Решение № 261281 от 13.11.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н И Е № 261281 гр. Пловдив, 13.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА при секретаря Петя

Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9470 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ТИТАН ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК *********, с.

Спасово, общ. Генерал Тошево, ул. „Първа“ № 9 против „Бизнес енд технолоджи иновейшънс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, бул. „Александър Стамболийски“ № 12, ет. 8, ап. 119, с която е предявен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4500 лв. – главница, представляващо заплатеното от ищеца възнаграждение по Договор за изработка на бизнес план от 03.08.2016 г. и подлежащо на връщане на основание чл.5.2.5 от договора, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.03.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

Ищецът сочи, че на 03.08.2016 г. страните са сключили договор, по силата на който ищецът е възложил на ответника изработка на бизнес – план за кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделските стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г. Съгласно чл. 5.1. от договора е уговорено възнаграждение в размер на 5 % от стойността на сумата, одобрена по проекта без ДДС. Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като на 08.08.2016 г. е заплатил авансово при подписване на договора сумата от 2000 лв.На 21.08.2017 г. е направил в съответствие с чл. 5.2.2 от договора частично плащане в размер на 4500 лв. и второ частично плащане от 01.06.2017 г. на сумата от 6660 лв. Твърди се, че за всяка от сумите са издавани фактури от ответника. Ищецът посочва, че на 05.12.2016 г. проектът е представен за одобрение на ДФ „Земеделие – Разплащателна агенция“. С уведомително писмо за отказ от ДФ „Земеделие – Разплащателна агенция“, връчено на 28.06.2019 г. ищецът е уведомен, че му е отказано финансиране на заявлението за подпомагане със стойност на проекто 928525, 41 лв. Посочва, че съгласно чл. 5.2.5 от договора при неодобрение на проекта, изпълнителят дължи възстановяване на сумата по ч. 5.2.2., която е в размер от общо 11160 лв., платени от ищеца. След постановяване на отказа ответникът възстановява сумата от 6600 лв., но остават дължими 4500 лв., които и до датата на депозиране на исковата молба не са възстановени. В тази връзка се сочи, че е налице неизпълнение на договора от страна на ответника, като се моли предявеният иск да се уважи. Претендира се законна лихва и разноски по делото.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба. На първо място ответникът прави възражение за погасяване по давност на претенцията за обезщетение от неизпълнен договор, като твърди, че е приложим тригодишния давностен срок. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, като твърди, че в случая не е налице неточно изпълнение от страна на ответника.

Оспорва наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на исковата претенция. Не спори, че между страните е сключен посочения в исковата молба договор, като твърди, че не са налице предпоставките по чл. 5.2.5 за възстановяване на сумата. Твърди, че заявлението на ищеца за подпомагане е преминало през одобрение от управляващия орган, но не е получило финансиране, като следва да се тълкува постигнатата между страните договорка по чл. 5.2.5.

Твърди се, че по смисъла на Наредба за №

9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода

2014-2020 г. проектното предложение на ищеца е одобрено, като дори е било предложено за финансиране с частично разполагаемия бюджет по смисъла на правната норма. В тази връзка се цитира и съдебна практика, като се сочи, че проектът е бил одобрен, но не е бил финансиран, като липсата на включването му в списъка на отхвърлените предложения, съгласно чл. 35 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, изключва приложение на уговореното в чл. 5.2.5 от договора за изработка. Посочва, че е изпълнил точно задълженията си и не дължи връщане на претендираната сума. Като допълнителен мотив за отхвърляне на претенцията посочва, че съгласно чл. 39, ал. 3 от цитираната наредба, кандидатът има право да кандидатства отново за същата инвестиция, като това право е изрично посочено и във връченото на ищеца уведомление и заповедта. Моли се искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, както и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа и правна странаследното:

За да се уважи предявеният иск дружеството – ищец следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция –наличието на сключен договор, съобразно твърденията в исковата молба, изпълнение на задълженията си по договора в т.ч. но не само заплащане на посочените в исковата молба суми, както и настъпване на предпоставките по чл. 5.2.5 от договора за връщане на платената въз основа на разпоредбата на чл. 5.2.2. от договора сума. Ответникът следва да установи сочените от него обстоятелства, а именно, че е изпълнил точно задълженията си по договора, както и твърденията си за одобряване на проекта от страна на ДФ „Земеделие“.

При установяване на предпоставките за уважаване на исковата претенция, ответникът следва да установи, че е заплатил процесната сума.

Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на 03.08.2016 г. между ищеца в качеството на възложител и ответника в качеството на изпълнител е сключен договор за изработка на бизнес план за кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ по Подмярка 4.1.

„Инвестиции за земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестици в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г.- 2020 г. В чл. 4.1. е уговорено, че изпълнителят е длъжен да осигури качествено изпълнение на възложената услуга, така че тя да бъде годна по предназначението, предвидено в договора.

Съгласно чл. 5.1. от договора страните са се договори за цена на услугата в размер на 5 % от стойността на сумата, одобрена по проекта без ДДС. В чл.5.2 е уговорено, че възнаграждението по този договор ще се разплати по следния начин: 2000 лв. при попдисване на договора, 30 % от сумата по чл. 5.1. при внасяне на проекта в Държавен фонд „Земеделие“, от които ще бъдат приспаднати 2000 лв., платени при авансово плащане, 50 % от сумата по чл. 5.1. след сключване на договора с ДФ „Земеделие“ за финансиране на „Програмата за развитие на селските райони за периода от 2014 г.- 2020 г.“ и 20 % от сумата по чл. 5.1. преди подаване на заявление за плащане. Страните са уговорили в т. 5.2.5 от договора, че при неодобрение на проекта, изпълнителят възстановява сумата по т. 5.2.2 т.е. 30 % от сумата по т.5.1., от които се приспадат 2000 лв. – авансово плащане.

На 26.09.2016 г. е издадена фактура от ответното дружество с получател ищцовото дружество за сумата от 2000 лв. – авансово плащане по договор за изработка на бизнес план, като сумата е платена на ответника чрез банков превод от 08.08.2016 г.

На 05.12.2016 г. е депозирано заявление за подпомагане по мярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства” от ищцовото дружество пред ДФ „Земеделие”.

На 12.04.2017 г. ответното дружество е издало фактура за сумата от 4500 лв.- частично второ авансово плащане по договор за изработване на бизнес план, като сумата е платена от ищеца на ответника чрез банков превод от 21.03.2017 г.

В докладна записка от Директор Дирекция

„ДПМРСР”, входирана в ДФ „Земеделие” на 11.05.2017 г. е отразено, че на основание чл. 14, ал. 10 от утвърдената процедура за обработка на заявленията за подпомагане на подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства”, е изготвено класиране в низходящ ред в зависимост на получения брой точки на приетите проектни предложения. Сочи се, че съгласно чл. 14, ал. 11 от процедурата на последваща обработка подлежат проектите, на които сумата на заявената субсидия е до 130 % от размера на бюджета, определен в т. 2 от Заповед № РД 09-755 от 04.10.2016 г., увеличен с броя на проектите, получили равен брой точки с последното заявление за подпомагане, попадащо в тези 130 % от бюджета. Отразено е, че по обработка по процедура в ограничен бюджет се включват проекти до пореден номер 869 включително, като ищцовото дружество е под номер 716.

На 22.05.2017 г. е издадена фактура от ответното дружество с получател ищцовото дружество за заплащане частично второ авансово плащане по договор за разработване на бизнес план за сумата от 6660 лв., като сумата е платена по банков път на 01.06.2017 г.

На

24.06.2019 г. ДФ „Земеделие“ е изпратило до ищеца и получена на 28.06.2019 г. уведомително писмо за отказ, ведно с приложена заповед № ***. В писмото е отразено, че в случаите на пълен отказ по чл. 39, ал. 1 от Наредба № 6 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2014 г. -2020 г. ищецът има право да кандидаства отново за същата инвестиция по реда на Наредба № 9 от 21.03.2015 г.

С приетата по делото като писмено доказателство Заповед № *** изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е отказал финансиране на заявлението на ищцовото дружество със стойност на проекта 928 525, 41 лв.

В заповедта е отразено, че заявлението за подпомагане по подмярка 4.1. е депозирано на 05.12.2016 г. , като срокът за прием на документи е 26.10.2016 г.- 07.12.2016 г. Отказът е мотивиран се недостатъчното средства и невъзможността да се финансират всички проекти включително и тези, които имат най – малко 54 т. Прието е, че ще се финансират само проектите, получили при класирането най – малко 55 т. Посочва се, че в заявлението е отразено, че проектът съотвества на критериите, чийто общ сбор е 56 точки, като при предварителната оценка проектът е оценен с 54 точки, като е установено, че реалният сбор на точките по заявените и потвърдените критери е равен на 54, поради и което общият брой на точките по предварителна оценка е 54 точки. Установено е, че общият брой точки, по които проектът е бил оценен въз основа на извършената предварителна оценка възлиза на 54 точки, поради и което същият е недостатъчен, за да осигури финансиране на заявлението за подпомагане в настоящия период за прием на заявления, поради и което получава отказ от финансиране поради недостатъчен бюджет по подмярката. В отказа е отразено, че съгласно Правилата и Наредба № 9 от 21.03.2015 г. ищцовото дружество има право на следващо кандидатстване.

Прието е като писмено доказателство и писмо от ДФ „Земеделие”, в което е отразено отново, че проектът за финансиране на ищцовото дружество е отказан поради недостатъчен бюджет.

Посочва се, че заявлението за подпомагане на ищцовото дружество фигурира в предварителното класиране на заявления за подпомагане по подмярка 4.1.

„Инвестиции в земеделските стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2014 г. – 2020 г. под номер 716 „Класиране на приетите заявления за подпомагане по брой получени точки след предварителна оценка по възходящ ред”.

Съгласно справка от банковата сметка на ищцовото дружество на 07.01.2020 г. ответното дружество е възстановило сумата от 6 660 лв., съгласно фактура от 22.05.2017 г.

Управителят на ответното дружество заявява, че второто плащане по чл.5.2.2 е за това, че са били включени в списъка за одобрение 130 %, като са върнали част от сумата, тъй като не е имало финансиране и съответно ищецът е останал в резервите. Така изложеното от управителя на ответното дружество обаче не е намерило отражение в подписания между страните договор, като в плащането по т. 5.2.2 тези обстоятелства не са изрично уговорени между страните. Обстоятелството, че по останалите сключени договори с други клиенти, на които е отказано финансиране, не се е оспорвало плащането, предмет на настоящото производство е ирелевантен за настоящия спор.