Решение № 737 от 02.07.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 02.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,

III въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИРОСЛАВА ТОДОРОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНТОН УРУМОВ

АНЕТА

ИЛЧЕВА при секретаря Даниела Пиралкова и прокурора Станимир Димитров, като разгледа докладваното от съдия УРУМОВ ВНОХД № 5352 / 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С присъда от 17.05.2017 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110 състав по НОХД № 9437 / 2016 г., подсъдимият Л.С.М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.2, ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложено наказание ”Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. С така постановената присъда, съдът е отхвърлил предявения от В.К.Л. граждански иск срещу подс. Л.С.М., с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 8214,48 лева, поради погасяването му по давност. На основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК, съдът е групирал наказанията измежду наложеното по настоящото дело наказание и наказанието наложено му по НОХД № 21094 / 2010 г. на Софийски районен съд, като му е определил едно общо най – тежко наказание ”Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. На основание чл.189 от НПК Л.С.М. е бил осъден да заплати и разноските по делото.

Срещу съдебния акт на районния съд са постъпили въззивна жалба и допълнение към нея от адв. Е.С. - защитник на подсъдимия Л.С.М.. Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като в допълнението се излагат и подробни съображения за същото. Оспорва се доказателствения анализ на първоинстанционния съд, като се излага становище, че същият е едностранен и не отговаря на принципите за всестранно и пълно изследване на доказателствата. Анализират се свидетелските показания на пострадалия В.К.Л., както и съдържанието на другите доказателствени източници, като се твърди, че същите не са достатъчно взаимно подкрепящи се. Според защитата неоснователно са отхвърлени обясненията на подсъдимия, без да са били изследвани в достатъчна степен обстоятелствата по делото. Излагат се доводи за некредитиране на версията на пострадалия, поради липсата на други доказателства, които да я подкрепят. Настоява се, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, от който по безспорен начин да се установява, че престъплението, в което подсъдимия Л.С.М. е обвинен, действително е извършено и то именно от него, при което положение е недопустимо постановяването на осъдителна присъда.

Отправя се молба за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.

В закрито заседание на 23.11.2017г. въззивният съдебен състав, по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или изслушване на експертизи.

В съдебно заседание съдът допусна въззивно съдебно следствие, в хода на което бяха дадени обяснения от подс. Л.С.М., както и бе проведен допълнителен повторен разпит на свидетеля В.К.Л.. По искане от страна на защитата, във въззивното съдебно следствие беше допуснат и разпитан като свидетел Р.Т.Б..

В дадения ход по същество, представителя на държавното обвинение счита, че присъдата на Софийски районен съд е правилна и законосъобразна. Намира възраженията на защитата за противоречащи на житейската и правна логика и нямащи значение за делото. Отчита, че първоинстанционният съд е обсъдил относимите към предмета на доказване обстоятелства и е посочил причините, поради които е кредитирал показанията на пострадалия.

Изтъква, че при разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция не са били допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на страните по делото. Моли първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден.

Повереникът на гражданския ищец – адв.

Р.А. се присъединява към изложеното от представителя на прокуратурата и моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна

Представителят на защитата, адв. Е.С. определя присъдата като неправилна и незаконосъобразна.

Счита, че същата е постановена при липса на безспорни доказателства относно извършването и авторството на престъплението. Намира, че показанията на свидетеля В.К.Л. не се подкрепят от други материали и се явяват недоказани.

Изтъква, че събраните по делото доказателства не подкрепят възприетата на първия съд фактическа обстановка. Поддържа подробните аргументи от допълнението към въззивната жалба и моли за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, поради недоказаност на обвинението.

В правото си на лична защита подсъдимият Л.С.М. поддържа казаното от защитника му. В предоставената му последна дума моли да бъде оправдан и твърди, че не е виновен и не е извършвал такива действия.

Софийски градски съд,

Наказателно отделение, III въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на Софийски районен съд. Предвид гореописаното, Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна следното :

Подсъдимият

Л.С.М. е роден на *** г. в гр. Карамаково, българин, с българско гражданство, със средно образование, женен, неосъждан, живущ ***, с ЕГН **********.

Подсъдимият

Л.М. и свидетелят В.Л. се познавали помежду си. Тъй като подсъдимият Л.М. работел като автомеханик в началото на м. ноември 2007 г., свидетелят В.Л. му оставил автомобила, който управлявал, за ремонт в автосервиза, който се намирал до сградата на Община “Красна поляна“, на ул. “Освобождение“ № 25. В последвалите разговори свидетелят В.Л., който към този момент живеел в Израел, споделил на подсъдимия Л.М. за желанието си да участва в търг за закупуване на недвижим общински имот, а впоследствие след завръщането си да вземе решение по какъв начин да го оползотвори в бизнеса си. Тогава подсъдимия Л.М. му заявил, че се познава и е в близки отношения с кмета на Община “Красна поляна“ и му казал, че може да уреди свидетелят В.Л. да закупи имоти на добра цена от общината. Тъй като свидетелят В.Л. обаче не живеел в страната подсъдимият Л.М. го убедил, че от негово име може да участва в общинските търгове. За това предложил на свидетеля В.Л. да му направи пълномощно и да му остави някакви пари и когато се обяви общински търг - да участва в него от негово име и за негова сметка. Казал също, че му гарантира, че без проблем ще закупи имот, тъй като е изключително близък е кмета на общината, който ще го уреди. Докато двамата говорели, покрай сервиза преминавали различни хора, които подс. Л.М. поздравявал, а на свид. В.Л. казвал, че това са хора, заемащи престижни длъжности в общинската администрация. Свидетелят В.Л. се доверил на подс. Л.М. и на 22.11.2007 г. му направил пълномощно, по силата на което подсъдимият Л.М. имал право да представлява свидетеля В.Л. пред всички физически и юридически лица и нотариуси и да закупи за него недвижими имоти, при цена и условия каквито договори, както и да сключва предварителни договори и да плати продажната цена. На същата дата, след като свидетелят В.Л. направил нотариална заверка на пълномощното двамата се срещнали на паркинга на Община “Красна поляна“ и заедно с пълномощното свидетелят В.Л. му предал сумата от 4 200,00 евро, с левова равностойност 8 214,48 лева, за да посрещне с тях първоначалните разходи по участие в общинските търгове за закупуване на общински недвижими имоти от негово име. На следващия ден свидетелят В.Л. заминал за Израел, но двамата продължили да поддържат връзка по телефона.

В следващите месеци месеци двамата няколко пъти провели телефонни разговори, като подс. Л.М. уверявал свидетеля В.Л., че предстоят търгове, че е говорил с кмета и ще успее да закупи евтин общински обект. Междувременно изготвил два разходни касови ордера, на които придал вид, че изхождат от служител на “О.Х.” ЕООД с номера № 123 / 20.02.2008 г. и № 139 / 26.03.2008 г. за сумите от 2 288,00 лева и 2 286,00 лева, представляващи депозит за участие в търг и две листчета с надпис “Обект 31“ и “Обект 4“. Когато няколко месеца по - късно свидетеля В.Л. се прибрал, подс. Л.М. му ги дал, като го уверил, че е заплатил депозитите за участие, а останалите пари е похарчил за почерпки на кмета и други служители в общината, за да уредят търга да бъде спечелен. След известно време му казал, че е участвал в двата търга, но нищо не е станало и парите не могат да бъдат върнати.

От експертното заключение по назначената и изготвена по делото графическа експертиза, се установява, че подписите в графи “Всичко“ в разходни касови ордери с номера № 123 / 20.02.2008 г. и № 139 / 26.03.2008 г. са положени, а ръкописният текст е написан от подсъдимият Л.М..

От справката с вх. № 1037511 / 16.05.2017 г. от “О.Х.” ЕООД се установява, че дружеството не е провеждало търгове за продажба на общински недвижими имоти, находящи се в гр. София, а лицето Б.Й., посочена като служител на дружеството в изготвените от подсъдимия разходни касови ордери не е и не е била служител на дружеството.

Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена след анализ на събраните по делото доказателства - обясненията на подсъдимия Л.М.; показанията на свидетеля В.Л. ( включително и дадените пред настоящия съдебен състав в хода на въззивното съдебно следствие ) и показанията на свидетеля Р.Б.( дадени в хода на въззивното съдебно следствие ); писмените доказателства - пълномощно, разходни касови ордери, справки от “О.Х.” ЕООД, както и справка за съдимост за подсъдимия.

Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста ( в този см. Решение № 372 / 01.10.2012 г. по н.д. № 1158 / 2012 г. на ВКС, НК, ІІІ н.о. ).

Във връзка с горното въззивният съд намира за необходимо да изтъкне, че противно на становището на защитата, счита правилна доказателствената оценка на показанията на пострадалия В.Л., дадена от първата съдебна инстанция и която не може да бъде променена с оглед на заявеното от свидетеля и пред настоящия съдебен състав. Обосновано е заключението на контролирания съдебен състав, че разказът на В.Л. кореспондира в достатъчна степен със съдържанието на предоставеното пълномощно и издадените от подсъдимото лице разходни касови ордери. Последното действително обуславя извод за достоверност на въпросните показания, като в същата насока следва да се посочи и заявеното от свидетеля при повторния му разпит в хода на въззивното съдебно следствие, при което пострадалият без колебание възпроизвежда конкретните действия и съдържанието на проведените разговори с подсъдимия Л.М.. При въпросното описание свидетелят е бил категоричен в направената уговорка за участие в търгове, въпреки че последният не е предприел посочените действия. Последното впрочем личи и от приложеното по делото писмо на общинското предприятие, в което се установява, че дружеството “О.Х.” ЕООД не е провеждало търгове за продажба на общински недвижими имоти в гр.