Решение № 11 от 31.01.2023, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Трявна, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА при участието на секретаря В. Хр. Драгановска като разгледа докладваното от ВЯРА ПЕТРАКИЕВА Гражданско дело № 20224240100223 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.222 ал.3 КТ и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба на С. Т. Х. против „Верона-РН“ООД - Габрово /депозирана чрез адв. Ц. М./ се твърди, че ищцата е работила на длъжност „машинен оператор“ в ответното дружество, с място на работа – цех Трявна. Според допълнително споразумение от 01.04.2022 г., нейното основно трудово възнаграждение е в размер на 710,00 лв., ведно с допълнително възнаграждение за 30 години придобит трудов стаж и професионален опит от 117,00 лв., при пълно работно време от осем часа. Твърди се също така в исковата молба, че на 03.06.2022 г. ищцата придобила право на пенсия за прослужено време, поради което отправила писмено искане до управителя на ответното дружество за прекратяване на трудовото й правоотношене, считано от 06.06.2022 г. Със заповед №7/06.06.2022 г. на управителя на дружеството, трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 06.06.2022 г., като в заповедта било посочено да й се изплати обезщетение по чл.222 КТ, но без посочен размер. Тъй като към датата на прекратяването, ищцата имала прослужени над 10 години в ответното дружество, й се полагало обезщетение в размер на бутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Брутното трудово възнаграждение включвало основно възнаграждение от 710,00 лв. и допълнително възнаграждение от 117,00 лв. През м. юни 2022 г. й били изплатени само 1420,00 лв. от обезщетението. Неколкократно ищцата се обръщала към дружеството /писмено и устно/, за да й се изплати цялото 1 полагащо й се обезщетение, но без резултат.

Претендира се в исковата молба да се постанови съдебно решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл.222 КТ в размер на общо 3542,00 лв., както и лихва за забава в размер на 105,28 лв. за периода от 01.08.2022 г.

/изтичане на последния ден на месеца, следващ прекратяване на трудовото правоотношение/ до 15.11.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба/.

Претендира се и да се осъди ответника да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката на ищцата, на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор /чрез пълномощник адв. Е. К./, в който не оспорва изложените в исковата молба факти относно взаимоотношенията между страните, както и относно наличието на основания за дължимост на обезщетение по чл.222 КТ, но счита, че дължимият и незаплатен размер на обезщетението е 2840,00 лв., а лихва за забава не се дължи, поради това, че задължението за заплащането му е безсрочно, а от ищцата не е изпращана и от ответника не е получавана покана за заплащането на такова обезщетение. До размера на сумата от 2840,00 лв. ответникът заявява, че не оспорва иска за обезщетение, а за горницата над тази сума, както и искът за заплащане на лихва за забава върху сумата, счита за неоснователни. В отговора се претендира присъждане на направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

В първото по делото заседание, проведено на 25.01.2023 г. ищцата, чрез пълномощника си адв. Ц. М., заявява, че оттегля предявеният иск за главница в частта за горницата над сумата от 2840,00 лв., както и предвеният иск за мораторна лихва в частта за горницата над 84,41 лв., като поддържа предявените искове в останалите части и иска постановяване на решение при признание на иска относно тях.

Ответникът, адв. Е. К. като процесуален представител, изразява съгласие с частичното оттегляне на искове. Заявява, че поддържа направеното в писмения отговор признание на иска за главница за размер на сумата от 2840,00 лв. и за мораторна лихва в размер на сумата от 84,41 лв.

Съобразно направеното частично оттегляне на предявените искове, с протоколно определение от 25.01.2023 г. производството по делото е прекратено в частта досежно предявения иск за главница за горницата над сумата от 2840,00 лв., както и в частта относно предвения иск за мораторна лихва за горницата над сумата от 84,41 лв.

С оглед направеното признание на иска и направеното от ищцовата страна искане за постановяване на решение при условията на чл.237 ГПК, с протоколно определение от 25.01.2023 г. съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието.

Съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при 2 признание на иска по чл.237 ал.1 и ал.2 от ГПК, а именно – ответникът е признал иска, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е признато право, с което страната може да се разпорежда.

С оглед на гореизложеното, следва да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищцата, както следва: СУМАТА от 2840,00 лв. - главница, представляваща дължимо, но незаплатено обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ; СУМАТА от 84,41 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 01.08.2022 г. – 15.11.2022 г., на основание чл.86 ЗЗД.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищцовата страна се дължат направените по делото разноски. Ищцата не е направила разноски по делото, но видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между нея и пълномощника й адв. Ц. М. е, че оказаната на ищцата адвокатска помощ е безплатна, на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.38 ал.2 от същия закон, в тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение на упълномощения адв. Ц. М. се определя по реда на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и е в размер на сумата от 592,40 лв.

Адвокатско възнаграждение в този размер ответникът следва да бъде осъден да заплати на упълномощения от ищцата адвокат, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати по сметката на Районен съд - Трявна сумата от 160,00 лв. разноски по делото, представляващи изплатено от бюджетните суми възнаграждение за вещо лице /за съдебно-счетоводна експертиза/, както и да заплати ДТ върху уважените искове в размер на 117,00 лв.

Водим от всичко гореизложено, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВЕРОНА-РН“ООД, с ЕИК 201572472, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Стефан Караджа“ №16 ет.1 ап.3, представлявано от Н. И.

Б., да заплати на С. Т. Х. , с ЕГН **********, от гр. ***********, ул. „ ***********“ №* /със съдебен адрес: гр. ********, ул. „ *******“ №**, чрез адв. Ц. М./, СУМАТА от 2840,00 лв. /две хиляди осемстотин и четиридесет лева и 00 ст./ - главница, представляваща дължимо, но незаплатено обезщетение по чл.222 ал.3 КТ.

3

ОСЪЖДА „ВЕРОНА-РН“ООД, с ЕИК 201572472, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Стефан Караджа“ №16 ет.1 ап.3, представлявано от Н. И.

Б., да заплати на С. Т. Х., с ЕГН **********, от гр. ********* , ул. „*********** “ №* /със съдебен адрес: гр. *********, ул. „ *******“ №**, чрез адв. Ц. М./, СУМАТА от 84,41 лв. /осемдесет и четири лева и 41 ст./ - лихва за забава върху главницата, за периода 01.08.2022 г. – 15.11.2022 г., на основание чл.86 ЗЗД.

Присъдените по-горе суми могат да бъдат преведени по сметка IBAN: BG 97 STSA 9300 0027 6105 58, BIC STSABGSF.

ОСЪЖДА „ВЕРОНА-РН“ООД, с ЕИК 201572472, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Стефан Караджа“ №16 ет.1 ап.3, представлявано от Н. И.

Б., да заплати на адв. Ц. М. от АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – ГАБРОВО, сумата от 592,40 лв. /петстотин деветдесет и два лева и 40 ст./ - адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА „ВЕРОНА-РН“ООД, с ЕИК 201572472, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Стефан Караджа“ №16 ет.1 ап.3, представлявано от Н. И.

Б., да заплати по сметка на Районен съд - Трявна сумата от 160,00 лв. /сто и шестдесет лева и 00 ст./ - разноски по делото, представляващи изплатено от бюджетните суми възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА „ВЕРОНА-РН“ООД, с ЕИК 201572472, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Стефан Караджа“ №16 ет.1 ап.3, представлявано от Н. И.

Б., заплати ДТ в размер на 117,00 лв. /сто и седемнадесет лева и 00 ст./, чрез Районен съд – Трявна.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________

4