Решение № 286 от 07.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Пловдив, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20235300500359 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал. 2 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 09137/26.01.2023г. по описа на ЧСИ К.П., рег.

№***, район на действие - ПдОС, подадена от В. А. К., ЕГН: **********, от гр.А., кв.З., ул.“К.ф.“ №***, вх.***, ет.***, ап.***, чрез пълномощника адвокат С. Д., против Разпореждане изх.№ 3525/12.01.2023 г. по изп.дело № 20208240400074 на ЧСИ К.П., с което е оставено без уважение искането на В. А. К., обективирано в молба с вх.№ 00304/04.01.2023 г. за прекратяване на изпълнителното дело с искане да бъде отменен отказът за прекратяване на изп.дело като незаконосъобразен. Жалбоподателката релевира оплаквания за незаконосъобразност на разпореждането, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство. Поддържа се, че съдебният изпълнител е бил длъжен да прекрати изпълнителното производство против В. К. предвид отказа й от наследството и тъй като изпълнителният лист е престанал да разпростира субективните си предели спрямо същата. Моли да се отмени отказа на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело. Претендира присъждането на разноски.

Ответната страна по жалбата - взискателят „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД, ЕИК:202423225, чрез пълномощника си юрисконсулт Л. Н., оспорва жалбата като неоснователна и необоснована. Посочва, че длъжницата В. К. е била търсена многократно по делото, но не е била открита. Посочва, че от смъртта на наследодателя до датата на отказа от наследство са минали десет години, в рамките на които В. К. била приела наследството с конклудентни действия. Поддържа, че е налице мълчаливо 1 приемане на наследството. Моли за отхвърляне на жалбата.Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.Присъединеният взискател - ТД на НАП - Пловдив не взема становище по жалбата.

В мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ К.П., рег.№***, район на действие ПдОС, излага подробни доводи срещу оплакванията в жалбата. Посочва извършените изпълнителните действия по делото. Намира жалбата за неоснователна. Поддържа, че В. К. е приела наследството на наследодателя чрез конклудентни действия в рамките на десет години от смъртта на последния. Моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърдят обжалваните действия.

Пловдивският окръжен съд, след като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на обжалвания акт и приложените по изпълнителното дело доказателства, намери за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение. Жалбата е допустима като подадена в срок от процесуално легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител.

По същество настоящият съдебен състав намира следното: Изпълнително дело № 20208240400074 по описа на ЧСИ К.П. е образувано по молба на взискателя „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД против М.Н.К. и изпълнителен лист от 17.04.2012 г., издаден от СГС по т.д.№ 2218/2012 г. От постъпилото по делото удостоверение за наследници от 27.01.2020 г. изд. от Община Асеновград се установява, че длъжникът М.Н.К. е починала на *** г. и е оставила наследници В. А. К.

/дъщеря/ и Х.А.Щ. /син/, които са конституирани на осн.чл.429, ал.2 ГПК като наследници на починалия длъжник. По делото са извършвани справки за проучване на имуществото на конституираните длъжници, както и са наложени запори и възбрана върху установени вземания и недвижимо имущество. По отношение на жалбоподателката се установява, че поканата за доброволно изпълнение й е била връчена чрез работодателя на 12.12.2022 г.

На 04.01.2023 г. е постъпила молба от В. А. К., чрез пълномощника адвокат Д., с която е представила удостоверение от РС - Асеновград за вписан отказ в особената книга при съда за отричане от наследството на М.Н.К. под № ***/***г. С молбата е поискано прекратяване на делото и вдигането на наложените запори.

На 10.01.2023 г. взискателят „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД е депозирал становище, с което е оспорил искането в молбата като неоснователно.

Последвало е постановяване на обжалваното разпореждане с изх. № 3525/12.01.2023 г. с което съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на В.

А. К., обективирано в молба с вх.№ 00304/04.01.2023 г. да бъде прекратено 2 изпълнителното дело, а въз основа на това и искането й за възстановяване на постъпилите суми и за вдигането на наложените обезпечения по изп.дело. За да постанови отказа да прекрати изп.дело ЧСИ се е позовал на обстоятелството, че от акта на смъртта на наследодателя до отказа от наследството от длъжника В. К. са минали десет години. Според ЧСИ в рамките на посочените десет години В. К. е приела наследството с конклудентни действия, включително и чрез получаване на движими вещи, собственост на наследодателя. Посочил е, че ЧСИ не е компетентен да се произнесе по недействителността на отказа от наследство, но въз основа на прежде изложеното не е зачел отказа от наследство.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.426 от ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Съдебният изпълнител е обвързан от субективните и обективните предели на изп.лист, поради което конституира страните в изпълнителното дело, индивидуализирани в изпълнителния лист - взискател и длъжник, както в случая е сторено. Според разпоредбата на чл. 429, ал. 2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. В разглеждания случай се установява, че по реда на чл.429, ал.2 ГПК съдебният изпълнител е конституирал наследниците на починалния длъжник - В. А. К. и Х.А.Щ.. По отношение на В. К. се установява, че е направила отказ от наследството на длъжника М.Н.К., който отказ е вписан в особената книга на съда съгласно чл. 52 от Закона за наследството. Съдът намира, че след като е заявила отказа си от наследството, В. К. е загубила с обратна сила качеството си на наследник на М.К., поради което срещу нея не могат да бъдат извършвани действия по принудително изпълнение във връзка с удовлетворяване на кредитора на починалия длъжник. Противно на изложеното, съдебният изпълнител не се е съобразил с отказа от наследството. Видно от мотивите на обжалваното разпореждане, ЧСИ е изложил съображения, че не е компетентен да преценява законосъобразността на отказа от наследство, но независимо от това е извършил преценка на същия, считайки, че В. К. е приела наследството с конклудентни действия.

По този начин, съдебният изпълнител, без да има право да преценява прието ли е наследството преди вписването на изричния отказ от същото, не е зачел удостовереното с надлежен документ обстоятелство на вписания отказ от наследството. В този смисъл обжалваният отказ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен и делото да бъде върнато на съдебния изпълнител с указания да прекрати производството по отношение на В. К..

По разноските: С оглед изхода на правния спор е основателно искането на жалбоподателката за присъждането на разноските по делото, които се установяват в 3 размер на 600 лева - адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие 25 лева - държавна такса по сметка на ПдОС. Ответникът по жалбата е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно. В разпоредбата на чл.10, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за обжалване на действията на съдебен изпълнител е предвидено възнаграждение в размер от 400 лв., а когато жалбите се разглеждат в открито заседание – 600 лв. В случая делото не е разгледано в открито съдебно заседание, както и не се отличава с правна и фактическа сложност, поради което следва да се присъди адвокатско възнаграждение от 400 лева, ведно с платената държавна такса от 25 лева

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане изх.№ 3525/12.01.2023 г. по изп.дело № 20208240400074 по описа на ЧСИ К.П., рег.№***, район на действие - ПдОС, с което е оставено без уважение искането на В. А. К., ЕГН: **********, обективирано в молба с вх.№ 00304/04.01.2023 г. за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на същата и ВРЪЩА делото на ЧСИ К.П., с указания за прекратяване на изп.дело № 20208240400074, по отношение на В. А. К., ЕГН: **********.

ОСЪЖДА „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД, ЕИК:202423225, да заплати на В. А. К., ЕГН: **********, сумата в размер на 425 лева - разноски за производството.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4