Определение № 109 от 14.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 109 гр. София, 14.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Васил Христакиев Частно касационно търговско дело № 20258003900050 по описа за 2025 година взе предвид следното.

Производството е по чл. 274 вр. чл. 407, ал. 1 ГПК, образувано по частна жалба на ищеца „Юробанк България“ АД срещу разпореждане на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените срещу ответниците П.

Ш. и М. И. осъдителни искове по чл. 430, ал. 1 ТЗ за солидарното заплащане на главница по договор за банков кредит в размер на 278 654,08 евро (частично), такси в размер на 340,50 евро (частично) и нотариални такси и такси за вписване в размер на 1422, 62 лв.

След частична отмяна на решението въззивният съд изцяло е отхвърлил насочените срещу ответника И. искове. Потвърдил е решението в останалата част по отношение на насочените срещу ответника Ш. искове. В последната част решението е обжалвано от ответника с касационна жалба от 13.12.2024 г.

С молба от 04.12.2024 г. ищецът е поискал да му бъде издаден изпълнителен лист за „присъдените с първоинстанционното и второинстанционното решение по делото суми“.

За да остави без уважение така направеното искане, въззивният съд, с обжалваното разпореждане от 05.12.2024 г. е приел, че невлязло в сила осъдително въззивно решение по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК е частта от съдебния акт, с която въззивният съд се произнася по спорното право, т. е. когато е предявен осъдителен иск и този иск е уважен, а в частта за присъждане на разноски въззивното решение има характер на определение, по отношение на което правото на предварително принудително изпълнение не се простира и въз основа на което изпълнителен лист не може да бъде издаден.

Разпореждането се обжалва частично - относно сумите, присъдени с потвърдения осъдителен диспозитив на първоинстанционното решение.

1

По същество частната жалба е основателна. В обжалваната част разпореждането е неправилно, доколкото при постановяването му въззивният съд неправилно е приел, че не е налице уважен осъдителен иск, а се иска издаване на изпълнителен лист за присъдените съдебни разноски. Както е посочено и по-горе, с въззивното решение е потвърдено решението на първата инстанция в частта относно уважените срещу ответника Ш. искове по чл. 430, ал. 1 ТЗ. В тази част въззивното решение подлежи на изпълнение съгласно чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК, поради което в същата част искането за издаване на изпълнителен лист е основателно.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя разпореждане № 4821/05.12.2024 г. по гр. д. № 725/2024 г. в обжалваната част, вместо което постановява:

Допуска на основание чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК и въз основа на невлязлото в сила решение № 1173/19.11.2024 г. по гр. д. № 725/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд да се издаде в полза на „Юробанк България“ изпълнителен лист срещу П. П. Ш. за сумите 278 654,08 евро главница по договор за банков кредит от 18.05.2007 г., 340,50 евро такси по същия договор за банков кредит и 1422,62 лв. нотариални такси и такси за вписване.

Връща делото на Софийски апелативен съд за издаване на изпълнителния лист.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2