Решение № 24 от 26.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. София, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора В. Ст. С. като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600802 по описа за 2022 година

В

РЕШЕНИЕ

СОФИЯ, 26.01.2024 г.

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

1. ИВАНКА ШКОДРОВА

2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

При СЕКРЕТАРЯ МАРИЯ КРАЙНОВА и с участието на ПРОКУРОРА В. С. от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Г. ВНОХД № 802 по описа за 2022 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ПРИСЪДА № 260011 от 29.06.2022 г. по НОХД № 2979/2016 г.

СПЕЦИАЛИЗИРАНИЯТ НАКАЗАТЕЛЕН СЪД е признал ПОДСЪДИМИЯ А. В. И. с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това в периода от неустановена дата през 2009 г. до месец август 2011 г. в София да е участвал в организирана престъпна група (ОПГ), имаща за цел 1 извършване в страната на престъпления по чл. 213а, ал. 1 от НК и чл. 214, ал. 1 от НК с участници В. С. А. и Р. С. А., като групата е била създадена с користна цел, поради което е бил ОПРАВДАН по обвинението да е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК.

С присъдата е постановено още: да се отнемат в полза на държавата иззети като веществени доказателства предмети, чието притежаване е забранено – боеприпаси; да се предадат на отдел „КОС“ в 06 РУ-СДВР сигнално-газов пистолет с пълнител за него, 17 броя патрони за такъв пистолет, 12 метални муфи и гумени топчета; да се върнат на правоимащите лица, от които са били иззети, преносим компютър, мобилни телефони, СИМ кабели, флаш-памет, ключове, документи, стик за голф, палка, захранващи кабели и тефтер.

Присъдата е протестирана, в срок, с искане за отмяната й и за постановяване на осъдителна присъда, тъй като прокурорът смята, че свидетелските показания от съдебна и досъдебна фаза, като съдържащи конкретни факти и като представляващи последователни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, несъмнено установяват, че подсъдимият А. И. е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение.

Във въззивните съдебни прения прокурорът заяви, че не поддържа протеста, тъй като намира доводите в него за прекалено общи и без конкретизация на уличаващите показания, тъй като обвинителната теза е разколебана предвид откъслечността и противоречивостта на объркващите данни конкретно относно подсъдимия И. и тъй като оправдателната присъда е законосъобразна. Защитникът, към чието становище се присъедини подсъдимият, заяви, че няма събрани уличаващи подсъдимия И. доказателства, поради което оправдателната спрямо подсъдимия И. присъда е правилна.

В изпълнение на задължението си по чл. 314 от НПК да провери изцяло правилността на протестираната присъда, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД проучи самостоятелно доказателствените източници по делото, при което подложи на анализ съдържанието на всяко доказателствено средство поотделно, а съдържанието на всички доказателствени средства съвкупно – на синтез по правилата на формалната и житейската логика. При тази дейност въззивният състав оформи самостоятелни изводи по (не)установеността на значимите факти и по приложимото право, съвпадащи с тези на първоинстанционния съд, постановил оправдателна присъда спрямо подсъдимия И..

Във връзка с конкретния предмет на доказване - съобразно направените в обстоятелствената част на обвинителния акт твърдения за осъществили се факти във връзка конкретно с подсъдимия А. И., въззивният състав намери следното относно информативност и доказателствена стойност на свидетелските показания във връзка с инкриминирания период – от неустановена дата през 2009 г. до август 2011 г., и във връзка с действия на подсъдимия А. И.:

Е. А. (НОХД, т. 3, л. 687-689) в съдебно заседание е заявила, че е проституирала в периода 2009 – 2011 г. на Околовръстно шосе – София в района между селата *** и Лозен, като за цялото време, през което е ходила там, плащала по 20 лв. на ден като рекет за това, че стои на шосето – на двама братя-близнаци. Същото правели и останалите проституиращи в района жени.

Във връзка с подсъдимия А. И. твърденията на свидетелката А. в съдебно заседание са, че освен двамата близнаци, имало и трети мъж, за когото те казвали, че им е шеф, но не помни друго за него и не помни дали е плащала и на него.

След прочитането на досъдебния й разпит пред съдия от СГС, проведен на 28.09.2011 г. (ДП, т. 1, л. 41-42), е заявила, че поддържа протоколираните тогава нейни изявления: че отблизо година спрямо 28.09.2011 г. проституира на Околовръстен път между *** и Лозен, като от първия ден започнала да плаща рекет по 20 лв. на ден на мъж, представящ се като И., или на брата му близнак, разпознати от нея на ДП като осъдените по делото по споразумение двама братя-близнаци Р. А. и В. А. (ДП, т. 1, л. 29, снимки № 3 и № 8).

2

Относно подсъдимия А. И. в този досъдебен разпит пред съдия от СГС свидетелката А. е заявила, че през юни 2011 г. полицаите изгонили проституиращите жени от пътя и докато тя вървяла пеша към ***, я настигнал мъж, който тогава й казал, че той е шефът тук и ще се „оправя“ с полицаите; този мъж понякога придружавал Р. А. и неколкократно събирал от нея същия рекет от 20 лв. Свидетелката А. е разпознала на ДП в деня на разпита си пред съдия категорично този мъж като подсъдимия И. (ДП, т. 1, л. 35-38).

В четен в с.з. по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК – без съгласието на защитника, досъдебен разпит от по-късна дата (26.11.2012 г.) свидетелката А. е конкретизирала кога от нея е бил събиран рекет лично от подсъдимия И.: осем дни през септември 2011 г. (ДП, т. 45-46).

Разгледани съвкупно, показанията на свидетелката Е. А. от ДП и пред съда обуславят извод, че сочените от нея във връзка с подсъдимия И. конкретни обстоятелства са малобройни и недостатъчни за категорично доказване на изискуемите от повдигнатото обвинение факти. Заявеното от свидетелката А. в съдебно заседание, че двамата братяблизнаци, които основно събирали рекета, са казали, че подсъдимият А. И. им е шеф, както и заявеното от свидетелката А. на ДП пред съдия, че самият подсъдим И. й е казал през юни 2011 г., че той е шефът тук (на мястото на проституиране), е декларативно и без конкретика.

Липсва посочване на конкретни действия или на конкретни взаимоотношения – в случая между близнаците А. и подсъдимия И., от които да може да се направи еднозначен и категоричен фактически извод, че тримата са били обвързани в този период (2009 г. – 2011 г.) по такъв определен начин, който да представлява трайно структуриране помежду им в съдружие, целящо извършване на користни престъпления. Това е така, тъй като липсва изясняване на това в какво точно се е изразявала дейността на подсъдимия И. като „шеф“ – дали е възлагал еднократно, периодично или всекидневно събирането на пари от проституиращите на пътя жени на близнаците А. или пък е имало споразумение между близнаците А. и подсъдимия И. всеки от тях да събира рекета, дали И. или близнаците са определяли размера на сумата, били ли са определени и от кого условията на последващото разпределение на събраните пари и какво е било то и т.п. От друга страна, изявлението на самия подсъдим И. (според твърдението на свидетелката А.) само по себе си не е достатъчно да докаже несъмнено неговото участие в организирана престъпна група, целяща и извършваща събиране принудително от проституиращи жени на определени суми всеки ден в определен период – както защото е предпроцесуално и е въведено в делото производно, чрез свидетелката А., така и предвид забраната на чл. 116, ал. 1 от НПК (ако беше направено от него в качеството му вече на обвиняем, когато обаче той не е давал обяснения – ДП, т. 3, л. 11). Конкретизирането пък от страна на свидетелката А. на периода, в който твърди, че подсъдимият И. лично е събрал от нея осем пъти рекет от по 20 лв. на ден – през септември 2011 г., освен че е изявление, за което е налице забраната на чл. 281, ал. 8 от НПК само то да обосновава осъдителна присъда, е и изявление за период извън инкриминирания, посочен от прокуратурата като „до месец август 2011 г.“.

Предвид изложеното показанията на свидетелката Е. А. не притежават качествата, необходими за обосноваване на обвинителната теза спрямо подсъдимия А. И., тъй като тези показания не установяват конкретни взаимоотношения и действия на братята А. и подсъдимия И., които еднозначно да сочат на съществуващо между тях трайно – и за инкриминирания период, функционално обвързване в организация – йерархична или на равнопоставени лица, трима души в случая, която организация да има определена престъпна цел.

Е.ия П. (НОХД, т. 3, л. 808 гръб-811) е заявила в съдебно заседание, че проституирала на Околовръстен път – София на турския паркинг, като за всеки ден там плащала по 20 лв. рекет на И. и Т. (разпознати от нея на ДП съответно като Р. А. и В. А. – ДП, т. 1, л. 89 и л.

95), а също и че поради това, че веднъж не могла да плати за пет поредни дни, била пребита от непознат й мъж.

Нито в разпита й пред съда, нито в прочетения неин разпит на ДП пред съдия от СГС 3

(ДП, т. 1, л. 65-68), нито в някой от прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 (вр. ал. 8) от НПК нейни разпити на ДП от 2011 г. и 2014 г. (ДП, т. 2, л. 6 и ДП, т. 7, л. 51-52) свидетелката П. прави изявления, можещи да бъдат отнесени във връзка с подсъдимия И..

Твърденията на свидетелката П. относно подсъдимия И. са изолирани и недостатъчно обвързани с основното съдържание на показанията й: За пръв път на 14.06.2011 г. в разпит на ДП, нарочно предназначен да съдържа описание за непосредствено следващо го разпознаване по реда на чл. 170 от НПК (ДП, т. 1, л. 53-54), свидетелката П. говори за мъж, за когото тогава първично въвежда твърдение, че придружавал И. (Р. А.) в колата му, но без да слиза, докато И. събира парите; в проведеното непосредствено след този разпит разпознаване по снимки на ДП (ДП, т. 1, л. 55-56) свидетелката П. категорично е разпознала на снимка подсъдимия А. И. като човека, който придружавал близнака И. и само стоял в колата, без да говори, докато И. събирал рекета. Като прочетен в с.з. по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК – без съгласието на защитника, този разпит с описание за разпознаване няма самостоятелна доказателствена сила за осъдителна присъда съобразно забраната на чл. 281, ал. 8 от НПК, а в показанията на свидетелката П. пред съда и на ДП пред съдия липсва каквото и да било твърдение относно подсъдимия И..

Свидетелката П. споменава подсъдимия И. само в още един неин разпит на ДП – от 26.11.2012 г., прочетен също при условията на чл. 281, ал. 4 (вр. ал. 8) от НПК (ДП, т. 1, л.

69-70). Съдържанието му обаче, освен забраната на чл. 281, ал. 8 от НПК за негова самостоятелна доказателствена сила, не обслужва обвинителната теза: разпитът съдържа твърдение, че след 27.10.2011 г. не е виждала нито близнаците, нито мъжа, който се представял за техен шеф, нито мъжа, който я пребил. След прочитането на този разпит в съдебно заседание, свидетелката П. е допълнила, че соченият от нея като шеф на близнаците бил дошъл (на пътя) веднъж с единия от тях и те казали, че той е шефът им. Т.е. едва в разпит на ДП от 2012 г., след нарочен разпит за разпознаване и проведено разпознаване по снимки на подсъдимия И., свидетелката П. въвежда твърдение, че този мъж (подсъдимият И.) се представял за шеф на близнаците, а в съдебно заседание пък твърди, че (някой от) близнаците направили изявлението, че подсъдимият И. им е шеф. Освен хаотичното въвеждане на нови данни в поредица от разпити на ДП, относно тези два досъдебни разпита с твърдения на свидетелката П. относно и подсъдимия И. също е налице забраната на чл.

281, ал. 8 от НПК, тъй като протоколите за тях са прочетени в съдебно заседание без съгласието на защитника. Дори да беше обаче възможно използването на изявленията на свидетелката П. от тези два досъдебни разпита самостоятелно, без обвързване и съпоставка с изявленията й в разпит пред съда, твърденията на свидетелката П. в тези два досъдебни разпита относно подсъдимия И. страдат от същата липса на конкретика, която се установи при показанията на свидетелката А.: липсват твърдения на свидетелката П. в какво конкретно се е изразявал фактът, че подсъдимият И. е шеф на близнаците А. конкретно във връзка с техните действия по ежедневно събиране на рекет от проституиращите жени като например каква уговорка е имало между тримата за това кой, кога и каква сума да събира, да се разпределя ли тя последващо и как между тримата, кой на кого и какви нареждания е давал или тримата са били равнопоставени, имало ли е и какво разпределение на конкретни фактически действия с цел събиране на рекета, какво е ставало със събраните пари и т.п.

Разпечатката съдържа 43 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2259add3-c2f0-4d1b-b8f8-5ba2305e259a