Решение № 26 от 16.02.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Девня, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ при участието на секретаря А. С. като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20223120101121 по описа за 2022 година

Предявен е иск от К. Ж. Г., ЕГН ********** против К*** ЕАД, ЕИК ***, да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 2604307/12.07.2022 г., сключен с „К***“ ЕАД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

Предявен е и иск от К. Ж. Г., ЕГН ********** против „А***“ ЕООД, ЕИК ***, да бъде прието, че сключения с „А***“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, с който е обезпечен договор за потребителски кредит № 2604307 от 12.07.2022г., е нищожен като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, както и заобикалящ закона и нарушаващ добрите нрави.

Предявен е и иск от К. Ж. Г., ЕГН ********** против „А***“ ЕООД ЕИК ***, да бъде прието, че сключения с „А***“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, с който е обезпечен договор за потребителски кредит № 2510955 от 26.01.2022г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 предл. 1, 2 и 3, ал. 2 предл. 4 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазването на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 146 ЗЗП.

Предявен е още иск от К. Ж. Г., ЕГН ********** против „А***“ ЕООД ЕИК ***, да бъде прието , че сключения с „А***“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, с който е обезпечен договор за потребителски кредит № 2530878 от 06.03.2022г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 предл. 1, 2 и 3, ал. 2 предл. 4 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазването на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл.22 ЗПК и чл.146 ЗЗП 1

Предявен е още иск от К. Ж. Г., ЕГН ********** против „А***“ ЕООД ЕИК ***, да бъде прието , че сключения с „А***“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, с който е обезпечен договор за потребителски кредит № 2571263 от 16.05.2022г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 предл. 1, 2 и 3, ал. 2 предл. 4 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазването на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл.22 ЗПК и чл.146 ЗЗП Ищецът излага, че между К. Ж. Г. и "К***" ЕАД са сключени договори за потребителски кредит. В приложение към договорите са записани размерите на лихвения процент по кредита и Годишният процент на разходите (ГПР) . В чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1 са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи, а в ал. 2 на чл. 4 е предвидена санкция за потребителя при непредоставяне на обезпечение, която се изразява в неодобряване на заявлението от "К***" АД и непораждане на действие на договора между "К***" и кредитополучателя. В чл. 4, ал.

3 е предвидено, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие между страните. Във връзка с чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и на датата на неговото сключване, на кредитополучателя се предоставя Договор за предоставяне на поръчителство с "А***" ЕООД, носещ същия идентификационен номер, както номерът на договора за заем, като по така посочения договор за поръчителство от кредитополучателя се изисква заплащане на възнаграждение за поръчителство. Съгласно чл. 8, ал. 5 от раздел IV "Възнаграждение" от договора за предоставяне на поръчителство е предвидено "К***" АД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както и че в случай че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към "К***" АД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. Клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за кредит гарантира, че същият няма да породи действия, ако не бъде осигурено поръчителство от „А***“ ЕООД, което от своя страна е сигурен признак, че потребителят ще заплати възнаграждение за това поръчителство. Кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Законът за потребителския кредит.

Така посочените договори са нищожни на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като аргументите за това са следните : 1.Договора за кредит и за поръчителство са сключени в нарушение на правилата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като същите са с размер на шрифта по-малък от 12, както и не отговарят и на изискванията на Закона за предоставяне 2 на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит).. 2.

Процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването.Дължимото по Договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите. Предвид обстоятелствата, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са сключени в един и съши ден, както и че двете търговски дружества са свързани лица, може да се направи обоснован извод, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит. Кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР (въпреки че го е включил в погасителния си план). При условие, че същото беше включено, действителният ГПР би възлизал на повече от 150%. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. 3.Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит е нищожна и самостоятелно основание, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (банкова гаранция, поръчителство от определено от кредитодателя дружество) и срока за представянето им, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено възнаграждението за дружеството-поръчител, което води до скрито оскъпяване на кредита. Соченото обстоятелство се потвърждава и от факта, че ответникът "К***" ЕАД е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител "А***"ЕООД, съответно двете дружества са свързани лица по смисъла на Търговския закон. Нито изисканото поръчителство, нито банковата гаранция съставляват обезпечение само по себе си по смисъла на закона. В първата хипотеза вероятно се има предвид поръчителство, което е договор между кредитора и трето лице, което отговаря за изпълнение на задълженията на длъжника. Поради това няма как заемателят да носи отговорност за сключването или не на такъв договор. Сключването на договор за банкова гаранция не съставлява обезпечение на вземанията, тъй като уредбата му не е посочена в глава VII от ЗЗД. 4.

Клаузата на чл. 4

3 от процесния договор нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Сама по себе си, сочената кауза от договора противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики, като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния, при неизпълнение на негови задължения, да осигури обезпечение, да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл. 143, т. 5 ЗЗП). Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната начл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. 5.Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК в договора за кредит следва да бъде посочен лихвеният процент на ден. Посочените в договора лихвени проценти са на годишна база. Чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК изрично предвижда при посочване на условията за упражняване на право на отказ на потребителя от договора, да е посочен лихвения процент на ден, което липсва в процесния договор за кредит. Поради това и следва и изводът, че е налице недействителност на договора поради неспазването на изискване на член 11, ал. 1, т.

20 от ЗПК. 6.Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с "А***" ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10а, чл.

11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл. 143, ал.

1 и чл. 147 от ЗЗП. Договорът противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в понеблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. Посоченият договор за предоставяне на поръчителство е сключен, с цел изпълнение условието на "К***" АД за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. При обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл. 4 на Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата на кредитополучателя са нарушени, тъй като е ограничен във възможността си да избере поръчител, чрез който да обезпечи задължението си, без да се налага да заплаща допълнително за тази услуга /напр. ако бъде осигурено физическо лице за поръчител/. 7.