Решение № 104 от 09.08.2021, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 296/2021
- Вид
- Решение № 104
- Подписан
- 09.08.2021
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- член 147 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 104 гр. Ловеч , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500296 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази :
Производството с правно основание чл. 298 и сл. от ГПК Подадена е въззивна жалба вх. № 260791/16.04.2021 г. от ЦВ. Г.
ЦВ., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Л.“ № 8, ет. 6, ап. 10, чрез адвокат АНТ. Й. СТ. САК, вписан в единния адвокатски регистър с личен № ******** и чрез адвокат М. АТ. АТ. - САК, вписана в единния адвокатски регистър с личен № *******, в качеството си на пълномощници на ищеца, със съдебен адрес и адрес за кореспонденция: гр. С., ул. „С." № 4, вх. 1, ет. 4, ап. 6 срещу решението на РС-Т. в частта, с която първоинстанционния съд е отхвърлил предявените искове за главница и законна лихва по чл. 86 от ЗЗД от 13.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за разликата между присъденото обезщетение, в размер на 3 000 лева, и пълния размер на претендираното обезщетение, в размер на 10 000 лева, в частта за разноските до пълния им сторен размер от страна на ищеца за заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и разноски в производството пред PC - Т., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника Н. П. П. сторените от него разноски в производството по компенсация и молят въззивния съда да 1 го отмени в тези части, като постанови ново, с което да уважи изцяло претенцията на въззивника Ц. за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпените неимуществени вреди от изказвания на ответника по адрес на ищеца пред електронната медия www.*** в статия „БОМБА В ПИК! Бивш кмет и шеф на затвора в К.: Ц. трябва да носи отговорност за взрива на колата на С.Д. и за бомбата в офиса на в. „Г."! Той прибираше комисионни от кметове" от 13.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 13.10.2019 г. - датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, ведно с пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение, заплатена държавна такса и разноски в производството пред РС-Т., както и съдът да присъди на ищеца ЦВ. Г. ЦВ. направените в настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Считат, че решението в обжалваните части е неправилно поради нарушения на материалния закон и необосновано.
Излагат, че съдът е изследвал обективно събраните по делото писмени и гласни доказателства, за да постанови крайния съдебен акт. Считат за напълно правилни и поради това следва да се кредитират изцяло изводите на съда, че е случая е осъществен фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД от ответника, който чрез изнесените думи и изрази по отношение на ищеца в публичното пространство, е уронил престижа и доброто име на ищеца и който, с изказванията си, е приписал на ищеца извършването на престъпления, както и че е налице пряка причинно следствена връзка между извършеното непозволено увреждане от ответника спрямо ищеца и настъпилите за ищеца неимуществени вреди, вследствие на това. Изразяват доводи, че правилно съдът е приел и че степента на засягане на оценката на обществото в случая е висока, тъй като е засегната публична личност, участваща в обществения и политически живот на страната, като е накърнена репутацията на г-н Ц.Ц. и неговия авторитет в обществото. Считат за безспорно, че са напълно правилни изводите на съдебния състав, досежно достоверността на събраните по делото гласни доказателства, които гласни доказателства на разпитаните по делото свидетели са изключително подробни и изчерпателни и позволяват да се направи задълбочен и пълен анализ на претърпените множество и непоправими болки и страдания от ищеца, вследствие на противоправните деяния, извършени от ответника, спрямо него.
Изразяват становище, че категорично се противопоставят на направените от първата инстанция правни изводи, досежно приетия от него за установен размер на неимуществените вреди, т.е. оценката, която съдът е дал на тяхната стойност, както и по отношение на посочените в исковата молба изрази и изявления на ответника Н.П., по отношение на които съдът е приел в Решението, че изнасянето им не е противоправно по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.Считат, че обезщетението е крайно занижено, както и че изявленията на ответника, по отношение на които съдът е приел, че не е налице противоправно поведение на ответника, също са съставомерни и ответникът следва да носи отговорност по чл. 45 от ЗЗД и за тяхното изнасяне и в този 2 смисъл, размерът на обезщетението, определен от съда, е щял да бъде повисок, ако съдът е отчел правилно и съставомерността на думите и изразите на ответника, по отношение на които е приел в Решението, че за изнасянето им ответникът Н.П. не следва да носи отговорност. По отношение на изявленията и твърденията на ответника, посочени в исковата молба, които съдът е счел за правомерни излагат,че в случая се касае за един деликт, въпреки, че ответникът е изрекъл множество думи и изрази по адрес на ищеца, тъй като са изречени по едно и също време пред репортера на електронната медия „ПИК" и публикувани в процесната статия. Молят да бъде отменено решението на РС-Т. в обжалваните части, като бъде постановено ново, с което да уважи изцяло претенцията на въззивника ЦВ. Г.
ЦВ. за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпените неимуществени вреди от изказвания на ответника Н. П. П. по адрес на ищеца пред електронната медия www.*** в статия „БОМБА В ПИК! Бивш кмет и шеф на затвора в К.: Ц. трябва да носи отговорност за взрива на колата на С.Д. и за бомбата в офиса на в. „Г."! Той прибираше комисионни от кметове" от 13.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 13.10.2019 г. датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, ведно с пълния размер на претендираните и сторени в производството пред PC - Т. разноски, държавна такса и адвокатско възнаграждение от ищеца, както и да ни присъдите направените в настоящото производство разноски, в това число и за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
По делото е постъпила и въззивна жалба вх. № 2607006/31.03.2021 г. от Н. П. П. от гр. Т., ул. К. № 7, чрез пълномощниците си адв. Б. Р. и адв. М.
Д. против решението на РС-Т., молят да бъде отменено решението изцяло, включително и в частта за разноските, като вместо него въззивният съд постанови ново решение по съществото на делото, с което да отхвърлите изцяло предявения иск от ЦВ. Г. ЦВ. като неоснователен и недоказан и присъдите на доверителя ми съдебните разноски както пред въззивна инстанция, така и изцяло направените разноски пред първа инстанция в размер на 2 800 лева.Излагат, че с отговора на исковата молба не са оспорили фактическото твърдение на ищеца, че на 13.10.2019 г. на страницата на елетронното издание на *** е публикуван материал под заглавие : Бомба в ПИК ! Бивш кмет и шеф на затвора в К.: Ц. трябва да носи отговорност за взрива на колата на С.Д. и за бомбата в офиса на в. «Г. »! Той прибираше комисионни от кметове», но сме оспорили всички останали фактически твърдения от исковата молба,вкл. заглавието ,което не изхожда от интервюирания.Оспорили са обаче, че всички думи в тази публикация са изречени от него, както и че целта и намерението на нашия въззивника П. е била да отговори честно на поставените му въпроси, а не е била да отправи клеветнически изявления и да припише престъпления на ищеца г-н Ц.. Счита, че статията оформена в преобладаващата част като Интервю, публикувано на страницата на електронното издание трябва да се анализира цялостно, като съвкупност от заглавие, уводна част и същинското интервю, като за 3 основната цел и журналистическа цел следва да се доверим на интервюиращия журналист, разговарял по телефона с г-н П.. Защото той е направил уводната част, поставил въпросите и накрая той и редакционния екип и собственика на изданието са оформили заглавието. Посочва,че авторът свидетелката З.К., е разпитана като свидетел по искане на ищеца, а не на ответника и нейните показания е задължително да бъдат кредитирани от решаващия състав. Обсъждат се поотделно конкретните изявления и съставомерността им.Твърди се, че статията е възприета превратно от ищеца Ц., а субективното психическо възприятие, когато е изкривено не само не допринася За изясняването на изразите позорящи, а е в състояние да търси позорящи факти и обстоятелства, там където липсват такива и да си самопроектират вина, където не е приписана. Така например от двамата служители на Ц. -разпитани по делото св. С. П. -служебно работеща за него от 6 години и В.Б. -негов личен шофьор от 13 години / не само негов, а и на децата и семейството му/ става ясно, че най-засегнат е ищеца от заглавието на статията , и се чувства едва ли не отговорен за взривовете като извършител, а не като министър на вътрешните работи, чиято основна задача е да разкрие подобни престъпления с окраска на терористични актове. Когато клеветнически израз (един или повече) е част от едно по-обширно изявление, той не може да бъде извеждан от контекста на последното и смисъла, който внушава като цяло, включително при преценката дали се отнася до ищеца, предявил иска за обезщетение от непозволено увреждане. Разгласяването на позорно обстоятелство е довеждане до знанието на трето лице за такова обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия.С оглед гореизложеното молят въззивният съд да отмени решението на РС-Т. и да постанови друго по съществото на делото, с което да отхвърли изцяло иска и да присъдите на доверителя ни разноските пред въззивна и първа инстанция за което ще представя ДПЗС и списък на разноските по чл.80 ГПК.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивна жалба вх. № 260863/28.04.2021 г. от ЦВ. Г. ЦВ., чрез адв. АНТ. Й.
СТ. от CAK. Излагат, че оспорват изцяло въззивната жалба, като считат, че изложените във въззивната жалба правни доводи са в пълно противоречие с установените по делото фактически обстоятелства, както и с действащите законови разпоредби, и че решението в обжалваната от ответника част е напълно правилно, стройнообосновано, постановено при пълно съответствие с действащото законодателство и с целта на закона.Изтъкват, че РС-Т. е постановил крайния съдебен акт след анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, като възраженията на ответника във въззивната жалба във връзка с неговата порочност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, са необосновани, а направените изводи -погрешни, поради което не ги споделят.Молят да бъде отхвърлена изцяло въззивната жалба на ответника Н. П. П., тъй като същата е неоснователна.Излагат подробни съображения, като посочват, че категорично се противопоставят срещу 4 направеното от ответника твърдение във въззивната жалба, че било извършено от PC - Т. нарушение на материалния закон - чл. 45 от ЗЗД, както и че съдът бил формирал погрешни изводи относно фактите и обстоятелствата, на които се основавал искът на ищеца. По отношение на авторството на ответника върху изявленията, предмет на иска излагат, че в производството пред PC-Т. безспорно се е доказало извършването (авторството) на описаните в обстоятелствената част на исковата молба противоправни деяния от ответника Н.П.. Считат за абсолютно недоказани по делото твърденията на ответника чрез процесуалните си представители в отговора на исковата молба, че клеветите, по отношение на които е било проведено производството пред PC - Т., не изхождали от интервюирания.
Изтъкват, че на първото открито съдебно заседание по делото адв. Д. като процесуален представител на ответната страна не оспорва даването на интервю, а какви точно изрази е използвал ответникът Н.П.. Сочат доводи, че от свидетелските показания на свидетеля К. се установява категорично, че именно ответникът Н.П. е автор на изявленията и те са възпроизведени точно.
Разпечатката съдържа 19 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/225a6f41-8f7b-4a47-9a9f-1726fccc0186