Решение № 79 от 21.12.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Габрово, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Пламен Попов

Славена Койчева при участието на секретаря Веселина Й. Венкова в присъствието на прокурора Надежда Трайчева Желева (ОП-Габрово) като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214200600257 по описа за 2021 година Въззивното производството е образувано по жалба на подсъдимия Б.З.Д. от гр. Б., живущ в с. Б., община П., чрез договорния защитник адвокат А.М. от АК - Б., против Присъда № 260040 от 29.09.2021 година, постановена по НОХД № 931/2020 г. по описа на Районен съд - Габрово.

С обжалваната присъда подсъдимият Б.З.Д., роден на ***, ЕГН:**********, е признат за виновен в това, че на 29.06.2020 г. около 19.40 часа в гр. Габрово, по ул. „Чардафон“ управлявал моторно превозно средство – л.а. „***“ с рег. № ***, без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказанието му по административен ред за такова деяние с наказателно постановление №19-0304-003034/31.10.2019 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Б., РУ Н., влязло в сила на 30.11.2019 г., поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 НК, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.

Първоинстанционният съд на основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение Определение, постановено по ЧНД № 32/2018 г. по описа на Районен съд – П., влязло в законна сила на 08.03.2020 г., с което при 1 условията на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е наложено общо наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, както и наказание глоба в размер на 190 лева.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на проверка съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Подсъдимият Д. и упълномощеният му защитник оспорват правилността на първоинстанционния съдебен акт в частта в която е прието, че не са налице основания за приложение на чл. 9, ал.

2 НК. Като обстоятелства, обосноваващи приложението на чл. 9, ал. 2 НК, се изтъкват влошеното здравословно състояние на водача на лекия автомобил, наложило подсъдимият да поеме управлението на преводното средство, фактът на преминат курс и успешно положен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от подсъдимия в Република *** към датата на извършване на деянието, както и издаването на свидетелство за управление на МПС в хода на провеждане на наказателното производство.

Защитата акцентира върху дадените обяснения от подсъдимия, в които той е заявил, че е знаел, че управлявала в изпитателния срок по предходно осъждане и решението му било оправдано от възникналата критична ситуация и необходимостта да предотврати евентуално произшествие или други по-тежки последици. Посочва, че съдът неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК и прави искане обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимият Б.Д. да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура оспорва жалбата. Счита, че фактическата обстановка е установена по безспорен начин, а направените правни изводи от първоинстанционния съд почиват на законосъобразно установена и подробно анализирана доказателствена съвкупност. Посочва, че РС - Габрово е отчел наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и правилно е приложил нормата на чл. 55, ал.1, т.1 НК при определяне на вида и размера на наказанието. Предвид наличието на данни за предходно условно осъждане на подсъдимия по ЧНД № 32/2018 г. районният съд правилно на основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наложените наказания „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца и глоба в размер на 190 лева, чието изтърпяване е било отложено.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа подадената жалба с изложените в нея доводи, като моли същата да бъде уважена. Заявява, че не оспорва възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, но посочва, че макар деянието формално да осъществява признаците на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК, неговата обществена опасност е незначителна, респективно следва да бъде преценено като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Решението за извършване на 2 престъпното деяние било обусловено от внезапно настъпилото влошаване на здравословното състояние на водача на автомобила и необходимостта да бъде намерена аптека своевременно. Подсъдимият поел управлението на автомобила доколкото бил единственото лице сред останалите пътуващите, което разполагало с умение да управлявало МПС след преминат курс на обучение в Република ***. Посочва, че предходното условно осъждане е оказало необходимото поправително и превъзпитателно въздействие върху подсъдимия, поради което налагането на ефективно наказание в настоящото производство не би допринесло за реализиране на целите на наказанието.

Изтъква, че подсъдимият се грижи и предоставя издръжка на три деца. Моли съда да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, като признае подсъдимия за невинен и го оправдае по повдигнатото обвинение.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание, изразява съжаление и моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическата обстановка, изложена в мотивите на обжалваната присъда, е правилно установена и се подкрепя от допустими и надлежно събрани по правилата на процесуалния закон доказателства и доказателствени средства.

От фактическа страна по делото се установява, че на 29.06.2020 г. подсъдимият заедно със свои колеги се придвижвали с л. а. марка „***“, с рег.

№ *** в гр. Габрово. Около 19:40 часа на ул. „Чардафон“ в гр. Габрово автомобилът бил спрян за проверка от екип на ПП - КАТ при ОД на МВР Габрово, в който участвал свидетелят И.М.Г. В хода на проверката била установена самоличността на подсъдимия Б.Д., който управлявал автомобила.

Полицейските служители констатирали и че към датата на извършване на деянието - 29.06.2020 г., подсъдимият не притежавал свидетелство за управление на МПС. След пристигането на дежурния екип на ПП - КАТ при ОД на МВР Габрово, в който участвал свидетелят С.Я., на подсъдимия бил съставен АУАН №201807 от 29.06.2020 г.

С наказателно постановление № 19-0304-003034 от 31.10.2019 г. на началника сектор ПП при ОД на МВР Б., РУ Н. подсъдимият е наказан по административен ред за това, че на 16.10.2019 г. в община Н. управлявал л.а. марка „***“, с рег.№ ***, собственост на С.С., без свидетелство за управление на МПС, с което нарушил правилата по чл. 150 ЗДвП. За нарушението му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на подсъдимия на 22.11.2019 г. и е влязло в законна сила на 30.11.2019 г.

Установената фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от 3 събраните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателства: гласни доказателства, събрани посредством проведените разпити на свидетелите И.М.Г., С.А.Я. и В.М.А., както и от писмените доказателства, приети по делото – АУАН №201807/26.06.2020 г., справка за нарушител, наказателно постановление № 19-0304-003034 от 31.10.2019 г. на началника сектор ПП при ОД на МВР Б., РУ Н., справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение, заявление за издаване на СУМПС, свидетелство за управление на МПС /на гръцки и английски език/, издадено на 10.07.2020 г., свидетелство за управление на МПС /на гръцки и английски език/, издадено от Република *** и валидно от 23.06.2021 г., удостоверения за раждане на З.Б.Д., Ф.Б.Д. и С.Б.Д.

Първоинстанционният съд, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 НПК, е направил обстоен доказателствен анализ и е посочил изчерпателно доказателствените средства, обосновали фактическите му констатации относно приетата фактическа обстановка по делото. Първоинстанционният съд е анализирал доказателствата поотделно и във връзка помежду им, и в съответствие на действителното им съдържание.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите И.М.Г. и С.А.Я. Показанията на тези свидетели възпроизвеждат придобити непосредствени впечатления от извършената полицейска проверка, не съдържат вътрешни противоречия и кореспондират помежду си. При обсъждането им съвкупно с останалите данни по делото показанията на полицейските служители водят до обоснован извод, че именно подсъдимият е управлявал лекия автомобил и при спирането за проверка не е уведомил контролните органи за извънредни обстоятелства, наложили поемането на управлението. Свидетелите също не са отчели прояви на влошено здравословно състояние у свидетеля А.

Въззивната инстанция споделя аргументите на районния съд, с които не са били кредитирани показанията на св. В.А. Показанията на св. А. са непоследователни, неубедителни и не се подкрепят от останалите събрани доказателствени материали по делото. Описаното от свидетеля физическо неразположение към момента на извършване на проверката не се потвърждава от показанията на полицейските служители. Защитната версия, основана на неотложния характер на предприетите действия от подсъдимия по намиране на аптека, е недостоверна, предвид липсата на категорични данни за здравословното състояние на св. А. към момента на извършване на деянието и наличните противоречия между заявеното от подсъдимия пред полицейските служители в хода на проверката и пред съда в хода на съдебното следствие.

Първоинстанционният съд, като е установил правилно фактическата обстановка, е достигнал до правилни изводи относно правната квалификация на деянието, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че подсъдимият 4 е осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.

За да се приеме, че е осъществен състава на престъплението по чл. 343в, ал.2 НК, е необходимо едновременно да се установи, че това деяние е извършено след като деецът вече е бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление и е извършил деянието в едногодишния срок от налагането на това административно наказание.

Данните по делото сочат, че подсъдимият е бил наказан за извършено административно нарушение с НП № 19-0304-003034 от 31.10.2019 г., издадено от началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Б., РУ Н., влязло в сила на 30.11.2019 г. Впоследствие в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление подсъдимият Д. е извършил същото деяние на 29.06.2020 г., като управлявал л. а. „***“ рег.№ ***, без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство. Престъплението е извършено и от субективна страна при форма на вината пряк умисъл, доколкото деецът е съзнавал, че управлява лекия автомобил без надлежно свидетелство за правоспособност, предвиждал е, че поведението му застрашава сигурността на останалите участници в движението и въпреки това не е преустановил движението преди подаване на сигнал от полицейските служители.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя както крайните правни изводи на първоинстанционния съд, така и оценката на данните от значение за преценка на обществената опасност на деянието. Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, е сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на престъплението. При наличие на предвидените две хипотези е възможно дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но само привидно без действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, че при конкретните условия, то да не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или пък това засягане може да бъде незначително.