Решение № 165 от 17.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова, като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600432 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда № 19 от 03.07.2025 година, постановена по НОХ дело № 429 по описа за 2025 г. на ОС-Хасково подсъдимия А. Г. С. е признат за виновен в това, че на неустановена дата, в периода 25. 01.2023год.-29.01.2023год., в гр.

Х., област Х., причинил по непредпазливост смъртта на А. А. П. - С.А, вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, поради което и на осн. чл. 124, ал. 1, пр. второ, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 58а, ал.1, вр. чл.54 НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години, при първоначален „общ“ режим. Със същата присъда съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените по делото разноски.

Настоящото съдебно производство е образувано по повод постъпила въззивна жалба от адв. Д. Н. – защитник на подс. А. Г. С. против така 1 постановения първоинстанционен съдебен акт. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на наказанието, наложено с атакуваната присъда. Иска се да бъде намален размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подс. С., като бъде отложено изпълнението му, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура – Пловдив пледира, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Излага съображения, че изнесените доводи във въззивната жалба относно намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание не следва да се възприемат от въззивната инстанция. Счита, че Окръжен съд - Хасково правилно е определил, както смекчаващите, така и отегчаващите вината обстоятелства, с оглед на което наложеното с присъдата наказание е справедливо.

А д в . Н., защитник на подс ъдимия, в съдебно заседание поддържа доводите, изложени в жалбата, посочва още, че подсъдимият не е могъл да се справя с грижите за психичноболната си майка, същият е загубил работата си, както и че с оглед комплексната психиатрична експертиза А. С. е с нестабилна психика и нисък самоконтрол, като е имал същите психични преживявания като майка си, заради което се е стигнало до неблагоприятния изход.

Представя доказателства, че към настоящия момент подсъдимият е трудово ангажиран, не е агресивен и моли присъдата да бъде изменена с налагане на по-ниско наказание и прилагане на чл.66 НК.

Подс. С. в последната си дума изразява съжаление за стореното, моли наказанието му „лишаване от свобода“да не бъде изтърпявано ефективно .

Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените във въззивната жалба доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка за правилността на постановения съдебен акт, намира жалбата за неоснователна, като съображенията в тази насока са следните:

Производството пред окръжния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като стриктно от съда са приложени установените правила на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие.

Въззивната инстанция не констатира допуснато от първостепенния съд 2 процесуално нарушение от категорията на съществените, което да е основание за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане. В рамките на проведеното по инициатива на защитата на подсъдимия и на самия подсъдим предварително изслушване на страните, последният е признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 от НПК , съдът в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на наличните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена фактическата обстановка, изложена в мотивите към присъдата, която изцяло се възприема и от настоящата инстанция, а именно:

Подс. А. С. живеел в гр. Х. с майка си, А. А. П.‑С.А. Пострадалата била разведена с бащата на С.. Бившият й съпруг и баща на подсъдимия, починал на 21.04.2008 г. при трудова злополука. А. С. получил застрахователно обезщетение, но парите били изхарчени от него и майка му в следващите години. Майка му била диагностицирана с „п. ш.“ и от 28.03.2000 г. се водела се на диспансерен отчет в „*** Х.“ ЕООД, където била лекувана многократно.

Последната й хоспитализация била в периода 28.07.2021 - 31.08.2021 г. /том 2, л.117 ДП/, когато била изписана с предписание за поддържаща терапия, която приемала.

Към м.януари 2023г. подсъдимия бил на 37години, не бил женен и не упражнявал редовно трудова дейност, имал общ трудов стаж 6години и 7месеца; последната му работа по трудов договор била до 20юли 2020г. /том 4, л.38 ДП/. Двамата с майка му се издържали основно от нейната пенсия, която към м.01.2023г., заедно с добавките, била в размер на 632,67 лв. /том 4, л.15 ДП/. Пенсията си пострадалата получавала по сметка и ползвала дебитна карта, която в последните години се намирала у подсъдимия С.. Именно той разполагал с изтеглените суми.

Св. Д. П. стопанисвал стола, намиращ се в училище ТМ, като бил наел 3

С. да го почиства веднъж седмично, за което му плащал по 120 лв. на месец.

Подсъдимият С. и майка му живеели при лоши битови условия, не поддържали хигиена. Въпреки че апартаментът им бил голям - около 100 кв.м., двамата обитавали единствено спалнята, където имало едно двойно легло, на което спели. След смъртта на баща му, подс. С. започнал системно да злоупотребява алкохол, като в началото пиел по около 200 гр. алкохол на вечер, а в последните 3 години пиел по около 500 гр. концентрат всяка вечер.

Под въздействието на алкохола С. ставал раздразнителен, проявявал агресия към майка си - биел я, системно упражнявал спрямо нея, както физическо, така и психическо насилие.

Пострадалата не съобщавала за случилото се и не подавала жалби срещу него в полицията, тъй като я било страх. Проявите на агресия спрямо майка му станали достояние на техните съседи, които се опитвали да й помогнат.

Във връзка с упражнявано домашно насилие, по жалба на съсед, била образувана преписка в РП - Х. с №****/2016 г. /том 2, л.122 ДП/, но предвид факта, че нямало данни за извършено престъпление от общ характер, било отказано образуването на досъдебно производство, както и да бъде внесено искане за принудително лечение на А. С. по Закона за здравето, тъй като същият не страдал от психично заболяване. Пострадалата А. П. - С.А била търсила специализирана помощ от „Български център за джендър изследвания“ – клон Х., но впоследствие се отказала да подава жалба срещу сина си по Закона за защита от домашно насилие, което обстоятелство било отразено в постановлението на РП - Х. /том 2, л. 123 ДП/. През годините физическото и психическо насилие от страна на подсъдимия С. към майка му зачестило. Понякога, за да се спаси от сина си, тя постъпвала на доброволно лечение в „*** Х.“ ЕООД. Последно това се случило в периода 28.07.2021 г. 31.08.2021 г. При приема заявила, че синът й я е биел ежедневно и се страхувала от него, което било отразено и в Епикриза ИЗ №395/2021 г. /том 2, л.120 ДП/.

Подсъдимият С., освен, че упражнявал постоянно физическо насилие спрямо майка си, я лишавал от храна и не й давал да излиза от вкъщи, за да не я питат хората от къде са й синините, получени при упражняваното спрямо нея насилие. Пред съседи и познати А. П. – С.А споделила, че синът й не разрешавал да ходи до тоалетна и я карал да се облекчава в кофа на терасата, както и че я насилвал сексуално, карайки я да му прави орална любов. Тя се 4 страхувала от сина си и повтаряла, че някой ден ще я убие. Тъй като пострадалата не се хранила редовно, често гладувала, познати и съседи й купували понякога храна. В резултат на системното недохранване през последната година, теглото й било редуцирано до степен на измършавяване, което още повече отслабило защитните сили на организма й.

В средата на м. декември 2022 г. С. й нанесъл по-сериозен побой - удрял я с юмруци в гърба и корема, отстрани по ребрата, ритал я по краката и тялото, като й причинил фрактури в областта на ребрата - 9-то и 10-то в ляво и 6-то в дясно. Въпреки това, пострадалата не потърсила медицинска помощ и не се оплакала в полицията.

На неустановена дата, в периода 25-29.01.2023 г., С. употребил отново алкохол в стаята, която обитавали с майка си. Станал раздразнителен, ядосал се на майка си, тъй като в резултат на заболяването си, викала и му пречела да спи. Докато тя била в леглото, започнал да я удря силно с юмруци по гърба, в областта на ребрата, по цялото тяло. Нанесъл й множество удари, които впоследствие образували големи хематоми. Ударил я силно и през устата, с опакото на ръката си, в резултат на което й сцепил устната, както и с юмрук в главата, причинявайки й мозъчно сътресение и хематом в областта на дясното око. В хода на побоя подсъдимият се уплашил от външния вид на майка си, вследствие на нанесените й до момента удари и спрял да я бие.

В резултат на същите тя получила масивни кръвонасядания на меките тъкани на гръдния кош, корема и около гръбначния стълб с натрупване на кръв в тях /хематоми/, довели до остра посттравматична анемия, като състоянието й рязко се влошило. Въпреки видимо влошеното й състояние, подсъдимият С. не потърсил своевременно медицинска помощ, а майка му останала да лежи в това състояние.

На 29.01.2023год. вечерта пострадалата поискала да стане и да отиде до тоалетната, но не могла и се свлякла на пода. Подсъдимият С. видял, че състоянието на майка му е сериозно и едва тогава решил да потърси медицинска помощ.

На същата дата, около 22:55 ч., се обадил на ЕЕН 112 и съобщил, че майка му не е добре и че умира, но на въпрос на оператор от ЕЕН 112 какво й е точно, не могъл да обясни, а само настоявал да дойде Бърза помощ и прекъснал връзката /том 2, л.90-98 ДП/. Излезнал на улицата и решил да спре 5 кола, с която да превози майка си до Спешна помощ. В това време по улицата минавал с автомобила си св. И. Н., който видял подсъдимия на пътното платно и спрял. С. обяснил, че майка му е много зле и го помолил да я закарат до Спешна помощ. Подсъдимият С. взел на ръце майка си, качил я на задната седалка и тръгнали към МБАЛ - Х.. Там отново я взел на ръце и я качил в Спешно отделение. Същата вечер на смяна в Спешно отделение бил св. Ж. П.

- лекар в отделението, който установил, че постр. П. - С.А е в тежко, коматозно състояние, с повърхностно дишане, с обширен хематом по дясна гръдна половина, гръб и таз, с разцепена горна устна.

Незабавно бил извикан лекар – интензивист, пострадалата била интубирана и била частично проведена реанимация, като се появило спонтанно дишане, но състоянието й останало тежко. За случилото се бил подаден сигнал в РУ на МВР - Х. и на място дошли свидетелите С. Т. и А. Д. от РУ - Х.. Дежурният лекар им обяснил, че пострадалата е с множество политравми по цялото тяло, вследствие на нанесен побой. При направените рентгенови изследвания били констатирани и стари фрактури в областта на ребрата. Пострадалата не била контактна, поради което полицейските служители не могли да разговарят с нея. В Спешно отделение бил синът й С., който заявил, че преди няколко дни нанесъл побой над майка си, която била психично болна, тъй като не го оставяла да спи и не му давала пари за алкохол.

На 30.01.2023 г., след проведена консултация, на пострадалата била извършена оперативна интервенция в коремната кухина, като се открил сериозен асцит, но без хеморагичен излив. Не се открили травматични изменения от другите органи.