Решение № 94 от 21.03.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Карлово, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320100379 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл. 23 във вр. чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД.

Ищецът - Л. С. С. твърди, че сключил с „И.А.М.“ АД, Договор за заем № *** по негови спомени на дата 07.06.2022г. По силата на този договор, получил в заем, сумата в размер на 500 лева, която следвало да върне на 16 месечни вноски. Във връзка с чл.4 от Договор за заем № *** сключил с „Ф.Б.“ ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство № ***, с който да бъде обезпечен сключеният договор за заем. Възнаграждението, което следвало да заплати за поръчител било в общ размер на 200 лева, разпределено на 16 месечни вноски. Към момента на подписване на документите не му бил предоставен разписан нито договор за заем, нито договор за поръчителство, ведно с прилежащите към тях погасителен план, Общи условия и СЕФ от заемодателя, с обяснението, че ще му бъдат предоставени след подписването им от упълномощен представляващ дружеството в централния офис в гр. С..

Очаквайки да получи разписаните документи, след дълъг период от време, започнал да получава посещения на адрес и да получава телефонни 1 обаждания от служители на ответните фирми, от който бил уведомен, че следва да си заплаща задължението. Обяснил им, че все още не му бил изпратен разписан договор за заем и поръчителство, ведно с прилежащите към тях погасителен план, Общи условия и СЕФ и дори не знаел техните параметри, за да започне да плаща. Тогава му било обяснено да влезе и да се регистрира в сайта им и там имало обединения погасителен план, от който било видно, каква вноска следва да заплаща, по този начин да следи вноските си, докато му изпратят подписаните от него екземпляри от документи.

Твърди, че до ден днешен все още не били предоставени договор за заем, нито договор за поръчителство, ведно с прилежащите към тях погасителен план, Общи условия и СЕФ, въпреки, че над 5 пъти е посещавал клонове на ответника, което изцяло било извършено от ответните страни, с цел да не задава въпроси, а да си плаща задължението, без да си има и представа каква се случва със сключените от него договори.

Счита, че Договор за заем № *** сключен с „И.А.М.“ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, във вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.

4 от Договор за заем № *** сключен с „И.А.М.“ АД била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

Счита, че така сключения Договор за предоставяне на поръчителство №*** бил нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1, пр.2, във вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, като съображенията му за това са следните:

Договор за заем № *** сключен с „И.А.М.“ АД бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, във вр. с чл.22 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, давала информация на потребителя как бил образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по 2 договора. В Договор за заем № *** била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита. В договора следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, което липсвало.

Твърди, че посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не била ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин е в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, Точка 1 от ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от обшия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаша от потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство бил въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за 3 поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на „Ф.Б.“ ЕООД е „И.А.М.“ АД.

Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Печалбата на „Ф.Б.“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „И.А.М.“ АД. С оглед това обстоятелство със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобеколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „И.А.М.“ АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „И.А.М.“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „И.А.М.“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит; допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за заем и договора за поръчителство.

Твърди, че в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Ако съдът, счете че Договор за паричен заем № 4363273 сключен с „И.А.М.“ АД е действителен, в условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.4 от Договор за заем № *** сключен с „И.А.М.“ АД е нищожна на основание чл. 26, ал. 13 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, по следните съображения:

4

Посоченият чл.4 от договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит е необходимо да сключи договор за поръчителство и то с избрано от заемодателя, дружество. Т.е въз основа на чл.4 от договора, ищецът е длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит.

Сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме, че е налице нищожност, е необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. С оглед тази конкретна преценка, се прави извод, че клаузата на чл.4 от договора за заем е нищожна, доколкото с нея се задължава ищецът да сключи договор за поръчителство и то с предварително избрано дружество, чието възнаграждение е в размер на 80% от отпусната сума. В тази връзка клаузата на чл.4 от Договора противоречи на добрите нрави.

Клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на доверителя ми като потребител. Посочените клаузи не били формулирани по ясен и недвусмислен начин (чл.147, ал.1 от ЗЗП) и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция (поръчителство/ не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.

Клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Съгласно посочената разпоредба, неравноправните 5 клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Счита, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 от ЗЗП.

По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключения Договор за предоставяне на поръчителство № *** е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, като съображенията ми за това са следните:

Съдебна практика безспорно приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца, с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Когато е налице явна не еквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения.