Определение № 1140 от 17.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1140 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Ал. Цанкова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Теофана Б. Спасова като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Въззивно частно наказателно дело № 20255300602342 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на И.А.С. против Определение № 651/14.10.2025г., постановено по ЧНД № 5540/2025г. по описа на РС-Пловдив.

С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е потвърдил Постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 195/2024г. по описа на ОСО при ОП- Пловдив, образувано за престъпление по чл.134 ал.1 т.1 от НК.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Настоява се за неговата отмяна и отмяна на Постановлението на РП-Пловдив.

Съдът, като прецени материалите по делото и наведените доводи, при преценка на атакувания съдебен акт, намира за установен от фактическа и правна страна следното:

Подадената от И. С. жалба е депозирана в срока на чл.243 ал.7 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното Определение ПРС е приел, че досъдебно производство № 195/2024 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура гр.

Пловдив е образувано на 07.03.2024 г. на основание чл. 212 ал. 1 от НПК с постановление на Районна прокуратура гр. Пловдив за престъпление по см. на чл. 134 ал.1 от НК за това, дали на 07.02.2019г. в гр. Пловдив, е била причинена на жалбоподателката И. А. С. телесна повреда, поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. По делото не е било повдигнато и предявено обвинение и няма взета мярка за неотклонение, а в процесуално качество на свидетел е разпитана жалбоподателката И. С., на 1 която са й били разяснени и правата по чл.75 и сл. от НПК. Също така в процесуалнота качество на свидетели са били установени и разпитани и всички установени като съпричастни към случая лица, включително и такива възприели факти и обстоятелства от значение за изясняване на случая по същество, а именно тези, които са провели и наблюдавали леченията на пострадалата И. А. С.. Установените и разпитани свидетели са от различни лечебни заведения МБАЛ „Пловдив“ АД , от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД и МБАЛ „Уро Медикс“ ООД., в които пострадалата е била приемана за лечение и в които са й били извършвани медицински интервенции.

От материалите по делото се установява , че спрямо С. е била извършена оперативна интервенция по отстраняване на киста на яйчника извършена на 07.02.2019г. в АГ отделение в *** - гр. Пловдив, от д-р Д.А.Й., като оператор и асистент д-р А.Д.Й.. При посочената интервенция е бил засегнал левия й уретер, което в последствие е довело до рязко влошаване на здравословното й състояние - хидронефроза на левия бъбрек. На 09.02.2019г. пострадалата жалбоподателка С. е била изписана от АГ отделение в *** - гр. Пловдив, в недобро общо състояние и с болки, за които й било обяснено, че е имала задържан въздух в червата и е въпрос на време да премине. След изписването на С. здравословното й състояние продължило да се влошава, като през месеците февруари и март 2020г., след многократни прегледи и консултации с различни специалисти /акушер-гинеколог, уролог/ било установено, че има пиелонефрит. Независимо от преминатите последващи няколко етапа на лечение се наложило премахването на левия бъбрек. В резултат на извършените интервенции и прекараните заболявания И. С. придобила и решение от ТЕЛК с диагноза бронхиална астма, отстранен бъбрек и хипертония.

В атакуваното Определение съдът е споделил извода на представителят на РП-Пловдив, че основния здравословен проблем довел в последствие до отстраняване на бъбрека на жалбоподателката е възникнал в следствие неадекватно проведената хирургична интервенция и лечение при престоя й в АГ - отделение - *** - гр. Пловдив през периода 06.02.2019г. до 09.02.2019г„ когато левия уретер е бил засегнат. Установено е също така, че всички последващи прегледи и проведени лечения в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД и МБАЛ „Уро Медикс“ ООД, включително и оперативната интервенция по отстраняването на левия й бъбрек са били проведени професионално и адекватно. Във връзка с настъпилото влошаване на здравословното състояние на жалб. С. след изписването й на 09.02.2019г. от АГ - отделение - *** - гр.

Пловдив, до месец Март 2020г. са последвали множество консултации, както и са били проведени лечения и хирургични интервенции, които били абсолютно необходими и адекватни, като са допринесли за подобряване на нейното здравословно състояние. Прието е и, че от доказателствата по делото се установява, че основната причина за влошаване на здравословното състояние на И. С. е неправилно проведеното лечение при престоя й в АГ - отделение — *** — гр. Пловдив през периода 06.02.2019г. до 09.02.2019г„ когато левия 2 уретер е бил засегнат. Посочено е още, че за престъплението по чл. 134, ал.1,т.

1 от НК /причиняване на тежка телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие/ законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до 3 години. Тъй като безспорно е установено, че от извършване на увреждащата здравето на жалб. С. операция - 07.02.2019г.и съответното причиняване на тежка телесна повреда до настоящия момент е изминал визирания период от време, който от своя страна преклудира възможността за осъществяване на наказателно преследване.

Обсъдено е и възражението на жалбоподателката С., че причинената й тежка телесна повреда е вследствие отстраняването на бъбрека й на 07.03.2020г. като е прието, че от всички събрани по досъдебното производство доказателства безспорно се установява, че интервенцията по отстраняване на киста на яйчника извършена на 07.02.2019г. в АГ отделение в *** - гр.

Пловдив, от д-р Д.А.Й., като оператор и асистент д-р А.Д.Й. е и първопричината за отстраняването на бъбрека на С.. Действително с акта на премахване на увредения орган се е стигнало и до причиняването на тежка телесна повреда, но безспорната причина за това отстраняване е предхождащата интервенция по отстраняване на киста на яйчника от 07.02.2019г.

При самостоятелен анализ на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Пловдивски окръжен съд намира извода на наблюдаващия разследването прокурор за прекратяване на наказателното производство за обоснован, законосъобразен и постановен при изпълнение изискванията на чл.102, т.1-3 от НПК относно събиране на доказателствата.

Така относно главното обстоятелство – дали е налице изтекла погасителна давност за наказателно преследване, настоящият състав изцяло споделя становището на наблюдаващият разследването прокурор и на ПРС, че този обективен факт е настъпил. За престъплението по чл.134 ал.1 т.1 от НК се предвижда наказание до три години „лишаване от свобода“ и следователно по отношение на него е приложима нормата на чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, която предвижда до 5 годишна погасителна давност.

Освен това следва да се сподели становището на първоинстанционния съд, че датата на инкриминираното деяние се явява именно 07.02.2019г., тъй като макар формално отстраняването на наранения бъбрек да е извършено през 2020г., то първопричината за това е именно нанесеното увреждане при операцията, извършена на посочената дата. Ако на 07.02.2019г. не беше засегнат уретера на жалбоподателката, то и не би се стигнало до отстраняването на бъбрека й, тоест тежката телесна повреда се дължи на действия, осъществени на 07.02.2019г.

Що се отнася до наведените вързажения в депозираните жалби пред районния и настоящият съд, то същите не следва да бъдат споделени.

В този смисъл твърдението на С., че квалификацията на деянието следва да е по чл.134 ал.2 от НК не намира никаква упора в доказателствата по 3 делото. Така самата тя в протокола си за разпит всъщност не твърди, че операцията на 07.02.2019г. е извършена от А.Й. – тогава все още специализант, а не от неговия баща – Д.Й.. Единствените съждения, които свидетелката навежда в подкрепа на становище си, са че преди да бъде поставена под анестезия е видяла, че А.Й. влиза в операционната, а в последствие Д.Й. казал, на първия че превръзката трябва да смени този, който е направил операцията. Така заявеното по никакъв начин не представлява категорично доказателства или дори такова, будещо съмнение относно това кой реално е извършил операцията на 07.02.2019г. Още повече, че всички останали доказателства по делото са в обратния смисъл – видно от изготвения оперативен протокол, а и от показанията на свидетелите С.Г.-К., Д.Й. и А.Й., операцията е била извършена именно от Д.Й.. Тоест не са налице данни за това причинената на жалбоподателката тежка телесна повреда да е в резултат на действия, спадащи към занятие или дейност по чл.134 ал.1 от НК, които да са извършени от лице, което няма право да ги упражнява.

В гореизложения смисъл не са налице и приобщени по делото данни за документи престъпления, свързани с изготвяне на документи, включени в медицинската документация на С., които да са с невярно съдържание.

Поради изложеното и съдът намира, че следва атакуваният съдебен акт, с който е потвърдено Постановлението за прекратяване на наказателното производство, като обоснован и законосъобразен да бъде потвърден.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 651/14.10.2025г., постановено по ЧНД № 5540/2025г. по описа на РС-Пловдив, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 195/2024г. по описа на ОСО при ОП- Пловдив, образувано за престъпление по чл.134 ал.1 т.1 от НК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4