Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 63 от 25.03.2024, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 21/2024
Вид
Решение № 63
Подписан
25.03.2024
В сила
20.12.2024
Състав
Румяна Стоева Калошева Манкова, Веселка Георгиева Узунова, Кирил Градев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл.147, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214, ал.1, изр.3, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.28, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 · Закон за движението по пътищата
  • чл.38, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.495 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Бургас, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. С.

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20242000500021 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на З. Я. Ц., М. Ц. Ц. и И. Ц. Ц., като непълнолетен действащ със съгласието на своята майка З. Ц., всички от гр.С., представлявани от адв.П. В., против решение № 97 от 25.04.2023г., поправено с решение № 187 от 10.08.2023г., постановени по гр.дело № 274/2022г. на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която са отхвърлени предявените от тях против „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.С. искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща Ц. Ц., настъпила при ПТП 05.02.2022г., за размера над присъдените по 130000 лв. за всеки от ищците до 180000 лв. за З. и до по 190000 лв. за М. и И., в едно с лихви и разноски.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени. Считат за безспорно установено, че вината за настъпилото ПТП е на водача на лекия автомобил П. Ч., предприел маневра „обратен завой“ на забранено място – пешеходна пътека и водачът на мотоциклета, баща на ищците, не е могъл да предвиди това противоправно действие. Маневрата е предприета в разрез с разпоредбата на чл.38 ЗДвП, от средната лента на пътното платно. Нарушени са и разпоредбата на чл.5 ЗДвП и тази на чл.38, ал.2 ЗДвП, а видимостта на пострадалия е била ограничена и според назначената по делото съдебна авто - техническа експертиза сблъсъкът е бил 1 непредотвратим, като ПТП би настъпило и при скорост от 50 км /ч. Отрича се наличието на съпричиняване от страна на Цоньо Ц., при липсата на доказани по несъмнен начин негови действия в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Критериите в тази насока, приложени от съда, са неясни и неразбираеми. Навеждат се и оплаквания за неправилно определяне на размера на обезщетение в нарушение на изискването за справедливост и съдебната практика. Не е отчетена спецификата и изключителността на синовните отношения в разглеждания казус – връзката на съпрузите от тяхното детство, главната роля на бащата за израстването и развитието на децата, силната му ангажираност с тяхното отглеждане, предвид онкологичното заболяване на майката през 2014г. Опустошението от загубата на бащата е довело до необходимост от прием на медикаменти и посещения при психолог. Налице е позоваване на назначената по делото съдебна психологическа експертиза, която установява промени в психиката на всеки от ищците и необходимост от допълнително лечение. Изтъкват се и инфлационните процеси в страната и съгласно практиката.

В отговор, застраховатлното дружество оспорва жалбата и прави искане за оставянето и без уважение като неоснователна. Счита решението за правилно и законосъобразно. Установени са множество нарушения на ЗДвП от страна на починалия, които следва да бъдат взети предвид при определяне на дължимото обезщетение. Назначената по делото САТЕ противоречи на нормативен акт в частта, разглеждаща спирачния път и съдът не е следвало да я кредитира в тази част. Според застрахователя, завишаването на размера на обезщетенията би довело до неоснователно обогатяване на ищците и би санирало драстичното незачитане на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалия. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Оспорва наличието на предпоставки за прилагане на чл.З8 ЗА.

Въззивна жалба против решението е подадена и от „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в частта, с която е осъдено да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди над размера от по 80 000 лв. за всеки от ищците, както и за имуществени вреди на З. Ц. в размер на 1305,74 лв. Иска се отмяна в тази част, поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Присъдените обезщетения за неимуществени вреди се сочат за прекомерни, определени в нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, необосновани и несъответстващи на съдебната практика. Според застрахователя, процентът на съпричиняване от страна на пострадалия е определен неправилно. Сочи се, че изслушаните по делото две съдебни автотехнически експертизи не са съобразили нормативната уредба за изисквания при полагане на изпити за получаване на свидетелство за управление на МПС, относно възможността за спиране на суха настилка. Поведението на Ц. не е било съобразено с пътните условия и съответните разпоредби, поради което съпричиняването следва да бъде определено в по-висок размер.

Досежно претенцията за имуществени вреди е посочено, че се касае за морален дълг, който не подлежи на обезщетяване.

2

В отговор на въззивната жалба, ищците са поискали оставянето и без уважение като неоснователна. Считат решението в уважителната му част за правилно и законосъобразно и молят да бъде потвърдено. Поддържат доводите, изложени във въззивната им жалба.

Застрахователят е депозирал и въззивна жалба против допълнително решение № 186/08.08.2023г. по делото, с което на З. Ц. е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на още 7 745,48 лв., и съответни разноски. Твърди се липса на основание за присъждане на сумата, а при условията на евентуалност се претендира намаляването и. Претенцията се сочи и за недопустима, тъй като не е предявена пред застрахователя и не са налице предпоставките на чл.495 КЗ. Налице е позоваване на занижения процент на съпричиняване.

Подаден е отговор от ищците, в който е изложено становище, че искът е редовно увеличен по реда на чл.214 ГПК. Представени са доказателства, че ответникът е уведомен за тази претенция, въпреки липсата на изискване по КЗ. Решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, тъй като претендираните суми – за погребение, гробно място, паметник, венци и свещи, са покрит застрахователен риск.

По делото е подадена и частна жалба от застрахователя против постановеното по делото определение № 583 от 03.11.2023г., с което е определено възнаграждение на процесуалния представител на ищците по реда на чл.38 ЗА в общ размер от 20250 лв. Счита, че то не е съобразено с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, според която възлиза на сумата от 11482, 26 лв.

Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащи на обжалване съдебни актове, което сочи на допустимост.

По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

Обжалваното основно решение, преценено служебно съобразно изискванията на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, като постановено от законен състав на компетентния съд, при изискуемите от закона форма и съдържание и при редовно развило се исково производство по допустими искови претенции.

По правилността на решението:

Искът е за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие, предявен против застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за участвалия в процесното ПТП автомобил и има правното си основание в чл.432 КЗ, вр чл.45 ЗЗД.

По делото не се спори от фактическа страна, че в резултат на пътнотранспортно произшествие на 05.02.2022г., около 15.35 часа, в гр.С. на бул.

„С. С.“ при сблъсък на пешеходна пътека между лек автомобил „Мерцедес“, модел МЛ 270 ЦДИ, с рег. № *, управляван от П. Ч., и мотоциклет „Ямаха“, с 3 рег. №СН104К, управляван от Ц. Ц., е настъпила смъртта на водача на мотоциклета. Според изслушаната пред първата инстанция автотехническа експертиза, с изготвени основно и допълнително заключение, причина за произшествието е предприетата технически неправилна маневра от водача на автомобила за обръщане на посоката за движение, без да пропусне движещия се с предимство направо мотоциклет, като водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме мотоциклета при извършваната маневра „обратен завой“ и да го пропусне. Водачът на автомобила не се е огледал няколко пъти преди да навлезе в коридора за движещите се с предимство ППС, за да се убеди, че е безопасно да извърши маневрата „обратен завой“.

Скоростта на мотоциклета е била 65,23 км/ч, над максимално разрешената в населено място – 50 км/ч. Опасността от извършваната от автомобила маневра „обратен завой“ е възникнала и е възприета от мотоциклетиста на разстояние 26,28 м. от мястото на удара, при което опасната му зона за спиране при наличната му скорост на движение е около 42,53 м.

Мотоциклетистът е бил изненадан от действията на водача на автомобила.

Когато се е намирал на разстояние 23,5 м. от автомобила, водачът на мотоциклета е предприел аварийно спиране, като е изминал разстоянието до удара за време 2,01 секунди. В съдебно заседание на 30.03.2023г. в.л. Шишков е изчислил допълнително опасната зона за спиране на мотоциклетиста при движение с разрешената скорост от 50 км/ч., която е на стойност от 28,65.

Същата е по-голяма от възникване на опасността с около 2-3 м. Вещото лице е извел заключение, че при скорост от 50 км/ч също би настъпил удар в малко по-задната част на автомобила и може би щеше да бъде с по-малка сила, тъй като попада в опасната зона. Въззивникът-ответник не оспорва наличието на виновно поведение от страна на водача на лекия автомобил.

Няма спор, че към момента на произшествието управляваният от виновния водач автомобил е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

Ищцата З. Ц. е съпруга на загиналия мотоциклетист, а М. Ц. и И. Ц. са негови деца, към момента на произшествието съответно на 44, на 17 и на 13 години.

При тези безспорни фактически обстоятелства, отговорността на застрахователя за вреди от процесния деликт е доказана по своето основание, при наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД и с оглед предвидената възможност за пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ, при изпълнено изискване по чл.380 КЗ за отправена до застрахователя писмена застрахователна претенция за обезщетение, по която е последвал отказ, поради недоказан деликт.

Спорен е размерът на дължимото обезщетение.

Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Размерът на обезвредата следва да бъде съобразен с вида, тежестта и продължителността на преживените от потърпевшия болки и страдания, както и с икономическите условия в страната към момента на 4 увреждането.

За установяване на горните обстоятелства, по делото са разпитани свидетелите М. Р. и С. С., братовчед на загиналия. От показанията им се установява, че трагедията от смъртта на Цоньо била голяма. С. отишъл на мястото на катастрофата. З. и децата били много зле, плачели. Доста време останали там. Давали им лекарства. Той прибрал децата, те нямат баба и дядо.

С. бил най-близък с Ц.. Загубата довела до коренна промяна на ищците, затворили се в себе си. Преди били сплотено, задружно семейство. Излизали заедно, ходели на море, на планина. М. от лъчезарно момиче, което пишело стихове, ходело на състезания, на театър, станала затворена, започнала да рисува тъжни картини, спряла да излиза с приятели. И. се опитвал да се държи, казвал, че ще е мъжът в семейството и ще се грижи за майка си и М..

Но като крехко дете, плачел, не говорел, затворил се в себе си. З. и тя все плачела. Целият и съзнателен живот бил с Ц.. Познавали се от тийнейджъри, били заедно, станали гаджета, после семейство. Цоньо от малък загубил баща си, искал здраво семейство и да осигури на децата си това, което му е липсвало. Обграждал ги с много любов, бил страхотен човек и добър приятел.

Те още го чакали да се върне, М. му пращала клипчета с послания, не искали да приемат факта на смъртта му. Той карал камион в чужбина и приемали, че е на път. Децата влошили успеха си в училище. М. отново се записала на танци, защото баща и щял да е доволен. Прави неща в негово име, той да ги хареса, поема грижи за И. и за майка си. З. е онкоболна от 2014г. Последвал тежък период за семейството и Ц. поел цялата грижа за нея и семейството, вършил цялата женска работа – шетане, готвене, пране. Тя не можела да стане, поради прилаганите терапии. Свидетелката Радева помагала на семейството след смъртта на Цоньо. Били много тежки дни, плачели затворени всеки в своята стая, спестявайки болката пред другите. Не можели да спят. Звезди не можела да взима успокоителни, заради заболяването си, пиела само билки. Понякога не можела да си вземе дъх. Започнала да пуши, отслабнала. Затварянето, отчуждаването един от друг още продължава.