Решение № 2017 от 21.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2017 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Теодора Иванова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100508649 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 227972 от 27.09.2019 г. на СРС, 28 с - в, по гр. д. № 9179/2011 г., на основание чл. 72 от ЗС, Д. К. П., ЕГН ********** и Д. Д. П., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на Н. С. С. с ЕГН **********, сумата от общо 11 173, 23 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба на 02.03.2011 г. до окончателното изплащане, представляваща извършени подобрения в УПИ XXXIV- 110 от кв. 9 по плана на гр. София, кв. Бистрица, м. Малинова долина ІІБ част, разширение Дупките, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 13995 лв. като неоснователен.

Със същото решение, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД Н. С. С. с ЕГН **********, е осъден да заплати на Д. К. П., ЕГН ********** и Д. Д. П., ЕГН **********, сумата от 1 248, 86 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска на 10.11.2014 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за лишаването от ползването в периода за периода от 10.11.2009 г. до 22.02.2011 г., на постройката в посочения недвижим имот, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 4 620 лв. Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски по делото.

С решение № 20123540 от 25.05.2021 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК по същото дело, е допусната поправка на очевидна фактическа/техническа грешка в основното решение от 27.09.2019 г., в следния смисъл : в диспозитива на основното решение вместо: сумата от „11 173, 23 лв.“, да се чете сума от „13 173, 23 лв.“, за която е уважен иска по чл. 72 ЗС.

1

Двете решения, в уважената част, се оспорват по въззивни жалби на ответника Д. К.

П., чрез представителя му, с доводи, че са необосновани, постановени в нарушение на материалния закон и събраните по делото доказателства. Ответникът сочи, че за уважаване на иск по чл. 72, ал. 1 от ЗС ищецът следва да установи, че е извършил подобрения в чужд имот, които са увеличили неговата стойност, размерът на това увеличение, както и че към момента на извършването на подобренията е имал качеството на добросъвестен владелец.

Съдът не е обсъдил в пълнота доказателствата и не е дал ясен и категоричен отговор на въпроса кога и кой е извършил подобренията в имота - т. е. построяване на сграда и др. и е носител на правото на иск по чл. 72, ал. 1 ЗС. Според показанията на свидетелите в имота е имало построена масивна сграда в периода 1993 г. - 1995 г. и той е ограден с масивна ограда още преди 1992 год. Пред СРС е уточнено, че сградата е построена 1991 г.- 1992 г., т. е. преди сделката, с която ищецът е придобил имота. Следователно се установява, че процесната сграда, както и ограда са строени по времето, когато собственик е бил от праводателката на ищеца К.Т. С.а и най-вероятно за нейна сметка. Същото се отнася и до засадените в имота дървета. Поддържа, че след придобиване на имота на 30.06.1992 г. от ищеца Н. С. не са извършвани никакви подобрения или разходи за имота оценими в пари, с които е увеличена стойността на вещта на ответника. Твърди, че за период преди 30.06.1992 г. Н. С. не притежава активна легитимация да търси заплащане на подобрения по чл. 72, ал.

1 от ЗС. Сочи, че правото за получаване на обезщетения за подобрения не е вещно, а облигационно право и не се прехвърля с преминаване на собствеността от К. С.а към Н. С..

Ищецът е имал правна възможност да търси възстановяване на суми от праводателя си поради съдебното му отстраняване от имота, но няма право на обезщетение за подобрения, извършени от праводателя му срещу собственика на имота. Поддържа, че поради изложеното е ирелевантно за спора дали ищецът е добросъвестен владелец или не. Излага доводи, че през 1998 г. ищецът единствено е узаконил съществуващата в имота сграда, построена преди да стане собственик, което също не може да се счете, че е действие, извършено от ищеца като добросъвестен владелец на имота, тъй като през 1998 г. срещу Н.

С. и К. С.а е заведен иск от наследодателката му, с правно основание чл. 108 ЗС, а заявлението за узаконяване на сградата е подадено на 22.06.1998 г. След като е оспорена собствеността върху имота, действията на ищеца на са такива на добросъвестен владелец т. е. извършени със знанието и без протИ.поставянето на собственика. Оспорва се като неправилен извода на СРС, че възражението за погасяване по давност на претенцията за подобрения е неоснователно. Сочи, че след завеждането на иск по чл. 108 ЗС през 1998 г. срещу ищеца, същият е разполагал с възможност да предяви иск за подобренията в имота насрещен или самостоятелен срещу лицето, което оспорва собствеността му. Такъв иск е предявен едва през 2011 г. след изтичане на давностния срок. Оспорва се и извода, че ответниците дължат суми за подобренията солидарно, тъй като участват в производството като наследници на Е.К., първоначален ответник по делото. Поддържа, че ответниците следва да носят отговорност при условията на разделност, съобразно квотите си в съсобствеността. Моли да се отменят основното и допълнително решения и исковете да се отхвърлят изцяло. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Двете решения се оспорват по въззивни жалби на ответника Д. Д. П., чрез особения му представител с доводи, че са незаконосъобразни и необосновани. Този ответник също поддържа, че съдът неправилно е приел, че на ищеца се дължи обезщетение за подобрения за изградената в имота постройка. Дали сградата е била законно или незаконно изградена до момента на реституцията и дали същата следва да се счита или не за приращение към земята е без правно значение, доколкото ищецът е придобил имота с вече построената в него сграда по силата на нот. акт № 62, том XXXXVIII, нот. дело № 10222/1992 г. от 30.06.1992 г. Съдът е приел, че сградата е съществувала към момента на придобиване на имота от ищеца, но въпреки това е присъдил сума за подобрения, които не са извършени от ищеца. Излага 2 доводи, че щом ищецът е депозирал заявление за узаконяване на 22.06.1998 г., въз основа на което е издаден акт за узаконяване на 25.09.1998 г., за него може да се породи право на обезщетение за направените в тази процедура разходи, каквито разходи не се претендират по делото, но не и за самото построяване на сградата. Обратното ще доведе до неоснователно обогатяване за ищеца. Сочи, че не са събрани доказателства за посадени от ищеца в дворното място дръвчета, поради което и в тази част искът следваше да бъде отхвърлен. Поддържа още, че за настоящия спор е без правно значение въпросът дали ищецът е добросъвестен владелец или не, доколкото подобренията в имота не са извършени от него. Неправилно в решението двата ответници са Д. К. П. и Д. Д. П. са осъдени да заплатят, на основание чл. 72 ЗС, на Н. С. С. сумата от 13 173. 23 лв. (според решението за поправка на ОФГ) солидарно. Ответниците са привлечени като наследници на първоначалната ответница Е.К.. Става въпрос за отговорност на ответниците в качеството им на наследници, която е до размера на съответната наследствена квота. В протИ.речие със закона с основното решение всеки един от ответниците е осъден за цялата сума. Оспорва се и решението за поправка на ОФГ, като се поддържа, че също е незаконосъобразно относно поправения размер на разходите за подобрения, приет от съда. Моли да са отменят двете решения, в оспорените части и исковете да се отхвърлят изцяло.

Ищецът Н. С. С. е подал отговор само по въззивната жалба на Д. Д. П. срещу решението от 25.05.2021 г. за поправка на ОФГ в основното решение от 27.09.2019 г. с единствен довод, че жалбата е неоснователна. Сочи, че решението за поправка на ОФГ е законосъобразно и следва да се потвърди като законосъобразно постановено. В съдебно заседание, чрез представителя си, ищецът оспорва и въззивните жалби на ответниците срещу основното решение, с което са уважени искове по чл. 72, ал. 1 ЗС срещу двамата ответници. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Основното решение и решение по чл. 247 ГПК, с което е поправено, се оспорват от двамата ответници в частите, в които срещу Д. К. П. и Д. Д. П. са уважени искове по чл. 72, ал. 1 ЗС – за заплащане на обезщетение за извършени в имота подобрения.

Решението не се оспорва в частите, в които основните искове по чл. 72, ал. 1 ЗС са отхвърлени до пълните размери, както и в частта, в която са уважени, респ. отхвърлени до пълните размери, предявените срещу ищеца Н. С. С., насрещните искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В тези части основното решение е влязло в сила.

Обжалваните решения са валидни и процесуално допустими в оспорените от ответниците части.

При постановяване на основното решение съдът е обсъдил подробно всички писмени и гласни доказателства събрани по делото. Решението е постановено при изцяло изяснена фактическа обстановка, която настоящият въззивен състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.

Съдът ще обсъди само доказателствата, относими към възраженията на страните, направени във въззивното производство.

По делото не е спорно и освен това се установява, че ищецът се е легитимирал като собственик на имота с нот. акт № 62, т. ХХХХVІІІ, дело № 10222/30.06.1992 г. С този акт, освен дворното място от 790 кв. м., съставляващо имот пл. № 110 по кад. план 3 на гр. София, с. Бистрица, м. Дупките, в полза на ищеца е прехвърлена и съществуващата в дворното място постройка от около 35 кв. м., състояща се от стая, кухня и антре.

Не е спорно и се установява, че сградата е узаконена на името на ищеца с акт за узаконяване № 133 от 25.09.1998 г. на главен архитект на СО, р - н Панчарево, копие от който е приет като доказателство по делото. В него е посочено, че става въпрос за еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 36, 6 кв. м.

Пред СРС е прието съдебно решение № 245 от 02.11.2015 г. по гр. д. № 6065/2014 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, с което се отменя влязлото в сила решение от 03.04.2014 г., постановено по гр. д. № 9861/2011 г. на СРС, 33 с-в, с което е било признато за установено, срещу Д. К. П. и Д. Д. П. (като наследници на Е.К.), че настоящият ищец Н. С. е собственик на в УПИ XXXIV- 110 от кв. 9 по плана на гр.

София, кв. Бистрица, м. Малинова долина ІІ-Б част, а ответниците са осъдени да му предадат владението. В мотивите на решението е прието, че в отношенията между страните следва да се приложи решение № 484 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 1005/2009 г. по описа на ВКС І ГО.

С посоченото решение № 484 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 1005/2009 г. по описа на ВКС І ГО, са отменени решение от 28.01.2008 г. и решение от 23.12.2008 г., за поправка на очевидна фактическа грешка на първото, постановени по гр. д. № 1781/2005 г. по описа на СГС, постановено във връзка с оспорване на решение от 10.05.1999 г. по гр. д. № 3731/1998 г. на СРС, 39 с-в, по искове по чл. 108 ЗС, като ищецът по настоящето дело Н. С. и К.Т. С.а (наследодателката му), са осъдени да отстъпят на наследодателката на ответниците Е.К., владението на УПИ XXXIV-110 от кв. 9 по плана на гр. София, кв. Бистрица, м. Малинова долина ІІ-Б част, разширение Дупките. В мотивите на решението на ВКС е прието, че сградата в парцела, предмет на акта за узаконяване от 1998 г., не е въведена като предмет на спора, и съдът не се е произнесъл относно нея. Исковете в това производство по чл. 108 ЗС са били предявени от Е.К. (наследодателка на ответниците по делото) срещу ищеца Н. С. и К.Т.

Разпечатката съдържа 34 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2260f845-83c0-4dc8-80d9-99274aa77e39