Решение № 3080 от 13.08.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 234/2025
- Вид
- Решение № 3080
- Подписан
- 13.08.2025
- В сила
- 15.04.2026
- Състав
- АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА
РЕШЕНИЕ
№ 3080 гр. София, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20251110200234 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на дружеството „****** представлявано от управителя М. И. И., срещу наказателно постановление № ********* г., издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на основание чл.
154б, ал. 1 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО) му е наложена имуществена санкция в размер на 1400,00 (хиляда и четиристотин) лева за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 8 от НОДТСО.
С жалбата се иска обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло отменено като необосновано, незаконосъобразно, издадено в нарушение на НОДТСО и ЗАНН. Твърди се, че неправилно за едно и също нарушение дружеството-жалбоподател е санкционирано три пъти с три различни наказателни постановления. На следващо място са изложени доводи за допуснати нарушения на чл. 36, чл. 40 и 41 от ЗАНН при съставянето на АУАН и НП. В жалбата е посочено още, че НП е издадено след преклузивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, съдържанието на същото не отговаря на чл. 57 от
ЗАНН, не е налице редовно упълномощаване на административнонаказващия орган по чл. 47, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, на жалбоподателя не е дадена възможност да сключване на споразумение по чл.
58г от ЗАНН. Претендира се присъждането на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който моли съда да отмени процесното НП. Сочи, че приложеният снимков материал е недопустим, тъй 1 като е направен с телефон, който не е сертифициран за това, а дори съдът да го приеме като допустимо доказателствено средство, от него не се доказва авторството на нарушението. На следващо място се твърди, че камионът,който е заснет на снимките, не е собственост на жалбоподателя, не се доказва кой и кога е изсипал наземните маси. Посочва се, че актът е необоснован и при съставянето му са допуснати редица процесуални нарушения. Отново се претендират разноски.
Въззиваемата страна – заместник-кмета на Столична община, редовно призована, не се явява лично, представлява се от упълномощен защитник.
Същият моли съда да потвърди обжалваното НП. Сочи, че НП е издадено от компетентен орган, че от доказателствата по делото се установяват извършеното нарушение, както и неговото авторство. Претендират се разноски по делото.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, както и събрания и проверен по делото доказателствен материал, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Жалбоподателят е юридическо лице – търговско дружество „********, със седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Костинброд, *******, представлявано от управителя М. И. И..
На ****** г. в 14:30 ч. св. Р. П., началник РИ „*******“ при Столичния инспекторат към Столична община, извършил проверка във връзка с текущ контрол. Проверката приключила със съставянето на констативен протокол № *******/****** г., с който протокол било установено следното:
Провереният обект/фирма бил: МПС, транспортиращо земни маси.
Адресът на проверката бил кв. ********“. Констатирано било още, че МПС с ДК ****С с ДК № **** транспортирали земни маси с неуплътнена каросерия – без предпазна мрежа или чергило, по маршрут ул. „6-та“ – ул. ****“ – ул.
***“ – бул. „***“ – ул. „***“ до недвижим имот, с кадастрален идентификатор *****, без издадено направление по реда на НУОПОЧТСО, като мястото било извън местата, определени да обезвреждане или оползотворяването им.
Проверяващият приел, че са извършени три нарушения на чл. 29а, ал. 1 от НОДТСО – по т. 5, по т. 6 и по т. 8. Протоколът бил съставен в отсъствието на свидетели и на проверявано лице.
Видно от известие за доставяне (обратна разписка) от „Български пощи“ ЕАД, адресирано до ***** констативният протокол и покана за съставяне на АУАН, били връчени на Валентина Тодорова на 22.07.2024 г.
На ****** г. бил издаден АУАН № ***/****** г. от С. Г. Г., старши инспектор в Столичния инспекторат към Столична община. В акта било посочено, че на ****** г., около 14:30 ч. в гр. София, р-н „*******“, ул. „***“, недвижим имот с КИ *****, юридическото лице ***** чрез МПС – товарен автомобил с ДК № **, на което лицето е ползвател, изхвърлило земни маси в недвижим имот с КИ *****, което било извън местата, определени за обезвреждането или оползотворяването им – нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 8 от НОДТСО. АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели, като представител на жалбоподателя не е присъствал. Препис от него бил връчен 2 на управителя на **** – М. И. на ****** г. В срока по чл. 44 от ЗАНН не са постъпили възражения срещу АУАН.
Въз основа на издадения АУАН, на *** г. било издадено обжалваното наказателно постановление № ********* г. от ***** заместник-кмет на Столична община. Видно от известие за доставяне (обратна разписка) от „Български пощи“ ЕАД, адресирано до ***** същото било връчено на Валентина Тодорова на 09.12.2024 г. На 20.12.2024 г. в Столична община била входирана жалба от името на санкционираното дружество срещу издаденото наказателно постановление.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства и доказателствени средства: писмо от секретаря на община Костинброд с рег. № С*****-(1)/26.08.2024 г., констативен протокол № *******/****** г., покана от директора на Столичния инспекторат до управителя на **** с рег. № *****/15.07.2024 г., два броя известия за доставяне от „Български пощи“ ЕАД от 22.07.2024 г. и от 09.12.2024 г., заповед с рег. № *****/20.02.2024 г. на кмета на Столична община, длъжностна характеристика относно длъжността „старши инспектор“ към Столичен инспекторат към Столична община, както и гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите С. Г. Г., Х. Йорданов Д., Р. С. П..
От писмо от секретаря на община Костинброд с рег. № С*****(1)/26.08.2024 г. съдът установи, че АУАН надлежно е бил връчен на дружеството-жалбоподател.
Видно от покана от директора на Столичния инспекторат до управителя на **** с рег. № *****/15.07.2024 г., административнонаказващият орган е спазил задълженията си, касаещи съставяне и връчване на АУАН в отсъствието на нарушителя.
Обстоятелства около извършеното нарушение и по-конкретно – време, място, обстановка и начин на извършване на същото, съдът установи като се довери на констативен протокол № *******/****** г., в който са обективирани непосредствено резултатите от извършената проверка.
От представените по делото длъжностна характеристика за длъжността „старши инспектор“ към Столичен инспекторат към Столична община и заповед с рег. № *****/20.02.2024 г. на кмета на Столична община съдът установи компетентността на органите издали АУАН и НП.
Горепосочените писмени доказателства и доказателствени средства са относими към предмета на доказване и спомагат за разкриване на обективната истина по делото. Същите представляват официални документи, издадени са от съответните длъжностни лица, действащи в това им качество, в съответните ред, форма и с необходимото съдържание. Поради това съдът намира, че са достоверни писмени доказателствени средства, не са налице основания за съмнение в тяхната автентичност и ги кредитира в цялост.
Съдът кредитира показанията на св. С. Г. в частта, в която същата 3 потвърждава, че е била извършена проверка от колегата Р. П., че е бил съставен констативен протокол, и на базата на протокола е бил издаден АУАН, и че последният е бил съставен в присъствието на свидетелите Р. П. и Х. Д..
Тези обстоятелства се потвърждават от останалите доказателства по делото, поради което за съда не са налице основания за съмнение в истинността им.
В показанията си св. Г. е заявила, че е известно, че МПС е карало земни маси от ж. к. „Обеля“, на ул. „Лазарина“, на „******* 2“, на частен имот, като не е било представено решение за депониране на земни маси и че МПС не е бил с чергило. Посоченото от св. Г. представляват нарушения на чл.
29а, ал. 1, т. 6, съответно т. 5 от НОДТСО. Видно от констативния протокол от извършената проверка, такива нарушения действително са констатирани, като за тя х са издадени отделни актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления. Настоящото съдебно производство е образувано във връзка с оспорване на наказателно постановление, издадено за нарушение чл. 29а, ал. 1, т. 8 от НОДТСО, не и за посочените по-горе нарушения по т. 5 и т. 6. Ето защо, съдът намира, че показанията на св. Г. в тази им част не са относими към предмета на доказване и не ги кредитира при формиране на изводите си за процесното нарушение.
Съдът не кредитира и показанията на св. Г. в частта, в която същата заявява, че АУАН не е връчен на дружеството-жалбоподател, доколкото от писмо от секретаря на община Костинброд с рег. № С*****-(1)/26.08.2024 г., се установи обратното обстоятелство. Нещо повече, видно от стр. 2 на АУАН, същият е връчен лично на управителя на **** на ****** г.
Св. Х. Д. е присъствал при съставянето на АУАН, тъй като същият е бил съставен в отсъствието на нарушителя – на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Поради това съдът кредитира показанията му относно процедурата по съставяне на акта. Съдът констатира, че в частта в която описва вида на извършените нарушения, св. Д., аналогично със св. Г., описва такива по чл.
29а, ал. 1, т. 5 и т. 6 от НОДТСО, но не и това по т. 8. Ето защо в тази им част показанията на св. Д. не са относими към предмета на доказване – от тях не се установява дали дружеството-жалбоподател е осъществило вмененото му нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 8 от НОДТСО, или не, поради което не ги кредитира при преценката си за съставомерността на деянието.
От показанията на св. Р. П. се установяват обстоятелства във връзка с извършеното нарушение и по-конкретно – дата, място и вид на същото. Св. П. е извършил проверката, въз основа на която е констатирано нарушението и лично е възприел обстоятелства около него. Въз основа на неговите възприятия и констатации е бил съставен констативният протокол за извършената проверка. Именно от протокола и от показанията на св. П. се разкрива най-много информация по повод извършеното нарушение, Ето защо съдът ги кредитира доколкото същите съществено спомагат за разкриване на обективната истина по делото и не са налице основания за съмнение в тяхната достоверност.
По делото са представени 45 бр. черно-бели снимки, заснети с телефон, като 14 от тях са представени с административнонаказателната преписка, а 4
31– в хода на съдебното следствие. Снимките са заснети с телефон от св. Р. П., инспекторът, който е извършил проверката. Върху снимките е налице допълнителна обработка, като на всяка от тях са написани датата и мястото на заснемане. Доколкото същите не са изготвени по реда и правилата на НПК, съдът намира, че не следва да цени като достоверно веществено доказателствено средство приложените от административнонаказващия орган снимки. Нещо повече, дори съдът да кредитира същите, от тях не се установява извършено ли е нарушението, от кого, кога и по какъв начин е извършено то. Заснети са два товарни автомобила – единият марка „МАН“ с рег. № СВ **. Другият товарен автомобил е с неизвестни марка и модел, а регистрационният му номер е СВ ***. На друга от снимките се вижда заснет и товарен автомобил марка ***, но не може да бъде установено дали този автомобил е този с рег. № СВ ***, или се касае за трети такъв. Не се установява кой управлява МПС, чия собственост са същите и т.н. Поради това дори да се приемат за годен доказателствен източник, съдът намира, че същите не доказват извършеното нарушение нито неговия автор.
Представената като писмено доказателствено средство скица № *** г. не разкрива обстоятелства от предмета на доказване, касаят имот с друг идентификатор и съдът намира, че не допринася за изясняване на фактическите обстоятелства по делото.