Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1141 от 04.03.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 18890/2019
Вид
Решение № 1141
Подписан
04.03.2020
В сила
21.08.2020
Състав
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА СЛАВОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178 ал. 1 т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 140 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 140 ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 143 ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р Е

Ш Е Н И Е

№… гр. Варна, 04.03.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА при секретаря Антоанета

Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18890 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск от З.М.С. ***, с правно основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 269,52 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 43.47 часа за периода от 18.11.2016г. до 30.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд от 306 часа в дневен с коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са:

Твърди се, че през периода от 18.11.2016г. до 30.06.2019г. ищецът е полагал труд като „старши полицай“ в РУ- *** на О.****Варна. Ищецът е със статут на държавен служител и е полагал труд на смени при сумирано изчисляване на работното време.

Съгласно чл. 178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. От 14.10.2016г. работното време на държавни служители се изчислява в работни дни сумирано за тримесечен период, а преди това – ежемесечно. Работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Самият коеф. е 1.143. За процесния период ищецът е положил 306 нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 1938.52 часа. Т.е. разликата от 43,47 часа следва да бъде допълнително заплатен. Размерът е 269,52 лв., като е изчислен на база основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %, съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.

В него се сочи, че искът е неоснователен. Не се спори, че ищецът през процесния период е бил държавен служител и че работата му е изпълнявана на смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди обаче, че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ.

Сочат, че процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.

Оспорват приложимостта на

Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Считат, че за ищеца са приложими само нормите на ЗМВР.

Сочат, че съгласно чл. 178 ал. 1 от ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгласно чл. 179 от

ЗМВР, работно време през нощта е с продължителност от 22:00 ч. до 06:00 ч.

Оспорват часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.

В съдебно заседание от 07.02.2020г. е допуснато изменение на предявения иск чрез увеличаването на размера му от 269,52 лв. на 309.90 лв., на основание чл. 214, ал. 1, от ГПК.

В хода по същество ищецът поддържа изменените искови претенции и моли за уважаването им, а ответника поддържа становището в отговора и моли за отхвърлянето им.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск следва да бъде установено наличието на следните предпоставки: служебно правоотношение между ищеца и ответника; полагането на извънреден труд в посочените времеви и стойностни параметри. Ищецът носи доказателствената тежест за установяването на тези факти чрез пълно и главно доказване, а ответникът следва да установи в процеса изплащането на претендираните възнаграждения или наличието на правопогасяващи тези задължения факти, съобразно изложеното от него в отговора.

Между страните не се спори, че за процесния период страните са се намирали в служебно правоотношение. Видно от кадровата справка на ищеца, същият е назначен в МВР считано от 15.03.2005г. За процесния период е заемал длъжността „старши полицай“ в група „О.****“ към РУ- *** на О.***Варна.

Съгласно приложените по делото писмени доказателства и заключението на изготвената по делото, приета от съда, и неоспорена от страните ССЕ се установява, че ищецът че за процесния период е положил общо 337 нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 383 часа, т.е. разликата е 46 часа, чиято стойност в лева, изчислена въз основа на часова ставка от 150% от ОМВ на ищеца за процесните периоди, се равнява на 309.90 лв.

Оспорва се иска по отношение на приложимото право, а именно оспорва се от ответника, че положеният нощен труд на служителите по служебно правоотношение в МВР подлежи на преизчисляване при коефициент 1.143 в дневен.

Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.

Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.

Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.

Процесните правоотношения са регламентирани последователно в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издавани от министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.

В Наредба №8121з-407 изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва.

Наредба №8121з-407 е отменена с приемането на Наредба

№8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. Наредба №8121з-592 от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано.

В периода от отмяната на Наредба №8121з-592

(11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776 (02.08.2016г.) отново е била приложима Наредба №8121з-407, т.е. отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143.

В Наредба №8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр. от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание.

Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 за процесния период 01.09.2016г. до 30.08.2019г. при липсата на специална уредба за служителите в МВР основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.

Основен спор по делото се явява въпросът дали в правоотношенията между ищеца, работещ по служебно правоотношение и ответникът, е приложим субсидиарно КТ или не. Действително ЗМВР се явява специален по отношение на ЗДСл., но ЗДСл. се явява специален по отношение на КТ. За всички неуредени въпроси в специалния закон се прилага общия.

В чл. 187 ал. 3 от ЗМВР се сочи, че „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“ Нормата на чл. 187 ал. 3 изр. 4 от ЗМВР е аналогична на нормата на чл. 140 ал. 2 от КТ, съгласно която „Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч.“

Поради това разлика в уредбата на КТ и ЗМВР по въпроса кой труд се счита за нощен няма, а нощен е трудът положен между 22,00 и 6,00 ч.

Преизчисляването на нощният труд в дневен произтича от нормата на чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с чл. 140 ал. 1 от КТ.

Съгласно чл. 143 ал. 1 от КТ, Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

Съгласно чл. 140 ал. 1 от КТ Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

Няма спор, че за служителите в МВР, както и за всички останали работници и служители в България, нормалната продължителност на работната седмица е 5 дни. Никъде в ЗМВР не е посочена друга, различна нормална продължителност на работната седмица. Нещо повече, изрично в чл. 187 ал. 1 от ЗМВР се сочи: „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“.