Решение № 22297 от 09.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22297 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20221110125299 по описа за 2022 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „ТЕАД е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи следните суми : 1886,04 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ***, с абонатен № **, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 291,80 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2019г. до 12.10.2021г. ; 39,08 лв, представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г., и 8,47 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.10.2018г. до 12.10.2021г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 22.10.2021г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 60569/2021г. по описа на СРС,68 състав.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 08.11.2024г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ответникът М. С. С. оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника му в депозирания в срока по чл.131,ал.1 ГПК на 09.08.2022г. отговор на исковата молба.

1

Оспорва се редовността на исковата молба поради липсата на посочване „какви суми и за кои периоди влизат” във всяка от двете главници от 1 886,04 лв за топлинна енергия и 39,08 лв за услугата „дялово разпределение”. Предявено е „възражение за неизпълнен договор от страна на ищеца” , като се твърди , че „не предоставя договорено качество топла вода , а оттам и не доставя по договорения начин топлинна енергия” . Посочва се, че ответникът „неведнъж е информирал ищеца за влошеното качество на топлоизточника (ниската температура на доставЯ.та топла вода ), но ищецът не е извършил нито една проверка на сигналите му , нито пък е предприел действия за подобряване качеството на услугата”.

Отбелязва се , че „не е ясно на база на каква отопляема кубатура на апартамента е изчислена претендираната цена и сума за дялово разпределение” . Твърди се , че уредите в процесния имот „са поставени по начин , по който грешно отчитат потребената топлинна енергия и това вода до грешно определяне на цената на доставена енергия за определен период”. Посоочва се , че абонатната станция и съоръженията към нея „не са били преминали необходимия технически преглед за изправност и са работели незаконосъобразно” , в резултат от което „дължимите суми за доставена енергия са били определени неправилно (грешно)”. Предявено е възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за част от претендираните вземания за главница и за лихви.

В хода на съдебното производство ответникът и адвокатът му поддържат оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 08.11.2024г. адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. Посочените в отговора на исковата молба доводи за неоснователността на исковете са обосновани и в представената на 19.11.2024г. писмена защита от адвоката на ответника.

Подпомагащата страна – Т.С.”ЕООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК – б.с..) не изразява становище по исковете , не изпраща представител по делото и не сочи доказателства.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 60569/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Възражението на ответната страна , предявено с отговора на исковата молба , за нередовност на исковете, се опровергава от съдържанието на исковата молба. Вземанията , предмет на разглежданите искове по чл.422 ГПК, са индивидуализирани в исковата молба , 2 както това е направено в заявлението по чл.410 ГПК и в заповедта по чл.410 ГПК. В чл.127 ГПК , към който препраща чл.410,ал.2 ГПК има изискване за посочване на размера и на периода на иска , но не и на частите от общо претендираното вземане- предмет на иска.

С точка ІV от определението № 20042/15.05.2024г. е ОТХВЪРЛЕНО предявеното от пълномощника на ответника М. С. С. – адвокат Я. М. в откритото заседание на 24.04.2024г. по насотящото дело искане за спиране по чл.229,ал.1, т.4 ГПК на настоящото гр.д. № 25299/2023г. на СРС, 68 състав до приключване с влязло в сила решение на гр.д. № 1833/2023г. на СРС, 142 състав , тъй като гр.д. № 1833/2023г. на СРС, 142 състав не е преюдициално за настоящото гр.д. № 25299/2023г. на СРС, 68 състав , а обратно : настоящото гр.д. № 25299/2023г. на СРС, 68 състав е преюдициално за гр.д. № 1833/2023г. на СРС, 142 състав , по следните причини : Въпросът за качественото изпълнение от „ТЕАД на договорното задължение за доставка на топлинна енергия през периода от месец май 2018г. до месец април 2020г. за имот, находящ се в град София, ж.к. „Връбница-2“ , блок 608, вхд Б, ап.51, е част от предметите и на двете цитирани съдебни дела , по всяко от които обаче са предявени и се разглеждат различни искове - по настоящото гр.д. № 25299/2023г. на СРС, 68 състав се разглежда иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземания на „ТЕАД за цената на доставената топлинна енергия през процесния период в процесния имот , за цената на услугата „дялово разпределение“ и за лихвите от забавата на длъжника , а по гр.д. № 1833/2023г. на СРС, 142 състав е предявен частичен осъдителен иск за имуществени вреди от некачествено изпълнение на задължението за доставка на топлинна енергия. Освен това правнорелевантен факт относно предмета на настоящото гр.д. № 25299/2023г. на СРС, 68 състав не е реалното качество на доставената от ищеца топлинна енергия (което е предмет на иска по по гр.д. № 1833/2023г. на СРС, 142 състав) , а наличието на предявени от ответника изрични оспорвания на начислените му суми по специалния предвиден за това ред в съответните срокове, образуването на съответните специални проверки и резултатите от тях , доказателства за каквито не са представени от ответника.

С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 08.11.2024г. , е ОТХВЪРЛЕНО предявеното в същото заседание искане на пълномощника на ответника за отвод на председателя на 68 състав от разглеждането на настоящото дело , тъй като не са налице никакви основания по чл.22,ал.1, т.6 ГПК.

Относно възражението за изтекла погасителна давност :

Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези, които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на

3 потребители за битови нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не променя периодичния характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.

Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период (чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т ЕАД на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през процесния период и издадените две общи фактури № 0106514287/31.07.2019г. и № 1005477518/ 31.07.2020г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т ЕАД на клиенти в гр. София) според посоченото в исковата молба.

Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура № 0106514287/31.07.2019г. удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през част от процесния период – от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. е 14.09.2019г. според посоченото в същата фактура. Падежът на вземането по фактура № 1005477518/ 31.07.2020г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през останалата част от процесиня период – от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. е 14.09.2020г. според посоченото в същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т ЕАД на клиенти в гр. София. Следователно погасителната давност за задълженията по първата фактура № 0106514287/31.07.2019г. е започнала да тече от 15.09.2019г. , и е изтекла на 15.09.2022г. , а за втората фактура № 1005477518/ 31.07.2020г. е започнала да тече от 15.09.2020г. , и е изтекъл на 15.09.2023г.

Съгласно изичната разпоредба на чл.422,ал.1 ГПК установителният иск по чл.415,ал.1 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В конкретния случай заявлението по чл.410 ГПК е предявено на 22.10.2021г., 4 т.е. преди изтичането на давностните срокове.

Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.

Относно основателността на исковете :

Предявеният осъдителен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е ОСНОВАТЕЛЕН.

През процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. е съществувало договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и ответника като „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в обитавания от ответника имот ( което не е спорно по делото –б.с.), намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставЯ. топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отм./, но е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ТЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя. Ответникът нито твърди, нито представя доказателства за предложени от собственика на апартамента специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването на задължението на ответника за заплащане на потребената от него топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на правоотношението между него като потребител на тази топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е длъжен да аплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.