Решение № 1689 от 31.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1689 гр. Варна, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20213110106543 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Е.-П.П.“ АД против С.. М. Й. да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 278.64 лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по 6 бр. фактури, издадени за периода от 19.01.2018 г. до 20.06.2018 г., за обект с абонатен № *******5, клиентски № ***********9, находящ се в гр. ***********, сумата от 77.22 лв., представляваща мораторната лихва върху главницата за периода от 12.02.2018 г. до 05.02.2021 г., ведно със законната лихва от 16.02.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 261290/18.02.2021 г. по ч.гр. дело № 2247/2021 г. по описа на ВРС, 18 състав, Претендират се и разноски.

Ищецът твърди, че ответникът се води клиент на „Е.-П.П.“ АД с абонатен № *******5, клиентски № ***********9, за обект, находящ се в гр. ***********.

Облигационните отношения между дружеството и ответника са регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-П.П.“ АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката от Управителния съвет на „Е.-П. П.“ АД и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Като такъв той е длъжен да заплаща изразходваната в обекта електроенергия съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца в срока, посочен във всяка една фактура. Съгласно чл. 38 от ОУПЕЕ в случай на неизпълнение на задълженията в срок клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Ответникът дължи заплащане на консумирана и незаплатена ел. енергия по 6 бр. фактури, издадени за периода от 19.01.2018г. до 20.06.2018г. Същият дължи и мораторната лихва върху всяко вземане, считано от падежа на всяка една от фактурите до 05.02.2021 г.

Инициирано е заповедно производство, издадена е заповед за изпълнение, но същата 1 е връчена по реда на чл. 47 от ГПК, от където произтича правният интерес от установяване на вземанията.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от особения представител на ответната страна, с който се оС.орват исковете по основание и размер.

ОС.орва се, че към датата на начисляване на задълженията по процесните фактури между страните по делото е имало договорни отношения за доставка на електроенергия за обект на потребление с адрес: гр. ***********, клиентски № ***********9. Наведени са доводи, че представените към исковата молба извлечение от сметка и С.равка за потреблението към дата 09.04.2021 г. не доказват наличие на облигационна връзка между страните. Не е ясно кога е открита въпросната партида, по какъв повод, подадено ли е заявление от някого, от кого и кога. Приложените извлечения, фактури и С.равки изхождат от ищеца, и представляват частни документи и съгласно чл. 180 ГПК установяват само, че издателят им е направил определено изявление. Не доказват обаче, че това изявление е истинно или че фактите са се осъществили така, както се сочи в изявлението.

Прави се възражение, че представените с исковата молба писмени доказателства не установяват реално доставена и правилно отчетена ел. енергия за периода от 19.01.2018 г.до 20.06.2018 г. в обекта с клиентски № ***********9 на адрес: гр. *********** , за която са издадени представените фактури. Представените от ищеца писмени документи С.равка за потребление на ел. енергия с приложени фактури, са съставени от ищеца и в същността си са частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за ищеца доказателства, поради което нямат материална доказателствена сила. От друга страна, въпреки че е вписан като титуляр на партида за абонатния номер на обекта на потребление, за който се претендира плащане на консумирана ел.енергия, от представените писмени доказателства не се установява, че ответникът е бил собственик или ползвател през посочения период от време за конкретния обект на потребление и за претендирания с исковата молба период.

Прави се възражение за погасяване по давност на претендираното от ищеца вземане по фактура № 0261948481 с дата на издаване 19.01.2018 г. и падеж 12.02.2018г. – за сумата в размер на 51.29 лв. главница и лихва в размер на 15.13 лв. Към датата на изтичане на падежа 12.02.2018 г. ищецът не е пристъпил към принудително изпълнение, а подаденото от ищеца заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 2247/2021г. по описа на Районен съд гр.Варна е с вх. № 272019/16.02.2021 г., поради което задължението, обективирано в посочената фактура, както и вземането за лихви за посочения период, са погасени по давност с изтичане на тригодишния срок от падежа.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч. гр. д. № 2247 по описа за 2021 г. на ВРС, 18 състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.

Към писмените доказателства по делото е приобщен протокол от 17.07.2013 г. за монтаж на електромер в обект с абонатен № *******5, находящ се в гр. *********** /л.

121/. В протокола изрично е отразено, че е изготвен в присъствието на ответника С.М. в качеството му на собственик на обекта, като документът е подписан от последния. С полагане на подписа си ответникът е признал неизгодния за него факт, че се явява потребител на ел. енергия за процесния обект на потребление. В подкрепа на този извод е и съдържанието на представената от ищеца С.равка по лице от Агенция по вписванията /л. 15/, съдържаща данни за вписани възбрани по партидата на ответника върху поземлен имот и сграда, находящи се в гр. ***********.

2

От представените с исковата молба писмени доказателства /л. 5-14/ се установява, че за процесния обект на потребление са издадени следните фактури: фактура № 0261948481/19.01.2018 г. с падеж 12.02.2018 г. – за електрическа енергия, потребена в периода от 03.12.2017 г. до 02.01.2018 г., на стойност 51.29 лева; фактура № 0263298236/20.02.2018 г. с падеж 12.03.2018 г. – за електрическа енергия, потребена в периода от 03.01.2018 г. до 01.02.2018 г., на стойност 58.19 лева; фактура № 0264269743/20.03.2018 г. с падеж 10.04.2018 г. – за електрическа енергия, потребена в периода от 02.02.2018 г. до 01.03.2018 г., на стойност 45.32 лева; фактура № 0265429049/19.04.2018 г. с падеж 10.05.2018 г. – за електрическа енергия, потребена в периода от 02.03.2018 г. до 01.04.2018 г., на стойност 50 лева; фактура № 0266816516/21.05.2018 г. с падеж 10.06.2018 г. – за електрическа енергия, потребена в периода от 02.04.2018 г. до 01.05.2018 г., на стойност 53.84 лева; фактура № 0267752816/20.06.2018 г. с падеж 10.07.2018 г. – за електрическа енергия, потребена в периода от 02.05.2018 г. до 01.06.2018 г., на стойност 20 лева.

Към писмените доказателства по делото са приобщени и общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество /л. 16-23/, като съгласно чл. 38 в случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава. В чл. 26, ал. 6 изрично е предвидено, че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му да плати дължимата сума в срок.

По делото са ангажирани С.ециални знания чрез назначената съдебно-техническа екС.ертиза, заключението по която съдът кредитира в пълнота като компетентно изготвено и обосновано. Съгласно него процесното количество енергия е от редовен отчет на абоната, като същото е възможно да бъде доставено и потребено за процесния период. Показанията на СТИ съответстват на начислените количества ел. енергия. Посочено е, че СТИ, монтирани в обекта на потребление за процесния период, са били изправни и в метрологична годност.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителен иск за вземането. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.

За да бъде уважен предявеният иск за главница за потребена ел. енергия, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно облигационно отношение между страните, по силата на която ответникът се явява потребител на ел. енергия за процесния обект на потребление; 2) че ищцовото дружество е доставило на ответника начисленото с процесните фактури количество ел.енергия, отчетена по предвидените в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-П.П.” АД ред.

Наличието на първата от посочените материалноправни предпоставки се установява от коментираните по-горе писмени доказателства – в качеството си на собственик на електроснабден имот ответникът се явява потребител на ел. енергия и дължи заплащане на доставеното и потребено количество ел. енергия. От заключенията на съдебно-техническата екС.ертиза по категоричен начин се установява, че претендираното от ищцовото дружество количество ел. енергия действително е преминало през електромера, монтиран в имота на ответника. Същото е от редовен отчет и е отчетено от метрологично годно СТИ. Предвид изложеното С.. М. Й. дължи заплащането на фактурираните суми за потребена ел. енергия.

Своевременно ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е направил 3 възражение за погасяване по давност на задължението по фактура № 0261948481/19.01.2018 г. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. При съобразяване на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че вземането, предмет на настоящото дело, а именно – цена на консумирана ел. енергия, съставлява периодично плащане по смисъла на цитираната разпоредба от ЗЗД, поради което се погасява с изтичане на 3-годишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД началото на давностния срок съвпада с деня, в който е настъпила изискуемостта на вземането, а именно – 12.02.2018 г., когато е посоченият във фактурата падеж на задължението. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение се смята предявен от момента на подаване на заявлението. В случая същото е подадено по поща на 15.02.2021 г., видно от пощенското клеймо /л. 29 от ч.гр.д. № 2247/2021 г./, поради което вземането по фактура № 0261948481/19.01.2018 г. за сумата от 51.29 лева, изискуемостта на което е настъпила преди 15.02.2018 г., е погасено по давност.

Следователно предявеният главен иск е основателен до сумата от 227.35 лева, като за разликата над този размер до предявения размер от 278.64 лв. същият следва да бъде отхвърлен.