Определение № 78 от 17.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 78 гр. Стара Загора, 17.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20235500500848 по описа за 2023 година Обжалвано е разпореждане от 28.11.2023 г., инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение от същата дата, издадена по ч.гр.д. № 717/2023 г. по описа на Районен съд в Раднево, с което е отхвърлено заявлението на „А.с.в.“ ЕАД, гр.С. против Ж. И. Х. от с. Т., *** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта, в която се претендират обезщетение за забава за горницата над сумата от 68,13 лв. до претендираните 157,21 лв.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че заповедното производство е формално и съдът няма право да проверява дали вземането съществува с изключение на вмененото му задължение по чл.411, ал.2 ГПК. Преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението, респ. дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и тази норма не може да се тълкува разширително. Счита, че в заповедното производство съдът не е овластен да извършва проверка за правилността на изчисленията на законната лихва за забава, а това следва да стане в рамките на евентуално исково производство. Моли, съдът да отмени изцяло обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество.

Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:

Производството по делото е образувано пред Районен съд Раднево по заявление на „А.с.в.“ ЕАД срещу Ж. И. Х. от с. Т., *** за вземане в размер на 348,45 лв. - главница; 2,19 лв. договорна лихва за периода от 10.03.2022 г. до 16.06.2022 г.; 157,21 лв. обезщетение за забава за периода от 11.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 27.11.2023 г. и за законната лихва, считано от датата на заявлението до изплащането му. Посочено е, че 1 вземането произтича от договор за паричен заем от 17.02.2022 г., сключен между длъжника и „С.к.“ ООД. Посочено е, че между заемателя и „А.с.в.та“ ЕАД е сключен договор за прехвърляне на задължения от 14.06.2023 г., по силата на който вземането е прехвърлено на заявителя.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в частта му в която се претендира заплащане на обезщетение за забава за горницата над 68,13 лв. до 157,21 лв..

Съдът е приел, че искането на заявителя за издаване на заповед в тази частта е очевидно неоснователно. Позовал се е на чл.33 ЗПК, според който обезщетението за забава е в размер на не повече от законната лихва и разпоредбата е императивна, поради което съдът служебно следи за спазването й.

Разпореждането е правилно.

Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК. В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като искането в заявителя за присъждането на обезщетение за забава над сумата от 68,13 лв. противоречи на закона.

Вземането на заявителя произтича от договор за цесия, сключен със „С.к.“ ООД, което дружество от своя страна е било сключило договор от 17.02.2022 г. с длъжника за потребителски кредит. По силата на това правоотношение кредиторът е дал, а длъжникът получил в заем сумата от 400 лв., която той е следвало да върне на 17 седмични вноски – 2 бр. по 3,12 лв. и 15 бр. 28,36 лв. Уговорено е, че в случай на забава на която и да е погасителна вноска, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до датата на погасяване на задължението. В заявлението е посочено, че обезщетението се претендира изпаднал в забава от тази дата.

Съгласно чл.33, ал.1 и 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Нормата е императивна, поради което за спазването й съдът следи служебно – арг. чл.411, ал.2, т.2 ГПК. В закона не е разписано как конкретно съдът осъществява това свое правомощие, поради което няма пречка проверката дали искането за присъждане на обезщетение за забава противоречи на чл.33, ал.2 ЗПК може да стане чрез извършване на изчисление.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно, 2 следва да бъде потвърдено.

Воден от горните мотиви въззивният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 28.11.2023 г., инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение от същата дата, издадена по ч.гр.д. № 717/2023 г. по описа на Районен съд в Раднево.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3