Решение № 123 от 23.10.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Варна, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600117 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 5/13.02.2025 г. по НОХД № 481/24 г. на Окръжен съд Търговище, с която подсъдимият Х. Х. е бил признат за виновен и осъден по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.„б“, пр.1, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за пет години при първоначален общ режим, а по чл.343г от НК му е било наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок също от пет години.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че на 21.03.2023 г. на път ІІ-51 в община Попово, при управление на товарен автомобил, подсъдимият е нарушил чл.46, ал.2, вр.чл.45, ал.2 от ППЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на три лица и средни телесни повреди на две лица.

Въззивното производство е по жалби от:

- конституирани по делото частни обвинители, чрез повереника им адвокат В., които молят за завишаване на наказанията до предвидените 1 максимални размери, и

- адвокат Д. М., защитник на подсъдимия, с която се иска той да бъде оправдан, а алтернативно – наказанието му да бъде определено с приложение на чл.55 от НК.

В съдебно заседание повереникът на жалбоподателите частни обвинители поддържа жалбата си, повереникът на необжалвалия частен обвинител също счита, че тя трябва да бъде уважена, защитникът не поддържа искането за оправдателна присъда, само за редуциране на наказанието, а според прокурора, първоинстанционната присъда трябва да бъде потвърдена.

Чрез събраните и проверени в окръжния съд доказателства, от фактическа страна накратко се установява следното:

На 21.03.2023 г. подсъдимият Х., дългогодишен правоспособен водач на МПС от всякакви категории, в изпълнение на трудовите си задължения, управлявал товарен автомобил по път ІІ-51 /Бяла-Попово/. На седалката до него се намирал колегата му – свидетелят С. А.. Към 19:35 часа те приближавали участъка на км.44+320, в който, срещуположно били изградени две отбивки. Времето било тъмно, облачно, отсечката права, със сухо и равно асфалтово покритие.

Подсъдимият решил да ползва чешмата, изградена в лявата по посока на движението му отбивка. Габаритите на товарния автомобил не позволявали осъществяването на такава маневра от лентата, в която се намирал, поради което, с равнозакъснително движение той първоначално навлязъл в дясната отбивка със скорост около 50 км/ч, свеждайки я в нейния край до 15 км/ч. На изхода на отбивката имало поставени знаци „Б-2“ „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и „Г2“ „Движение само надясно след знака“, които той игнорирал, като решил да предприеме на ход пресичане на цялото пътно платно с насоченост към отсрещната отбивка.

По същото време и в същата посока последователно се движели неустановен ТИР и лек автомобил, управляван от свидетеля Н. Н.. Пътници в автомобила били свидетелката С. Н. и лицата И.Д., Н. С.а и С.С.. Свидетелят Н. навлязъл в участъка на км.44+320 със скорост от 111.24 /по обвинителен акт 110.2/ км/ч/, при разрешени 90 км/ч.

Докато товарният автомобил се движел през дясната отбивка към нейния изход, неустановеният ТИР подминал, и макар да възприел и светлините на идващия след него лек автомобил, подсъдимият продължил движението според първоначалните си намерения, тъй като счел, че ще успее да се изтегли своевременно. Когато той пресичал дясната граница на платното за движение, лекият автомобил се намирал на 116.5 метра в дясната лента, 2 като от разстояние 56.67 м неговият водач свидетелят Н. предприел отклонение под ъгъл 20-30 градуса наляво. Продължавайки маневрата, товарният автомобил изминал шест метра по ширината на платното, цялото с размер 7.5 м, като по този начин го заел почти цялото. Водачът на лекия автомобил в нито един момент от движението си не предприел спиране, а промяната в траекторията му наляво спрямо оста на пътя не се оказала достатъчна да избегне сблъсъка, като точката на съприкосновение на двете МПС – между предната дясна част на колата и страничната лява част на камиона, била в дясната пътна лента.

В резултат на удара на място настъпила смъртта на возещите се в лекия автомобил Илияз Джамферов, С.С. и Н. С.а, а свидетелите Н. Н. и С. Н. получили наранявания, отговарящи по своите медико-биологични признаци на средни телесни повреди.

Така изложените факти се установяват при съвкупния анализ на всички доказателствени източници, в т.ч. двете експертизи, назначени във въззивното производство, при следните уточнения:

Не всички изчисления и отговори по първоначалната автотехническа експертиза, изготвена на досъдебното производство от вещото лице инж.И. Р., могат да обосноват вземането на правилно решение по делото, тъй като изследването е било направено въз основа на погрешно приетия към онзи момент факт, че след навлизането и преминаването през дясната попътна отбивка, подсъдимият е спрял временно на стоп-линията, за да изчака преминаването на ТИР-а, т.е. че е започнал пресичането на платното от нулева скорост, а това пряко е повлияло върху част от отговорите. Разследващият орган е назначил допълнителна експертиза, анализирала записите от аналоговия тахограф /върху иззетата тахошайба/, която е разчела скоростта на движение през отбивката и до момента на удара като равнозакъснителна намаляваща от 50 км/ч при влизане в отбивката до 15 км/ч при сблъсъка, без регистрирано спиране в този интервал, в т.ч. и на стоп-линията. Въпреки така установеното, не е била назначена повторна експертиза за преизчисляване на значимите величини. Такава експертиза не е назначил и съставът на окръжния съд, дори след като подсъдимият при разпита си е потвърдил, че в отбивката се е придвижвал бавно, но не е спирал – факт, възприет и в мотивите.

Достоверно и правилно е определено при първата експертиза място на удара по дължина и ширина на платното, което се потвърждава и чрез експертизите, назначени във възизвната инстанция, в които остава непроменено, очевидно, поради методът за определянето му въз основа на 3 други критерии, като със съществено значение е безспорно установеният факт, че ударът е последвал в дясната лента. Тук следва да се отстрани неправилност в мотивите на окръжния съд, на л.169, изр. последно, в което погрешно е прието, че поведението на подсъдимия е предизвикало необходимост от изменение на движението на лекия автомобил с навлизането му в другата лента за движение, данни за каквото навлизане няма /извън последващото удара преместване на превозните средства по платното/.

Първата експертиза е изчислила скоростта на движение на лекия автомобил по метода на деформациите /метода Delta V/ на 110.2 км/ч, която експертизата във възизвното производство /по същия метод/, коригира на 111.24 км/ч. Разликата принципно е незначителна, а по въпросите за скоростта следва да се има предвид и следното:

В точно съответствие с въпрос на защитата, в първата експертиза на въззивното съдебно следствие скоростта на движение и на двете превозни средства е била изчислявана като средно аритметична от сумирането на резултатите, получени чрез използване на три различни метода. Но както от специализираната литература, така и при разпита на вещото лице инж. Р. в съдебно заседание се изяснява, че различните методи са приложими според конкретиката на делата, и се избират в зависимост от наличието и спецификата на обективните находки, открИ.и на местопроизшествията. За най-адекватен при определяне скоростта на движение на лекия автомобил в случая се посочва именно методът на деформациите, за това и въззивната инстанция приема скорост на движение на лекия автомобил 111.24 км/ч.

Скоростта на движение на товарния автомобил непосредствено преди и в момента на удара е точно установима от записа на тахографа, и правилно е посочена след експертното разчитане на данните му на 15 км/ч, при което не е необходимо тя да бъде изчислявана посредством коментираните методи.

В първата експертиза, при отговора на въпрос 4.1, вещото лице е приело, че водачът на лекия автомобил го е отклонил наляво непосредствено преди удара, с цел да го избегне. А в отговора на въпрос 4.3. е било отбелязано, че водачът на лекия автомобил забелязва пресичащия платното товарен автомобил на 56 метра и реагира с отклоняване на ляво, което в последната допълнителна е потвърдено. В този отговор е записано също, че водачът на товарния автомобил завива в ляво на 113.5 м от лекия автомобил, 4 която стойност е прецизирана при използване на данните, съответстващи найточно на фактическата обстановка, в експертизата след възобновяването на делото, и от която се изяснява, че в момента на възникване на опасността лекият автомобил е отстоял на 116.5 м. В първата допълнителна експертиза, изслушана на въззивното съдебно следствие, в отговора на 1.7. този резултатът е съвсем различен, но той не е относим по делото, защото е получен както поради използваната скорост на движение, различна от действителната /19, а не 15 км/ч за товарния автомобил/, така и в резултат на погрешно зададеното във въпроса условие за изчисляване при равноускорително движение, докато записът на тахографа определя движението му като равнозакъснително до крайния момент на удара.

Отстоянието при възникване на опасността е в косвена връзка и с въпроса за причината на последващото отклонение на лекия автомобил под малък ъгъл в ляво, като с последното заключение се изяснява, че то е предприето след възникване на опасността, респ. че то е израз на реакцията на свидетеля Н. на тази опасност, каквото е и твърдението по обвинителния акт.

Първоинстанционният съд правилно е кредитирал всички гласни доказателства, в т.ч. обясненията на подсъдимия, като в тази част не съществува твърдяната от защитата неяснота. В мотивите ясно е било записано, че обясненията са убедителни и достоверни, че несъмнено допринасят за изясняване на относимите към предмета на доказване обстоятелства, и че почти напълно се припокриват с фактическата обстановка, изведена от протоколите за оглед, свидетелските показания и експертните заключения. С отчитане на конкретното състояние на подсъдимия след настъпилото ПТП, съдът се е усъмнил единствено в казаното, че преди удара пътникът в камиона е спял, че след удара двамата са изпаднали в безсъзнание, и че са престояли 15-20 мин в канавката. Никое от тези твърдения всъщност не се изключва с категоричност от другите доказателства по делото – свидетелят С. А. дори е заявил лично, че е бил сънен, и не е бил разпитван по въпроса дали той, подсъдимият, или и двамата, са изпадали в безсъзнание.

Произшествието е настъпило в 19:36 часа според записа на тахошайбата, а първото обаждане на телефон 112 е регистрирано в 19:50 часа, като за каква част от този времеви интервал подсъдимият и колегата му са останали в камиона, няма как да бъде установено, а и не се налага. Същественото е, че обясненията, дадени от подсъдимия, са добросъвестни в своята цялост, и 5 правилно са поставени в основата на постановената присъда.

При така изясненото чрез допустими и надлежно приобщени доказателства, искането от въззивната жалба, което не се и поддържа в защитната реч, за оправдаване на подсъдимия, е несъответно на закона и на установените фактически положения. Без опора в доказателствения материал е било твърдението от въззивната жалба, че когато подсъдимият навлиза в главния път, автомобилът на свидетеля Н. отстои на повече от 150 метра.

Отношението на движещия се пред лекия автомобил неустановен ТИР, и значението му за възприятията на подсъдимия, е изяснено чрез експертизите във въззивното производство, и става ясно, че то не влияе на отговорността на подсъдимия, доколкото след отминаването му, когато реално е предприел навлизането в главния път, той е можел да възприеме приближаващия лек автомобил, респ. да го пропусне. Твърдението, че величината 56 м е отстоянието на лекия автомобил до мястото на удара към момента на възникване на опасността, е невярно, а действителното й значение беше изяснено и коментирано по-горе. Осветеността на товарния автомобил е била взета предвид при извършване на експертизите и от състава на окръжния съд, а съществуването на светлоотразителна лепенка, за която се разпита пред въззивния съд свидетелят С. А., не се потвърждава чрез наличния снимков материал. Наличието на такава не може и да е решаващо за съществените по делото въпроси, тъй като се установява, че подсъдимият е предприел пресичане на дясната граница платното когато ТИР-ът вече е отминал, и същевременно в този момент лекият автомобил е отстоял на 116.5 м. Тогава за водача Неджитиев вече не е имало обективни пречки да възприеме включения, според доказателствата по делото, ляв мигач на товарния автомобил, както и светлинния сноп от фаровете му, насочен леко косо към левия край на пътното платно. Липсата на адекватна реакция от свидетеля Н. налага извод, че първоначално той не е очаквал да му бъде отнето предимството, а предприетото на 56-тия метър отклонение в ляво – че макар и възприел неразрешеното навлизане на товарния автомобил по главния път, е очаквал движението му да продължи праволинейно по попътната дясна лента. В последния случай страничното отстояние между двете МПС, макар и възлизащо на 0.79 м, би позволило преминаване на лекия автомобил без съприкосновение, но при факта на препречване на цялото платно, избягването на удара с избраната от свидетеля Н. скорост е било невъзможно.