Определение № 673 от 06.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 673 гр. Варна, 06.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500230 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна частна жалба вх. № 9641/21.11.2026г. на В. Н. К., ЕГН ********** от ********* срещу разпореждане № 4674 от 11.11.2025г., постановено по гр. дело № 1441/2022г. на РС - Провадия, IV-ти състав, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на А. М. и Б. Н. за стойността на подобренията, до заплащане на които им е признато право на задържане на имота, на основание чл. 404, т.1 от ГПК.

Жалбоподателят излага, че с решение № 11/09.01.2025г., влязло в сила на 28.10.2025г. е възстановена собствеността върху имота му, а на ответниците е признато право на задържане до заплащане на сумата от 43700 лв., представляваща увеличената стойност на имота. Сочи, че срещу него не е воден насрещен осъдителен иск, нито решението съдържа осъдителен диспозитив за посочената сума. Намира, че решението в тази част не подлежи на принудително изпълнение. Отправеното искане е да се прогласи за нищожен, евентуално да се отмени обжалвания съдебен акт и да се обезсили издадедния изпълнителен лист.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещните страни по жалбата – Б. Ш.

Н. и А. И. М., чрез процесуалните си представители, са депозирали отговор на жалбата, в която изразяват становище за неоснователност на частната жалба и молят същата да се остави без уважение.

Производството е образувано и по въззивна частна жалба вх. № 224/12.01.2026г. на В. Н. К., ЕГН ********** от ********* срещу разпореждане № 41 от 06.01.2026г., постановено по гр. дело № 1441/2022г. на РС - Провадия, IV-ти състав, с което е оставено без уважение искането на 1 жалбоподателя, отправено в молба с вх. № 9662/21.11.2025г., за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в издаден изпълнителен лист № 181/12.11.2025г. в полза на ответниците А. М. и Б. Н..

Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че гр.д. № 20223130101441/2022г. по описа на РС Провадия е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което не е постановено осъждането му да заплати стойността на извършените подобрения. В съдебното решение било признато единствено право на задържане в полза на ищците до заплащане на стойността на подобренията.

Въпреки това бил издаден изпълнителен лист № 181/12.11.2025г., съдържащ формулировка „осъжда“, която липсва в диспозитива на съдебното решение, а подадената от него молба за поправка на очевидна фактическа грешка била оставена без уважение.

Жалбоподателят счита, че изпълнителният лист противоречи на съдебното решение. Сочи, че изпълнителен лист може да бъде издаден само въз основа на изпълняемо право, произтичащо от осъдителен диспозитив, а в случая съдебното решение не съдържа осъждане за заплащане на сума.

Признато е само право на задържане, което не представлява изпълняемо вземане и не подлежи на принудително изпълнение. Намира, че правото на задържане не поражда задължение за плащане, а има обезпечителен характер и не може да бъде основание за принудително изпълнение. Сочи, че дори ако се приеме, че не е налице очевидна фактическа грешка, издаденият изпълнителен лист е недопустим, тъй като не съответства на диспозитива на решението и въвежда осъдителен ефект, който съдът не е постановил.

Отправеното искане е да се отмени обжалваното разпореждане.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещните страни по жалбата – Б. Ш.

Н. и А. И. М., чрез процесуалните си представители, са депозирали отговор на жалбата, в която изразяват становище за неоснователност на частната жалба и молят същата да се остави без уважение.

Частните жалби са подадени от надлежна страна, в сроковете по чл. 407, ал. 1 и чл. 247, ал. 4 от ГПК и са допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството по гр. дело № 1441/2022г. на РС-Провадия, IV-ти състав е образувано по предявени от В. Н. К. срещу Н. Д. Н. и Х. Н. Н. иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м. построена върху държавно дворно място представляващо УПИ Х-311, кв.46 по плана на с. Добрина с площ от 810кв.м. и срещу А. И. М. и Б. Ш. Н. иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на гореописаната жилищна сграда.

Ответниците А. И. М. и Б. Ш. Н. своевременно са релевирали възражение за признаване право на задържане до заплащане стойността на извършените в имота подобрения на стойност 70000 лв., което е прието от съда за съвместно разглеждане. Производството по делото е приключило със съдебно решение № 2

11/09.01.2025г., с което двата вещни иска са уважени, като вторите ответници са осъдени да предадат владението върху процесния недвижим на ищеца, при условие, че ищецът заплати на ответниците сумата от 43700 лв., представляваща увеличена стойност на имота вследствие на извършени в него през 2022г. от ответниците подобрения като до заплащане на сумата признава право на задържане на имота от ответниците, на основание чл. 108 ЗС и чл.

298, ал. 4 ГПК вр. чл. 72, ал. 1 и ал. 3 ЗС. Решението е влязло в законна сила на 28.10.2025г.

Въз основа на молба вх. № 9188/03.11.2025г. от А. И. М. и Б. Ш. Н., първоинстанционният съд е постановил разпореждане № 4674/11.11.2025г., с което е разпоредено да се издаде изп. лист в полза на А. М. и Б. Н. за стойността на подобренията, до заплащане на които им е признато право на задържане на имота, на основание чл. 404, т.1 ГПК.

На 12.11.2025г. по делото е издаден изпълнителен лист № 181, с който се осъжда ищецът К. да заплати на А. И. М. и Б. Ш. Н. сумата от 43700 лв., представляваща увеличената стойност на имота вследствие на извършени в него през 2022г. от ответниците подобрения, като до заплащане на сумата признава право на задържане на имота от ответниците, на основание чл. 108 ЗС и чл. 298, ал. 4 ГПК вр. чл. 72, ал. 1 и ал. 3 ЗС.

С молба вх. № 9662/21.11.2025г. ищецът К. е поискал от съда да отстрани допусната в изп. лист очевидна фактическа грешка, изразяваща се противоречие на изложеното в разпореждане за издаване и в съдържанието на издадения изп. лист. Молбата е оставена без уважение с обжалвания съдебен акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 406, ал.1 от ГПК изпълнителен лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Съобразно преобладаващата съдебна практика, за добросъвестния владелец, както и за приравнените на него владелци, постановеното съдебно решение, с което е признато правото му на задържане до заплащане на посочената в решението парична стойност, е основание за снабдяването му с изпълнителен лист за тази стойност. Решението влиза в сила както в първата му част, така и в частта за присъдените подобрения, които правото на задържане обезпечава, като не е допустимо упражнилият чрез възражение своето право наново да предявява иск за същите подобрения. Както при действието на чл. 221 от ГПК от 1952г (отм), така и съгласно аналогичната разпоредба чл. 298, ал. 4 ГПК - въпреки нейната редакционна промяна, няма основание силата на пресъдено нещо да се ограничава само до признатото право на задържане и от нея да се изключва стойността на подобренията, които задържането само обезпечава. Връзката между двете е израз на законовата възможност правото да бъде упражнено от добросъвестния владелец по пътя на възражението, без насрещен иск, при тази терминологична особеност, че предявеното чрез възражение материално 3 субективно право законът индивидуализира посредством обезпечението му, като право на задържане. За изпълнителната сила на съдебното решение обаче е от значение петиумната същност на правото, упражнено чрез самото възражение /така определение № 605/30.07.2014г. на ВКС, III гр.отд. по ч. гр. д. № 3670/2014г./.

В конкретния случай, съдебното решение е влязло в законна сила както по отношение на предявените вещни искове, така и по отношение на възражението за задържане /арг. от чл. 298, ал. 4 от ГПК/. За ответниците не съществува процесуална възможност при вече реализирано по този ред право на защита относно сторените от тях подобрения в ревандикирания имот да предявят осъдителен иск против собственика за същите подобрения. Именно предвид завеждането на ревандикационен иск вземането на владелците за извършените подобрения е станало изискуемо. Със съдебното решение във връзка с уваженото възражение за задържане на имота, съдът е определил стойността на подобренията. Ето защо независимо от липса на осъдителен диспозитив това решение представлява и в частта по чл. 72, ал.1 ЗС вр. чл.

298, ал. 4 ГПК изпълнително основание и следва въз основа на него се издаде изпълнителен лист в полза на ответниците по предявения ревандикационен иск.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че като е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на А. М. и Б. Н., първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

По въпроса налице ли е допусната очевидна фактическа грешка в издадения изпълнителен лист съдът намира, че на същия следва да се отговори положително. Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява право на принудително изпълнение на притезанието, доказано с изпълнителното основание, въз основа на което изпълнителният лист е издаден и чието съдържание той възпроизвежда.

В разглеждания случай в изпълнителния лист е допусната очевидна фактическа грешка, в частта, с която е посочено, че ищецът е осъден да заплати на ответниците посочена сума за извършени подобрения. По делото не е предявен насрещен иск по чл. 72, ал. 2 от ЗС, а е разгледано единствено възражение за задържане до заплащане на направени подобрения.

Несъответствието на съдържанието на изп. лист с диспозитива на изпълнителното основание обуславя извод за основателност на молбата по чл.

247 вр. чл. 406, ал. 4 от ГПК.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да се отмени и вместо него се постанови ново, с което се допусне поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист № 181 от 12.11.2025г., издаденият изпълнителен лист да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд, който да издаде нов изпълнителен лист.

Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4674 от 11.11.2025г., постановено по гр. дело № 1441/2022г. на РС - Провадия, IV-ти състав, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на А. М. и Б. Н. за стойността на подобренията, до заплащане на които им е признато право на задържане на имота, на основание чл. 404, т.1 от ГПК.

ОТМЕНЯ разпореждане № 41 от 06.01.2026г., постановено по гр. дело № 1441/2022г. на РС - Провадия, IV-ти състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнител ен лист № 181 от 12.11.2025г., издаден в полза на А. И. М. и Б. Ш. Н. и на основание влязло в сила съдебно решение № 11/09.01.2025г. постановено по гр. дело № 1441/2022г. на РС - Провадия, IV-ти състав, КАТО ВМЕСТО „Осъжда В. Н. К., ЕГН ********** от гр. Варна да заплати на А. И. М., ЕГН ********** и Б. Ш. Н., ЕГН **********, двамата от гр. Провадия, сумата от 43700 лв. ...“ ДА СЕ ЧЕТЕ „ПРИЗНАВА правото на задържане на А. И. М., ЕГН ********** и Б. Ш. Н., ЕГН **********, двамата от гр. Провадия до заплащане от В. Н. К., ЕГН ********** от гр. Варна на сумата от 43700 лв. ...“ ОБЕЗСИЛВА изцяло изпълнителен лист № 181 от 12.11.2025г. и ВРЪЩА делото на Районен съд – Провадия за издаване на нов изпълнителен лист.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.