Определение № 1378 от 04.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1378 гр. София, 04.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20241000501412 по описа за 2024 година

Съдебното производство е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 248, ал.

3 ГПК.

Образувано е по частни жалби на Ц. Т. С., действащ чрез процесуалния си представител адв. И. И.а, срещу определение № 15707/26.12.2023 г., постановено по гр. д. № 6970/2021 г. по описа на Софийски градски съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 4802/01.04.2024 г., с което съдът е допълнил решение № 4805/14.09.2023 г. по гр. д. № 6970/2021 г. по описа на СГС, в частта за разноските, като е осъдил Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706, да заплати на Ц. Т. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 582.35 лв. - разноски за производството по съразмерност, както и е осъдил Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати на адв. И. Н. И.а-С.а, с личен номер при ВАС № ********** от АК - София, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА допълнително сумата от още 5 250 лв. - възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Ц. Т. С. по съразмерност и е оставил без уважение искането в останалата част за присъждане на още 2 827.06 лв. възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска.

В частните жалби се поддържа, че така постановеното определение в частта на присъденото възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ е неправилно, като размерът е необосновано занижен. Изтъкват се подробни съображения, че СГС е следвало да присъди в полза на адв. И. И.а адвокатско възнаграждние в размер на 12 930 лева съобразно фактическа и правна сложност на делото, проведените 5 на брой съдебни заседание и според чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/ 2004 г. Моли се в обжалваната част определението да бъде отменено, като бъде допълнено по реда на чл. 248 ГПК 1 и с присъждане на адвокатско възнаграждение над сумата от общо10 102.94 лв. до 12 930 лв.

Ответникът по частните жалби - Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал в установения от закона срок отговори. С тях се излагат съображения за неоснователност на частните жалби. Моли се в обжалваната част определението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са допустими.

С обжалваното определение, поправено по реда на чл. 247 ГПК, СГС е приел, че по съразмерност, тъй като искът е уважен за 150 000 лв., в полза на адв. И.а се дължи сумата в общ размер на 10 102.94 лв. за адвокатско възнаграждение. Доводите са същата за завишаване на хонорара над тази сума са неоснователни. Размерът на възнаграждението се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в който смисъл и посочената от СГС съдебна практика на ВКС.

Определението на СГС, поправено по реда на чл. 247 ГПК, касаещо съдебните разноски по делото, е валидно и допустимо. Постановено е от законен състав на същия съд в правомощията на правораздавателните му компетенции. Разгледано по същество, то е и правилно. Настоящият съдебен състав намира, че съображенията на СГС, поради които са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адв. И. Н. И.а-С.а на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/ 2004 г., в разглеждания случай са законосъобразни и обосновани. В подкрепа на изложените съображения на СГС следва да бъде посочено следното:

Производството по чл. 248 ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебните разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва крайният съдебен акт по предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл.

248 ГПК е по направено искане за допълване на постановения съдебен акт – решение № 4805/14.09.2023 г. по гр. д. № 6970/2021 г. по описа на СГС.

В разглеждания случай е безспорно, че ищецът Ц. Т. С. е бил представляван в първоинстанционното производство от адв. И. Н. И.а-С.а съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА. Предявеният от него иск с правно основание чл.

511, ал. 3 вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е уважен за сумата от 150 000 лева, съответно отхвърлен за размера над тази сума до претендираните 170 000 2 лева. Общо дължимото възнаграждение в полза на адв. И. Н. И.а-С.а е правилно изчислено в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. и съобразно уважения размер на исковата претенция.

Обстоятелството, че адв. И. Н. И.а-С.а смята, че съдебното производство е със значителна фактическа и правна сложност, е ирелевантно и не може да доведе до завишаване на адвокатското й възнаграждение. Същата е приела да защитава ищеца безплатно и следователно се е съгласила с минимално дължимите размери съгласно Наредба № 1/2004 г.

За по-голяма яснота следва да бъде посочено, че настоящият съдебен състав напълно споделя извода, застъпен в Решението по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. на СЕС, че съдът дори не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба №1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения, когато ги възлага на насрещната страна по реда на чл. 78 ГПК. В тази насока водещи следва да бъдат фактическа и правна сложност на съдебните производства, съответно реално извършената работа по предоставената правна защита и съдействие, а не обвързването на минималния размер на адвокатското възнаграждение с размера на материалния интерес по делото. Такова обвързване е нецелесъобразно, противно на житейската и правна логика и води до съществена нееквивалентност между предоставената правна защита на страните и минималните дължими размери на възнаграждения. Дело с минимален материален интерес е възможно да бъде със съществена фактическа и правна сложност, която да ангажира значителни усилия на адвоката за процесуална защита и обратното.

Налице е съвпадане на крайните изводи на СГС и настоящия съдебен състав, поради което в обжалваната част определението като правилно следва да бъде потвърдено.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, състав на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната отхвърлителна част определение № 15707/26.12.2023 г., постановено по гр. д. № 6970/2021 г. по описа на Софийски градски съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 4802/01.04.2024 г., с която съдът е оставил без уважение искането на адв. И.

Н. И.а-С.а за присъждане на още 2 827.06 лв. възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищеца в първоинстанционното производство.

Определението подлежи на обжалване при наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4