Решение № 237 от 26.06.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Перник, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500130 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

С решение рег. № 1206 / 29. 12. 2025г., постановено по гр. д. № 2547/2025г. по описа на Пернишкия районен съд, е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да заплати на Ф. В.

В., с ЕГН **********, и адрес: ***, сума в размер на 5000лв., /като за разликата над 5000лв. до целия предявен иск за сумата 15 000,00 лева, искът е отхвърлен отхвърля като неоснователен и недоказан /, обезщетение за неимуществени вреди - резултат от задържането му под стража по ЗМВР, от воденото срещу него досъдебно производство, както и останалите водени частни наказателни производства, свързани с мярката за неотклонение, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство - 22.02.2024г. - до окончателното изплащане на сумата.

С решението е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Прокуратурата на Република България да заплати на Ф. В. В., с ЕГН **********, 5 и адрес ***, 1 сума 10 лева - разноски в настоящото производство, съобразно изхода от спора.

С решението е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат Р. И. АК Перник адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 З Адв. в размер на 840лв.

Недоволна от решението, в частта му, с която е осъдена да заплати 5000лв., е останала Прокуратурата на Република България, която чрез К. М. – прокурор в Районнна прокуратура – гр. Перник, го е обжалвала в тази му част.

По обстойно изложени съображения моли решението в обжалваната му част да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде определно обезщетение в справедлив по – нисък размер, с оглед правилното приложение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД. Поддържа жалбата си и в съдебно заседание, чрез прокурор Б. М. от Окръжна Прокуратура Перник и моли да бъде уважена.

Насрещната страна Ф. В. В., чрез адвокат Р. И., в срок не е депозирала писмен отговор. Същият оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли решението в тази му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представил е и писмена защита в тази насока.

Недоволен от решението, в частта му, с която е отхвърлен искът за горницата над 5000лв. до 15000лв. е останал Ф. В. В., който чрез адвокат Р. И., го е обжалвал в тази му част. Моли решението в тази му част да бъде отменено като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано и да бъде уважен изцяло предявения иск. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Представил е писмена защита в тази насока.

Насрещната страна по тази въззивна жалба – Прокуратурата на Република България, не е подала писмен отговор. В съдебно заседание я оспорва, чрез прокурор Б. М. от Окръжна прокуратура Перник и моли да бъде оставена без уважение.

Окръжна прокуратура Перник, в качеството й на контролираща страна по смисъла на чл. 10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез прокурор А. Т., оспорва жалбата на Ф. В. и моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на Пернишкия районен съд, в осъдителната му част, да бъде отменено 2

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Трънския районен съд, в рамките на неговите правомощия и в предвидената от закона форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК въззивният съд се произнася служебно за допустимостта на решението в обжалваната му част, в случая изцяло. Искът е процесуално допустими, предявен е от активно легитимиран ищец срещу пасивно легитимиран ответник. Производството се развива между процесуално правоспособни и дееспособни страни. Налице са процесуалните предпоставки за предявяване на исковата претенция и не са налице отрицателни предпоставки, които до водят до нейното погасяване.

Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Следователно обжалваното решение е процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, становищата на останалите странни в процеса и събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд, чието решение следва да има решаваща функция по отношение на правния спор, а не само проверяваща така, намира следното :

На 11.12.2023г. със заповед на Л. Й. - *** при СДВР- София, ищецът е задържан за 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

На 12.12.2023г. с Постановление за привличане на обвиняем на Районна прокуратура - София, на Ф. В. му е повдигнато обвинение за това, че на 11.12.2023г. в *** е управлявал МПС - лек автомобил, марка „***“, модел *** с рег. № *** след употреба на наркотично 3 вещество - амфетамин, установена по надлежния ред и е задържан по реда на чл.64, ал.2 НПК за срок от 72 часа, считано от датата на фактическото му задържане по ЗМВР в 22.33ч. на 11.12.2023г.

На 14.12.2023г. с определение № 23253, постановено на 14. 12. 2023г. по ч.н.д. №17226/2023г. на Софийски районен съд - 14 с-в, е взета по отношение на В. най - тежката мярка за неотклонение „задържане под стража" по ДП №2250/2023г. по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр. №52628/2023г. по описа на Софийска районна прокуратура, която да се търпи в следствения арест към НСлС, гр. София, бул. „Г.М.Димитров“.

Тази мярка е е била обжалвана, като с определение № 6099 / 21. 12.

2023г. от Софийски градски съд - НОХ въззивен състав по в.ч.н.д.

№7279/2023г., е била потвърдена.

Впоследствие ищецът е подал искане до Софийски районен съд за изменение на така наложената му мярка за неотклонение, по което искане е образувано ч.н.д. №768/2024г. по описа на Софийски районен съд, като с определение № 620 в с.з. на 19.01.2024г., същото е отхвърлено.

С разпореждане от 26.01.2024г. на Софийска районна прокуратура по ДП №2250/2023г. по описа на 06 РУ- СДВР пр. пр. №52628/2023г. по описа на Софийска районна прокуратура е отменена взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ и на същата дата е освободен.

С постановление за прекратяване на досъдебното производство от 22.02.2024г., постановено по ДП №2250/2023г. по описа на 06 РУ- СДВР пр. пр. №52628/2023г. по описа на Софийска районна прокуратура, наказателното производство срещу ищеца е прекратено, тъй като не е установена употреба на наркотични/упойващи вещества, включително амфетаминов тип стимуланти от В..

Вследствие на гореизложеното В. е бил „задържан под стража“ за 47 дни, които прекарал в следствения арест към НСлС, гр. София, бул.

„Г.М.Димитров“ без да е виновен за извършването на престъплението, в което е бил обвинен.

Следователно отговорността на Прокуратурата на Република България следва да бъде ангажирана на основание чл.2, ал.1, т.1, пр.1-во и т.3, пр. 1-во от ЗОДОВ.

4

Видно от приложеното свидетелство за съдимост на ищеца, същият е осъждан на два пъти за престъпления по транспорта от НК: със споразумение със Софийска районна прокуратура в сила от 18. 09. 2019г. за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, предложение 3, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, /за причиняване на тежка телесна повреда на 08. 03. 2018г./ на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година; и със споразумение със Районна прокуратура – Перник, влязло в сила 21. 04.

2020г. за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, на на 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието и 18 месеца лишаване от право да управлява МПС /управление на МПС на 02. 03.

2020г. след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабиол, установено с химикотоксикологична експертиза/; като с определение по н.о.х.д. № 797/2020г. по описа на Софийски районен съд е наказанието по споразумението със СРП – лишаване от свобода за срок от шест месеца, е приведено в изпълнение.

В производството пред Пернишкия районен съд са дали свидетелски показания С. А. А. /без родство и дела със страните, приятел на ищеца/ и Р. Р.

Р. /съпруга на ищеца/, като на последната, преценени по реда на чл. 272 от ГПК, че вследствие на прекараните 47 дни в ареста, когато се прибрал в къщи ищецът бил много отслабнал, с дълга коса, брадясал, казвал, че там условията били нечовешки, оплаквал се от липса на хигиена. Бил депресиран и се затворил в къщи и първите месеци не излизал, като бил само със семейството си и го посещал единствено свидетелят А.. След това не смеел да шофира и не искал да се вижда с много хора, поради което напуснал работата си като продвач в магазин за цигари и алкохол, която започнал наскоро.

Изхождайки от времето, през което В. е бил в ареста – 47 дни, от последвалите негативни последици за него /описани по – горе/, от неговата възраст по времето, когато е бил задържан – на 27г., от обстоятелството, че същият има доказано нихилистично отношение към законовите разпоредби на ЗДвП, за което говорят предходните му две осъждания и обстоятелството, че второто деяние е извършено в изпитателния срок, което реално е създавало основателни страхове у него от ново ефективно осъждане, от обстоятелството, че същият е изтърпял наказание „лишаване от свобода за една година, съдът 5 намира, че същият не е преживял нещо необичайно и изключително – психологически стрес - така, както е изложено в исковата молба и в свидетелските показания /в тази насока е решение № 140 от 14. 12. 2017г. на ВКС по гр. д. № 919 / 2017г., III г.о., ГК./. Липсват доказателства за възникнали здравословни проблеми, които да са в резултат на гореописаната фактическа обстановка, а случаят не разгласяван медийно. Минималната работна заплата за страната ни през 2023г., когато е бил задържан под стража ищецът е била в размер на 780лв., апрез 2024г. , когато е блил освободен ищецът е в размер на 933лв. С оглед изложеното уваженият иск се явява завишен, поради което решението следва да бъде отменено в частта, с която искът е уважен над 1533,87 евро /над 3000лв./ до 2556,45евро /до 5000лв./, както и в частта, с която са присъдени разноски над 1,02евро /2лв./ до 5,11евро /10лв./, така и в частта, с която е присъдено адвокатско възнаграждение над 306,77евро /600лв./ до 434,59евро /850лв./ и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен в тази му част. Следователно въззивната жалба на Ф. В. срещу решението в отхвърлителната му част, се явява неоснователна. В останалите обжалвани части решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

РЕШИ:

Отменя решение рег. № 1206 / 29. 12. 2025г., постановено по гр. д. № 2547/2025г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да заплати на Ф. В. В., с ЕГН **********, и адрес: ***, горницата над 1533,87 евро /над 3000лв./ до 2556,45евро /до 5000лв./, както и в частта му, с която са присъдени разноски над 1,02евро /2лв./ до 5,11евро /10лв./ , и в частта му, с която е присъдено адвокатско възнаграждение над 306,77евро /600лв./ до 434,59евро /850лв./ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Отхвърля иска на Ф. В. В., с ЕГН **********, и адрес: ***,с който моли да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати горницата над 1533,87 евро /над 3000лв./ до 2556,45евро /до 5000лв./, като неоснователен.