Определение № 591 от 06.10.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 591 гр. Монтана, 06.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500419 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и e по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на частна жалба подадена от Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, БУЛСТАТ *, чрез съдружника Е. И., последната адвокат на ищцата М. И. срещу Определение № 1070/29.07.2025г., с което молбата му за изменение в частта за разноските, чрез увеличение на определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), в крайния по делото съдебен акт, е оставена без уважение. В обстоятелствената част на частната жалба се излага, че обжалваното определение е неправилно. Изразява се несъгласие с изтъкнатия от районния съд аргумент, че възнаграждението следва да бъде в по-малък размер поради липсата на фактическа и правна сложност. Настоява се, че то не следва да бъде редуцирано на база субективна преценка за тежестта на делото, а да бъде определено съобразно цената на иска. Твърди се, че когато са предявени няколко иска предметът на делото се усложнява. Сочи се, че намаляване е допустимо само ако претендираният размер значително надхвърля обичайното възнаграждение за подобен вид дела, в противен случай то би било необосновано.

Конкретно в случая се посочва, че районният съд бил определил възнаграждение в размер на 80 % по-нисък от заложения в наредбата, който се определя като произволен, неразумен и непропорционален. Въз основа на така изложеното, частният жалбоподател прави искане определението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което адвокатското възнаграждение бъде определено съобразно цената на иска и наредбата и да включва начислен ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, ответникът по частната жалба „К.”ЕАД с ЕИК *чрез процесуалния представител е подал писмен отговор ,в който се излага становище,че жалбата е неоснователна, като в тази насока са изложени подробни доводи.

Жалбата е ДОПУСТИМА,като подадена от надлежно лице в законоустановения срок, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА,като съображенията за това са следните:

За да остави без уважение молбата, първоинстанционният съд е приел,че в решението си подробно се е аргументирал относно основателността на направеното 1 възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и продъжава да отстоява същите.Допълнително е посочил също така,че че адв.И. е подала десетки ИМ от името на 23 лица за период от около година,като всички ИМ са еднотипни. Отбелязал е също така,че прави впечатление и "потребителското" поведение на лицата, които адв.И. представлява, което е лишено от всяка житейска и икономическа логика, но след всеки "заем" се предявяват искове за защита на потребителските им права. Обсъждайки така изложените аргументи съдът е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските като неоснователно.

Настоящата инстанция напълно съображенията за това са следните: споделя правните изводи на

МРС,като

В настоящото производство ищцата е предявила искове с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл.22 ЗПК, съединени с искове по чл.55 ЗЗД С решението си съдът е уважил двата установителни иска ,като е осъдил „К.”ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление град *, бул. *, сграда *, ет.*, Б.ц.*ДА ЗАПЛАТИ на М. И. сумата от 16.96 лева недължимо платена по договор за потребителски кредит № *от 09.11.2022 година и 77.34 лева, недъжимо платена по договора за поръчителство от 09.11.2022 година, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2024 година до окончателното плащане. В решението е налице произнасяне и по въпроса за отговорността за разноските включително тези за адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищцата,като ответникът е осъден да заплати на адв .И. адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.

След постановяване на решението, в срока за въззивно обжалване, е подадена молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК от адвокат Е. И., с която се прави искане районният съд да ревизира становището си относно определения в нейна полза размер на адвокатско възнаграждение и да бъде присъдено такова в разумен и справедлив размер.

Районният съд, след запознаване с тази молба, аргументирайки, че предявеният установителен иск няма самостоятелно значение, а делото не е с висока фактическа и правна сложност е приел, че се дължи адвокатско възнаграждение само за един иск съобразно минимума по наредба, поради което с обжалваното в настоящото производство определение я е оставил без уважение.

След постановяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища в Република България на основание чл. 633 от ГПК, българската съдебна практика приема, че разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, препращаща към регламентираните от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (с наименованието и в редакцията, действала към 2024 г., когато е сключен договорът за правна защита и съдействие), не съответства с правото на ЕС, поради което същите не представляват правила обвързващи съда. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са : видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (Определение № 2436 от 30.07.2025 г., постановено по к. ч. т. д. № 743/2025 г., т. к., І т. о. на ВКС, Определение № 972 от 28.02.2025 г., постановено по гр. д. № 856/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т. д. № 1908/2022 г., т. к., І т. о. на ВКС).

В случая възникналият между страните спор е гражданскоправен. За разрешаването 2 му с искова молба, изготвена чрез адвокат Е. И., е инициирано исково производство.

Проведено е едно съдебно заседание, в които процесуалният представител на ищцата не се е явил. Преди заседанието е подадена молба за даване ход на делото в негово отсъствие.

Обемът на събраните в хода на делото доказателствени материали, подлежащи на проучване от адвоката, не е голям. Казусът не поставя трудни за решаване материалноправни и процесуалноправни въпроси. Делото не се характеризира с правна и фактическа сложност. С исковата молба са предявени четири иска , като двата от тях/ по чл.55 ЗЗД обаче произтичат от едно и също правоотношение и са в защита на един и същ материален интерес. Те са взаимно свързани,тъй като предявените осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е обусловен от основателността на установителния иск по чл. 124 от ГПК. Исковете са с малък материален интерес. Както правилно е отбелязал и РС, подадени са множество идентични искови молби/само от този ищец са подадени 3, като дори и ответниците са едни и същи, като се атакуват договори, сключени в период по-малък от месец/.Предвид горното съдът намира,че определения от първоинстанционният съд възнаграждение е справедливо.

Въз основа на изложеното, въззивният съд приема, че подадената частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение на Районен съд-гр. Монтана е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1070/29.07.2025г., постановено по гр. д. № 3086/24 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 591 гр. Монтана, 06.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500419 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и e по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на частна жалба подадена от Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, БУЛСТАТ *, чрез съдружника Е. И., последната адвокат на ищцата М. И. срещу Определение № 1070/29.07.2025г., с което молбата му за изменение в частта за разноските, чрез увеличение на определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), в крайния по делото съдебен акт, е оставена без уважение. В обстоятелствената част на частната жалба се излага, че обжалваното определение е неправилно. Изразява се несъгласие с изтъкнатия от районния съд аргумент, че възнаграждението следва да бъде в по-малък размер поради липсата на фактическа и правна сложност. Настоява се, че то не следва да бъде редуцирано на база субективна преценка за тежестта на делото, а да бъде определено съобразно цената на иска. Твърди се, че когато са предявени няколко иска предметът на делото се усложнява. Сочи се, че намаляване е допустимо само ако претендираният размер значително надхвърля обичайното възнаграждение за подобен вид дела, в противен случай то би било необосновано.

Конкретно в случая се посочва, че районният съд бил определил възнаграждение в размер на 80 % по-нисък от заложения в наредбата, който се определя като произволен, неразумен и непропорционален. Въз основа на така изложеното, частният жалбоподател прави искане определението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което адвокатското възнаграждение бъде определено съобразно цената на иска и наредбата и да включва начислен ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, ответникът по частната жалба „К.”ЕАД с ЕИК *чрез процесуалния представител е подал писмен отговор ,в който се излага становище,че жалбата е неоснователна, като в тази насока са изложени подробни доводи.

Жалбата е ДОПУСТИМА,като подадена от надлежно лице в законоустановения срок, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА,като съображенията за това са следните:

За да остави без уважение молбата, първоинстанционният съд е приел,че в решението си подробно се е аргументирал относно основателността на направеното 1 възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и продъжава да отстоява същите.Допълнително е посочил също така,че че адв.И. е подала десетки ИМ от името на 23 лица за период от около година,като всички ИМ са еднотипни. Отбелязал е също така,че прави впечатление и "потребителското" поведение на лицата, които адв.И. представлява, което е лишено от всяка житейска и икономическа логика, но след всеки "заем" се предявяват искове за защита на потребителските им права. Обсъждайки така изложените аргументи съдът е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските като неоснователно.

Настоящата инстанция напълно съображенията за това са следните: споделя правните изводи на

МРС,като

В настоящото производство ищцата е предявила искове с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл.22 ЗПК, съединени с искове по чл.55 ЗЗД С решението си съдът е уважил двата установителни иска ,като е осъдил „К.”ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление град *, бул. *, сграда *, ет.*, Б.ц.*ДА ЗАПЛАТИ на М. И. сумата от 16.96 лева недължимо платена по договор за потребителски кредит № *от 09.11.2022 година и 77.34 лева, недъжимо платена по договора за поръчителство от 09.11.2022 година, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2024 година до окончателното плащане. В решението е налице произнасяне и по въпроса за отговорността за разноските включително тези за адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищцата,като ответникът е осъден да заплати на адв .И. адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.

След постановяване на решението, в срока за въззивно обжалване, е подадена молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК от адвокат Е. И., с която се прави искане районният съд да ревизира становището си относно определения в нейна полза размер на адвокатско възнаграждение и да бъде присъдено такова в разумен и справедлив размер.