Решение № 596 от 20.05.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. Велико Търново, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20224110100442 по описа за 2022 година

Жалба с правно основание чл.149, ал.5 от АПК

Жалбоподателката СВ. К. ЕН., чрез пълномощника си адв.И. от ВТАК твърди, че с Решение № 1820В от 28.09.2000 г. на Общинска служба земеделие –Велико Търново административният орган е определил обезщетение с поименни компенсационни бонове на стойност 3362 лева на наследниците на **** . Излага, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 1646/2009 г. на ВТРС са отменени решенията на ОСЗ-В.Търново № 1820В/20.10.1998 г. и № 1820В/31.03.2000 г. Твърди, че административният орган продължава да се позовава на оспорваното от нея решение, макар същият да се основава на отменени от съда предходни негови административни актове.Счита, че решение № 1820В/28.09.2000 г. е нищожно и моли съда да го отмени. В съдебно заседание се представлява от адв.И..Поддържа направеното искане.

Ответникът Общинска служба Земеделие –В.Търново редовно призован се представлява от Сн.Александрова-началник на службата. Счита жалбата за процесуално недопустима , тъй като е подадена от лице, което не е заинтересована страна , не е адресат на издадените актове, не е страна по 1 реституционното производство, не е наследник, или правоприемник. Заявява, че жалбоподателката не е от кръга лица посочени в чл.10 от ЗСПЗЗ и имащи право на жалба по чл.14,ал.2 от ЗСПЗЗ .Счита за недопустимо преразглеждане на реституционното производство , което е завършено с атакуваното решение , по силата на което наследниците на **** са получили обезщетение с ПКБ и и са се разпоредили. Моли съда да прекрати производството, като процесуално недопустимо.

Съдът, след като обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства приема за установено следното:

С Решение № 1820В//28.09.2000 г. на ПК-Велико Търново наследниците на ****, бивш жител на с.Присово, Община В.Търново са обезщетени за 4,100 дка земя на стойност 3362 лева с 3362 броя поименни компенсационни бонове на стойност 3362 лева. Решението е издадено при разглеждане на преписка за обезщетение вх.№ 1820В/6.01.2000 г. на основание Решение №

1820В/31.03.2000 г. за определяне правото на обезщетение на наследниците на **** и заявения начин на обезщетение. С цитираното по-горе Решение № 1820В/31.03.2000 г. ПК- В.Търново е определила на наследниците на **** правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи- 4,100 дка, трета категория с Решение № 1820В/20.10.1998 г. за обезщетяване със земя и /или поименни компенсационни бонове на обща стойност 3362 лева. С Решение № 526/10.07.2009 г. по гр.д.№ 1646/2009 г. на ВТРС, потвърдено с Решение № 253/9.10.2009 г. по касационно НАХД № 10215/2009 г. на Административен съд Велико Търново , влязло в сила на същата дата, е прогласена нищожността на Решение №1820 В/20.10.1998 година на ОСЗ В.Търново, с което поземлената комисия е признала правото на собственост на наследниците на **** да възстановят в съществуващи стари реални граници нива от 1,300 дка в м. „Дълга лъка” и нива от 2,800 дка в м.”Дълга лъка” в землището на град В.Търново и е отказала да се възстанови правото на собственост върху нивите с мотив, че ще бъде възстановено след представяне на удостоверение и скица от Община В.Търново, както и на Решение 1820 В/31.03.2000 година на ОСЗ В.Търново, с което поземлената комисия е определила на наследниците на **** правото на обезщетение със 2 земя и/или поименни компенсационни бонове за признато, но не възстановено право на собственост върху земеделските земи, посочени в Решение № 1820 В/ 20. 10. 1998 г. на ПК В.Търново.

От приложеното удостоверение за наследници на **** , починал на 10.03.1979 г. е видно, че същият е оставил като свои законни наследници съпругата си Станка Стоянова Енчева и синовете си ***** След смъртта на Станка Стоянова Енчева законни наследници са ***** С договор за продажба на наследствени права и задължения от 25.10.1999 г. *****са продали на **** наследствените си права и задължения, останали след смъртта на ****, б.ж. на с. Присово и Станка Стоянова Енчева ,б.ж. на с.Присово. С договор за продажба на наследствени права и задължения от 18.01.2010 г. **** е продал на *** ½ ид.ч. от наследствените си права и задължения придобити с договор за покупкопродажба от 25.10.1999 г. След смъртта на *** негова законна наследница е **** която с договор за продажба на наследствени права и задължения от 9.08.2013 г. продава на СВ. К. ЕН. наследствените права и задължения останали след смъртта на ***, само придобитите по договор за продажба от 18.01.2010 г. от ****.

С писмо изх.№ РД-12-02/1533-2/25.11.2021 г.

ОД „ Земеделие“

В.Търново уведомява СВ. К. ЕН. относно това, че процесното Решение № 1820В/28.09.2000 г. не е обезсилено и че наследниците на **** са получили удостоверение за поименни компенсационни бонове серия А № 0191175/1.11.2000 г. на стойност 3362 лева и са се разпоредили в полза на „Булимекс“ ЕООД.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. От приетите документи се установява, че жалбоподателката е придобила чрез договор за продажба на наследствени права и задължения от 9.08.2013 г. 1/2 ид.ч. от наследствените права и задължения на **** и Станка Иванова Енчева , б.ж. на с.Присово и като такава , както се установява от многобройните водени и от нея и от друг приобретател на тези наследствени права и задължения е била инициатор на множество административни и съдебни производства.

Съгласно чл. 147, ал.1 от АПК административните актове могат да се оспорват от гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни 3 интереси са нарушени или застрашени от тях, или за които той поражда задължения. В конкретния случай се оспорва решение на ПК с искане за обявяване на нищожност, което няма ограничение във времето според чл.

149,ал.5 от АПК, а жалбоподателката, предвид продажбата на наследствени права и задължения с договор от 9.08.2013 г. има право да оспорва и може да атакува решението на ПК.Същата противно на твърденията на ответната страна притежава активна процесуална легитимация, като притежател на идеална част от наследствените права на ****, към които впоследствие са включени възстановена собственост и съответни заместващи обезщетения. С оспореното Решение № 182В0/28.09.2000 г. на ПК-В.Търново наследниците на **** са обезщетени за 4,100 дка земя на стойност 3362 лева с 3362 ПКБ на стойност 3362 лева. Това решение е издадено въз основа на Решение № 1820В/ 31.03.2000 г., с което е определено право на обезщетение за признато , но невъзстановено право на собственост върху 4,100 дка земеделски земи , със земя и / или с поименни компенсационни бонове. Безспорно се установи по настоящото производство, че това решение на ПК е прогласено за нищожно с Решение № 526/10.07.2009 г. по гр.д.№ 1646/2009 г. на ВТРС, влязло в законна сила на 9.10.2009 г. , след като е потвърдено с Решение № 253/9.10.2009 г. по касационно НАХД № 10215/2009 г. на Административен съд Велико Търново, тъй като то от своя страна е било издадено въз основа на прогласено преди това за нищожно Решение № 1820В/20.10.1998 г. Според теорията и съдебната практика административният акт е нищожен, когато са допуснати особено тежки нарушения на визираните в чл.146 от АПК основания за незаконосъобразност на административните актове. При нищожността административният акт страда от съществен порок от момента на издаването си и не поражда целените правни последици изначално, поради което съдът при направено оспорване следва да прогласи тази нищожност. В конкретния случай оспореното решение е издадено от компетентен орган , в установената от закона форма. Не се твърди и не се констатира да е издадено в нарушение на административносъдопроизводствените правила. Установи се обаче, че е налице друг тежък порок , изразяващ се в нарушение на материалния закон и водещ до нищожност на административния акт- липсва законово и правно основание за издаването на това решение, доколкото същото е основано на административен акт, прогласен за нищожен. Жалбата е основателна и следва да се уважи , като се прогласи за нищожно Решение № 4

1820В/28.09.2000 г. на ПК-В.Търново. Видно от мотивите на приложеното Решение №12481/7.12.2021 г. по адм.д.№ 8101/2021 г. на ВАС към момента е налице висящо производство по връщане на изплатеното обезщетение постановено с процесното Решение № 1820В/28.09.2000 г., в резултат на което наследниците на Марин Енчев са получили поименни компенсационни бонове на стойност 3362 лева и са се разпоредили с тях в полза на трето лице.

В административната преписка е приложено копие от удостоверение за притежаване на поименни компенсационни бонове издадено въз основа на Решение № 1820В/28.09.2000 г. на ПК В.Търново , което е анулирано , като са изпратени писма до заинтересованите страни за откритата сметка в Централен депозитар АД София, по която да се възстанови сумата от 3362 лева по издаденото удостоверение за притежаване на 3362 ПКБ серия А № 0191175. , като към момента на приключване на устните състезания няма доказателства, че обезщетението е върнато. При тези данни съдът счита, че не е необходимо да дава указания за обезсилване на издаденото удостоверение съгласно атакуваното и прогласено за нищожно решение.

При този изход на делото на основание чл.143,ал.1 от АПК ответникът следва да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски в размер на 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № 1820В/28.09.2020 г. на ПК Велико Търново , с което поземлената комисия е обезщетила на основание Решение № 1820В/31.03.2020 г. на ПК В.Търново наследниците на **** б.ж. на с.Присово за 4,100 дка земя на стойност 3362 лева с 3362 броя поименни компенсационни бонове на стойност 3362 лева.

ОСЪЖДА Общинска служба Земеделие –Велико Търново , гр.Велико Търново, пл.“Център“ № 2 да заплати на СВ. К. ЕН. с ЕГН ********** от гр.*** направените по делото разноски в размер на 500 / петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВТАдмС съд в 14дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

5

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6