по делото. В такава насока е и практиката на върховната инстанция – напр. Решение № 18 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 250/2015 г., III г. о., ГК. С оглед обстоятелството, че към момента детето е в ниска възраст (от 3 години) режимът на лични отношения между бащата и детето следва да бъде определен без преспиване на детето при бащата. Впрочем и в отговора на исковата молба ответникът изразява желание към момента режимът на лични отношения да е без преспиване на детето при него. В тази връзка съдът намира, че на Т. следва да се даде възможност да провежда режима на личните си контакти с детето всяка първа и трета седмица на месеца – в събота и неделя от 10:00 часа до 18:00 часа, като взема детето и го връща от адреса, който същото обитава заедно с майка си. След навършване на 7 годишна възраст на детето режимът на лични контакти между него и баща му следва да бъде осъществяван всяка първа и трета седмица на месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване при бащата. Съдът намира, че с навършването на тази възраст детето ще е станало достатъчно голямо и самостоятелно, за да може да бъде отглеждано от бащата и с преспиване при него. По този начин детето ще може да прекарва пълноценно времето си с бащата и да не му липсва бащина грижа в период на осъзнаване и формиране на ценностите му, вкл. и семейните такива. Съдът намира, че именно възрастта от 7 години е подходяща за преминаване на такъв режим, а не посочената от ответника (5 години), тъй като петгодишната възраст е все още прекалено ниска и необходимостта на детето на тази възраст е да преспива при своята майка.

Съдът счита, че на всеки от родителите следва да се даде възможност да празнува коледните, новогодишните и великденските празници със своето дете. Поради тази причина всяка четна година до навършване на петгодишна възраст детето следва да прекарва 02.01, 25.12 и „велики петък” с баща си – от 10:00 до 18:00 часа без преспиване, а всяка нечетна година – 01.01, 26.12 и „велика събота”.

След навършване на 7 години на детето следва да се даде възможност да преспива при баща си (както се посочи по-горе), поради което режимът следва да се осъществява всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя. Следва да се даде възможност на бащата да осъществява режим на лични контакти с детето и 30 дни през лятната ваканция на детето, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. След навършването на 7 години детето следва да се с баща си през четните години на всеки един от отредените за великденски празници дни – петък, събота, неделя и понеделник – от 10:00 часа в петък до 18:00 часа в понеделник. През нечетните години детето следва да прекарва с баща си коледните празници – от 10:00 часа на 25.12 до 18:00 часа на 26.12.