Решение № 192 от 22.05.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Ловеч, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № **4310101738 по описа за ** година

Производството е образувано по реда на чл.422 вр. чл. 415 от ГПК въз основа на искова молба, подадена от „АЛПЕТРАНС БЪЛГАРИЯ“ООД, ЕИК 202544198, гр. Пловдив, ул.“Рогошко шосе“ №6Б, чрез Т. Ю. С. – юрисконсулт против Б. И. Б., с адрес: ******** В исковата молба се твърди, че „Алпетранс България“ООД, гр. Пловдив, работодател и кредитор на ответника Б. И. Б., е получил на 30.09.2021 г. Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, регистрирана във входящия регистър на Алрпетранс България ООД с № 28412/30.09.2021 г. за установено нарушение за ППС с влекач Волво ФХ, рег.№ РВ ***АВ, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има маршрутна карта, но платената категория е по-малко от измерената.

Посочва се, че на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., като след проверка от страна на дружеството обстоятелствата, описани в електронния фиш отговарят напълно на обективната действителност.

Ищецът твърди, че са искани обяснения от водача в качеството му на служител на дружеството, управлявал ППС-то извършило нарушението, а именно ответникът Б. Б., който е заявил, че той е закупил пътна карта, каквато е необходима по Закона за пътищата. Сочи, че в деня на нарушението водачът действително е закупил пътна карта, която впоследствие е описал и отчел във финансовия си отчет пред дружството, но не за коректната категория ППС.

1

Твърди се, че като водач на тежкотоварен автомобил, притежаващ професионална компетентност, както и всички документи съпътстващи управлявания от него тежкотоварен автомобил не е изпълнил задължението си на водач и не е закупил пътна карта, отговаряща на категорията ППС. Дружеството се е освободило от административнонаказателна отговорност, като е заплатило в 14 – дневен срок от получаването на електронния фиш компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата в размер на 450 лв, изпълнявайки указанията в електронен фиш № **********.

Ищецът излага, че за удовлетворяване на описаните по-горе вземания, пред РС – Ловеч надлежно е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д.№ *** по описа на РС – Ловеч за ** г.С Разпореждане № ** / *** г., връчено на ищеца на 08.11.** г. съдът му е указал, че в едномесечен срок от връчването може да предяви иск за установяване на вземането.

Счита, че всички изложени по-горе обстоятелства, обосновават правен интерес за ищцовото дружество от предявяване на настоящия установителен иск.

В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника Б. И. Б. съществуващо вземане в размер на 450 лв, както и да бъдат присъдени направените разноски в заповедното производство и законовата лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ до окончателното й изплащане.

Претендирани са разноски в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Оспорва исковата претенция по основание и размер. Счита същата за недопустима, алтернативно недоказана, както по основание, така и по размер. Алтернативно, в случая, че съдът я счете за основателна, моли да бъде намалена до размера на законната лихва върху същата за периода на предварително задържане на трудовото възнаграждение на ответника от ищеца, тъй като в периода от м.януари ** г. до м.септември ** г. тази сума е била удържана от възнаграждението на ответника. Не оспорва факта, че ответникът е служител на работодателя – ищец към настоящия момент. Не оспорва, а и няма качеството да е страна в едно административно производство по оспорване на електронен фиш № **********/28.06.2021 г., още по-малко е задължен да внесе сумата по този фиш. Нещо повече, отбелязва, че изрично са посочени условията по обжалване на същия и следователно това не е сторено от страна на работодателя – нарушител. Счита, че с този факт, същият се е съгласил с обстоятелствата по фиша и е длъжен да го плати. Посочва, че след стабилизирането на фиша същият става изискуем. Поддържа, че процесната сума няма как и на законно основание да бъде приспадната от възнаграждението на ответника по настоящото производство. Твърди, че работодателят е събрал тази сума без каквото и да е законно основание близо девет месеца от заплатата на ответника, след което на 23.08.** г. му връща сумата обратно и впоследствие предявява заповедно производство срещу него.

Излага съображения, че няма как служителят да отговаря по ИАА, по който той не е 2 адресат. В обратния случай следва да се прилагат правилата на административното производство срещу ответника, а не гражданското какъвто ред по българското законодателство не съществува. Изтъква, че работодателят ангажира различна отговорност от тази по трудовия му договор. Счита, че същият е бил длъжен да обжалва електронния фиш, да установява факти и обстоятелства, а не да го събира без законно основание от служителя си. На следващо място, счита по съществото на спора, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отхвърли исковата претенция изцяло, ведно с всички произтичащи от това последици, като присъди и направените разноски по делото и по заповедното производство, алтернативно – да редуцира размера на исковата претенция с 30.51 лв., представляваща законната лихва върху тази сума за периода от 01.01.** г. до 01.09.** г. – периода на задържане на същата от трудовото възнаграждение на ответника, като в тази връзка присъди и направените по делото разноски.

Ищецът „АЛПЕТРАНС БЪЛГАРИЯ“ООД – гр. Пловдив се представлява от юрк. С..

Поддържа предявения установителен иск и моли, като основателен и доказан, да бъде уважен. Подробни фактически и правни съображения са развити в хода на устните състезания.

Ответникът Б. И. Б. не взема лично участие в процеса. Представлява се от адв. Б.. По същество моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, като излага подробни аргументи.

Съдът като съобрази становището на страните, събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ ***/** г. по описа на РС – Ловеч се установява, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК ищецът „Алпетранс България“ООД се е снабдил със Заповед № ** от 12.10.** г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК , с която съдът е разпоредил длъжникът Б. И. Б. да заплати на кредитора „Алпетранс България“ООД сумата 450.00 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за периода от 12.10.** г. до изплащане на вземането, сумата 45,76 лв., представляваща лихва за период от 12.10.2021 г. до 12.10.** г., както и държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение, с което е оспорил вземането, поради което с Разпореждане № ** от *** г. заповедният съд е указал на заявителя „Алпетранс България“ООД възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си по отношение длъжника, като довнесе дължимата държавна такса.

Установява се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 08.11.** г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.

3

По делото не е спорно, че ответникът Б. И. Б. работи като „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ при ответното дружество „Алпетранс България“ООД, по силата на трудов договор № ** / ** г.

Видно от приложената Заповед за командировка № ** / ***., в периода 31.03.2021 г. – 28.06.2021 г. /90 дни/ ответникът е бил командирован на териториата на Италия, Германия, Холандия, Белгия, Франция, Сърбия и др.европейски държави. Ответникът не оспорва, че по време на командировката е управлявал влекач Волво ФХ, рег.№ РВ ***АВ.

По делото е представен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, с който на работодателя „Алпетранс България“ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00лв. Санкцията е наложена затова, че на 28.06.2021 г., в 6:23 ч. е установено нарушение с ППС Влекач Волво ФХ, рег.№ РВ***АВ, с техническа допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, без ремалке, в община Столична, за движение по път А-6 кв.50+427, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има маршрутна карта, но платената категория е по-малка от измерената.

Съставеният електронен фиш е връчен на „Алпетранс България“ООД на 30.09.2021 г. Работодателят е извършил проверка и е установил, че нарушението е извършено и ответникът като водач на ППС не е закупил пътна карта отговаряща на съответната категория на ППС.

В хода на процеса са ангажирани доказателства, от които се установява, че на процесната дата 28.06.2021 г. ответникът е закупил пътна карта, което е отразил и в изготвения отчет за извършени разходи с вх.№ 27642/29.06.2021 г, но според данните по делото същата не е била за категорията на управляваното от него ППС.

Установява се, че електронният фиш не е обжалван от ищцовото дружество, като същото се е освободило от административнонаказателна отговорност и в 14 – дневен срок от получаването на електронния фиш е заплатило компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата в размер на 450.00 лв. Факта на плащане се установява от Преводно нареждане за плащане към бюджета с дата 12.10.2021 г. с наредител „Алпетранс България“ООД, в което като основание за плащане е посочено – „по електронен фиш **********“, още пояснения – „РВ***АВ“

По делото не е спорно, че процесната сума от 450.00 лв. е била удържана от възнаграждението на ответника през м.януари ** г. и впоследствие е възстановена по банковата сметка на ответника с преводно нареждане от 23.08.** г.

По искане на страните по делото са сбрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите: И. Г. Ш., допуснат по искане на ищеца, и Д. Б. Б.а, допусната по искане на ответника.

От показанията на св. Ш. се установява, че работи в „Алпетранс България“ООД на 4 длъжност „Координатор автотранспорт“ и отговаря основно за пътните такси и гориво на автомобилите. Заявява, че си спомня за случая, когато фирмата получила електронен фиш, единствен такъв, за объркана категория на превозното средства. Извършил проверка на самия фиш, като маршрутът бил спозен, но категорията, за която е закупена маршрутната карта, била за по-ниска категория на превозното средство. Споделя, че е разговарял с ответника, като последният твърдял, че е закупил маршрутна карта и не знаел какво се е объркало, но след като свидетелят му обяснил, че е била закупена маршрутна карта за пониска категория, а е трябвало да се закупи друга, съответстваща на категорията на ППС, ответникът осъзнал къде е сбъркал.

Св.Б.а е съпруга на ответника. Посочва, че съпругът и работи в ответното дружество около 3 години. Във връзка с наложената глоба съпругът й споделил, че при влизането в България е трябвало да заплати такса за камиона, спрял на бензиностанция и понеже не знаел как да работи с машината, помолил някой от служителите да му извади документа.