Определение № 17606 от 19.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17606 гр. София, 19.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20251100510061 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 193015/03.06.2025 г. подадена от „ЛИКАТА БЪЛГАРИЯ" ООД срещу Определение №19136 от 28.04.2025 г. с което съдът е прекратил производството по гр.д. № 20241110175163/2024 г., по описа на Софийски районен съд, 50ти състав. В частната жалба се излагат следните съображения срещу законосъобразността на определението на първата инстанция: възражението по чл. 414 от ГПК с вх. № 315964/08.10.2024 г. било подадено в законоустановения срок, като самият съд приел това с Разпореждане № 158841 от 01.11.2024 г., което било окончателно и необжалваемо. С това разпореждане съдът разпоредил на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Поддържа, че СРС е прекратил производството преждевременно- първата инстанция дала на длъжника седемдневен срок за подаване на възражение, което е в противоречие с едномесечния срок предвиден в чл. 414 от ГПК. Твърди, че възражението било подписано от един от управителите, тъй като другият отказвал да съдейства. Съдът приел, че възражението е подадено при липса на представителна власт, но такъв подход оставял дружеството незащитено от некоректни лица, които биха се възползвали от вътрешни конфликти между управителите. Навежда се, че едноличните действия на управител за защита на дружествения интерес са допустими, когато е налице такава колизия. Прави искане производството да бъде спряно до постановяването на ТР по тълк.дело № 1/2024 г. на ОСГТК. Моли съдът да отмени процесното определение и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частна жалба подаден от К.И.- ищец в производството пред първата инстанция, в която се поддържа че обжалваното определение е законосъобразно, а частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като се излага следното: на 19.03.2025 г. съдът дал указание на ответното дружество да представи писмено потвърждение от двамата управители за подаденото възражение. Това указание не е изпълнено в едноседмичния срок, като подадената на 11.04.2025 г. молба отново била подписана само от единия управител. Поддържа се, че съгласно чл. 30, ал. 1 от ГПК и устройствените правила на дружеството, то се представлява от двамата управители заедно.

Следователно, подаденото възражение само от единия управител не представлява валидно изявление от името на дружеството. Тъй като възражението не било подадено надлежно, заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, а това правело последващото исково производство недопустимо и правилно било прекратено от съда. Счита, че отказът на втория управител да подпише възражението не било "изключително обстоятелство", което да позволява представителство само от единия управител.

1

Частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

За да постанови обжалваното определение първата инстанция е приела, че заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в законна сила, тъй като след предоставената възможност ответникът не е остранил нередовността на изявлението / възражението било подписано само от единия от управителите/ и същото следвало да се счита за неподадено, като предвид естеството на правния спор не можело да се приеме, че това поведение сочи дискредитиране интересите на дружеството. С оглед на това СРС е приел, че ищецът няма правен интерес да води исково производство, тъй като от формална страна в негова полза е издадено годно изпълнително основание за претендираните парични вземания, поради което е прекратил производството.

От фактическа страна се установяват следните обстоятелства:

Заповедното производство било образувано със Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№ 242183 от 25.07.2024 г., подадено от К.И. с искане ответното дружество да бъде осъдено да й заплати сумата от 2251,85 лева представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.11.2022 г.- 01.06.2023 г., ведно с мораторна лихва в размер на 459,79 лева за периода от 26.12.2022г. до 22.07.2024 г.

Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е издадена на 17.09.2024 г., като в нея изрично е посочено, че длъжникът- „ЛИКАТА БЪЛГАРИЯ" ООД може да подаде възражение в едномесечен срок. На 08.10.2024 г. е постъпило възражение с вх. № 315968/08.10.2024 г. от „ЛИКАТА БЪЛГАРИЯ" ООД, чрез И.К.С.. Възражението носи само един подпис. С разпореждане от 01.11.2024 г. съдът е указал на заявителя че може да предяви установителен иск в едномесечен срок, считано от датата на получаване на съобщението, с оглед на постъпилото от длъжника възражение.

От направено служебно справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че „ЛИКАТА БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК: 203167437 се представлява з а е д н о от С.Р.К. и И.К.С.. С разпореждане № 47470/19.03.2025 г. във връзка с подадения от „ЛИКАТА БЪЛГАРИЯ" ООД отговор на искова молба и възражение по чл.414 ГПК са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да се отстрани констатираната нередовност, изразяваща се в това че отговора на исковата молба и възражението по чл.414 от ГПК са подписани само от единия от управителите, като се потвърдят с нарочна писмени молба извършените процесуални действия от другия управител- С.Р.К. или се приподпише отговора на исковата молба и възражението. Изрично е указано, че при неизпълнение на указанията отговора на исковата молба и възражението ще се считат за неподадени на основание чл.101,ал.3 от ГПК. С молба от 11.04.2025 г. ответното дружество е посочило, че не може да изпълни дадените му указания, тъй като другият управител- С.К. отказва да подпише, както и че разпореждането, с което възражението е прието е влязло в сила и не може да бъде отменено.

От правна страна съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 101 ГПК намира приложение при нередовно подадено възражение по чл. 414 ГПК. Съгласно чл. 101 ГПК нередовно извършените от страната процесуални действия, в това число извършените от името на страната действия без представителна власт, подлежат на поправяне, като поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му, като на длъжника следва да се дадат указания както при формална нередовност – липса на подпис върху възражението, възражението е подадено от лице, което не разполага с представителна власт за това, така и при неясноти с оглед на изложените във възраженията обстоятелства. Когато са налице формални нередовности, то при неизпълнение на указанията длъжникът следва да се предупреди, че съдът ще върне възражението. Когато указанията не бъдат изпълнени по силата на чл.101,ал.3 от ГПК процесуалното действие се смята за неизвършено, което означава че съдът следва да приеме че не е подадено възражение в срок, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и че исковата производство по чл.422,ал.1 от ГПК следва да бъде прекратено, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, а именно подадено в срок възражение по чл.414 от ГПК.

Фактически неверни са твърденията на частния жалбоподател, че съдът прекратил 2 преждевременно производството, тъй като дал само едноседмичен срок за подаване на възражение- видно от представената по делото заповед за изпълнение съдът е дал едномесечен срок за подаване на възражение в съответствие с чл.414,ал.2 ГПК.

Характерно за колективното представително при търговските дружество е че дружеството може да изявява валидно правна воля само ако и двамата управители са подписали съответния документ. При колективното представителство ако съответния документ ( договор, отговор на искова молба, възражение по чл.414 от ГПК) не бъде приподписан от двамата управители, които представляват заедно дружество, респ. няма пълномощно приподписано от двата управители в полза на пълномощник, то следва да се приеме че липсва волеизявление от страна на търговското дружество, именно заради изяснената характеристиката на колективното представителство. В този смисъл е и преобладаващата практиката на ВКС (определения по т.д. № 522/2023 г. на І т.о. на ВКС; по т.д. № 567/2023 г. на ІІ т.о. на ВКС; по т.д. № 565/2023 г. на І т.о. на ВКС; по т.д. № 2664/2022 г. на ІІ т.о. на ВКС и др), която приема, че при вписано в ТРРЮЛНЦ съвместно представителство на повече от един управител на търговско дружество е недопустимо то да бъде процесуално представлявано само от единия от управителите. Такова представителство е допустимо единствено в хипотеза, в която другият управител е насрещна по делото страна, но не и в случай на предявени от или срещу дружеството искове срещу трето лице – търговец. Практиката на Европейския съд по правата на човека във връзка с правото на лице, което твърди, че е „жертва“, да сезира съда с жалба по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, не дерогира императивните норми от националното право, уреждащи легитимацията на страните и тяхното представителство в производствата пред националния съд на държавата – страна по Конвенцията. В това производство е недопустимо да бъде назначен особен представител на дружеството поради липсата на предвидените в чл. 29 ал. 4 ГПК предпоставки за това. В допълнение следва да се посочи, че търговските дружества са професионалсти и съдът не дължи обезпечаване на тяхната процесуална защита. При положение, че единият от управителите не изпълнява вменените му със закона и устава задължения, то същия отговоря за причинените на дружеството вреди по реда на чл.145 от ТЗ, но съдът няма правомощие да се намесва във вътрешнодружествените отношения, като назначава особен представител по реда на чл.29,ал.4 от ГПК.

По изложените съображения съдът намира, че възражението по чл.414 от ГПК е следвало да бъде подписано от двамата управители, респ. потвърдено от другия управител.

В случая, в съотвествие с материалния и процесуалния закон, първата инстанция е дала указания по чл.101 от ГПК на ответника да отстрани констатираната неродовност във възражението. Дадените указания не били изпълнени в срок, поради което правилно СРС е приел че няма подадено възражение и е прекратил производството.

На последно място съдът не може да спре настоящото производство до издаването на тълкувателно решение по т.д. №1/2024 г. на ОСГТК по аргумент от мотивите на ТР №8/2014 г. на ОСГТК.

На основание чл. 274,ал.3 ГПК във вр. с чл.280,ал.3, т.3 от ГПК определението на съда не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 19136 от 28.04.2025 г. с което съдът е прекратил производството по гр.д. № 20241110175163/2024 г., по описа на Софийски районен съд, 50-ти състав.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4