Решение № 6248 от 16.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6248 гр. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Темислав М. Димитров

Членове:

Боряна Д. Воденичарова

Ивона В. Енчева при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Ивона В. Енчева Въззивно гражданско дело № 20261100507207 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 7565 от 24.04.2026 г., постановено по гр.д. № 54147/2025 г. по описа на СРС, ГО, 76 състав, са уважени предявените от В. А. П. срещу *** Основно училище „Николай Лилиев“ искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата от 607,67 евро, представляваща разликата между полученото от ищцата трудово възнаграждение в периода от 01.01.2023 г. до 10.07.2023 г. и дължимото й се такова, съгласно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба /05.12.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането, с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 150,41 евро, представляваща разликата между полученото от ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 34 работни дни и дължимия размер на обезщетението, след съобразяване на увеличения размер на трудовото възнаграждение, съобразно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., ведно със законната лихва от 1 датата на подаването на исковата молба /05.12.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ за заплащане на сумата от 1119,23 евро, представляваща разликата между полученото от ищцата обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на 10.07.2023 г. при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11,5 брутни работни заплати, и дължимия размер на обезщетението след съобразяване на увеличения размер на трудовото възнаграждение, съобразно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба /05.12.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането. С решението са разпределени и разноските по делото.

Решението е обжалвано от ответника *** Основно училище „Николай Лилиев“ в неговата цялост, като се правят оплаквания досежно правилността му. Излагат се съображения, че не са налице предпоставките за уважаване на исковете, доколкото въззивникът счита, че Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., няма ретроактивно действие и касае единствено лицата със статут на педагогически специалисти, заети в образованието към момента на сключването му – 10.08.2023 г. Поради това, намира горепосоченият анекс за неприложим по отношение на ищцата, доколкото към тази дата същата не е била във валидно трудово правоотношение с ответника по смисъла на ЗПУО. Също така, твърди че ищцата не била синдикален член към 10.08.2023 г. и заявява че оспорва представените доказателства за наличието на синдикално правоотношение.

Излага доводи, че посочената в анекса дата 01.01.2023 г. не представлявала дата на влизане в сила на договорните клаузи, а касаела началния момент, от който се увеличавали работните заплати на лицата, притежаващи качеството работници и служители – синдикални членове към 10.08.2023 г. В тази връзка, моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Въззиваемата В. А. П. оспорва наведените в жалбата доводи. Твърди, че анексът към колективния трудов договор има действие, считано от 01.01.2023 г. и доколкото ищцата е полагала труд в образователна институция в системата на училищното и предучилищното образование в периода 01.01.2023 г. – 2

10.07.2023 г., както и е била член на синдикална организация, то същият е приложим спрямо нея. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което и моли то да бъде потвърдено.

Претендира разноските по делото.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Софийски градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо.

Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно кумулативно съединени искове /след допуснато изменение в открито съдебно заседание от 16.04.2026 г. /, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата от 607,67 евро, представляваща разликата между полученото от ищцата В. А. П. трудово възнаграждение в периода от 01.01.2023 г. до 10.07.2023 г. и дължимото й се такова, съгласно Анекс № Д01192 от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба /05.12.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането, иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 150,41 евро, представляваща разликата между полученото от ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 34 работни дни и дължимия размер на обезщетението, след съобразяване на увеличения размер на трудовото възнаграждение, съобразно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба /05.12.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ за заплащане на сумата от 1119,23 евро, представляваща разликата между полученото от ищцата обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на 10.07.2023 г. при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11,5 брутни работни заплати, и дължимия размер на обезщетението след 3 съобразяване на увеличения размер на трудовото възнаграждение, съобразно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба /05.12.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба ищцата В. А. П. твърди, че по силата на Заповед № РД14-1274/12.06.2023 г. на директора на *** Основно училище „Николай Лилиев“ трудовото правоотношение между нея и училището-работодател, създадено с трудов договор № РД12-1156 от 02.09.2020 г. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 10.07.2023 г. В същата заповед било разпоредено на ищцата да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 11,5 брутни трудови възнаграждения и по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 34 работни дни, както и да й бъде удържана сумата от 216,07 лева от трудовото й възнаграждение за м. юли 2023 г. за представително облекло. Твърди, че като учител в *** Основно училище „Николай Лилиев“ е членувала в синдикалната организация към Синдиката на българските учители (СБУ) към Конфедерацията на независимите синдикални организации в България (КНСБ), което обстоятелство било известно на работодателя й. Твърди също така, че е поддържала членственото си правоотношение през цялата 2023 г., като е заплащала редовно дължимия месечен членски внос, удостоверено с членска карта № 021, издадена от председателя на СО на СБУ. Поддържа, че до датата на прекратяването на трудовия й договор е заемала длъжността „старши учител в ЦДО“, като размерът на основното й трудово възнаграждение бил 1628,00 лева дължимото допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 667,48 лева, а брутното й трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на прекратяване на трудовото й правоотношение /м. юни 2023 г./ било в размер на 2295,48 лева.

Обезщетенията, начислени й във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, били в размер на 3547,56 лева /обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 34 работни дни/ и в размер на 26 398,02 лева /обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ/, определено съгласно правилата, установени с чл. 13, ал. 3, т. 2 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 4

16.12.2022 г., в сила от 01.01.2023 г. Твърди, че на 10.08.2023 г. бил подписан Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 16.12.2022 г., с който било договорено увеличаване размера на работните заплати на педагогическите специалисти с 15 %, като за длъжността „старши учител“ възнаграждението било променено на 1763 лева, считано от 01.01.2023 г. С Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда на Министъра на образованието и науката било изменено и Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 – Минимални размери на основните месечни работни заплати към педагогическите специалисти, като за заеманата от ищцата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „старши учител“ бил посочен минимален размер на основна месечна заплата 1763 лева, считано от 01.01.2023 г. В тази връзка, ищцата поддържа че за нея се пораждало право да получи трудово възнаграждение, съобразно сключения анекс, за периода м. януари – м. юли 2023 г., в който тя е полагала труд по трудово правоотношение при работодател, обвързан с посочения колективен трудов договор, за което тя изпратила писмена покана за плащане до работодателя на 12.06.2025 г., но от страна на последния й било отказано плащане. Поради това, претендира сумата от 1187,03 лева, представляваща неизплатено и дължимо увеличение на месечното трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 10.07.2023 г., сумата от 296,82 лева, представляваща неизплатено и дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за извършено увеличение на брутното месечно трудово възнаграждение за положен труд за месеца, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение /м. юни 2023 г./ и сумата от 2209,11 лева, представляваща неизплатено и дължимо обезщетение за придобито право на пенсия поради възраст и осигурителен стаж в размер на 11,5 брутни трудови възнаграждения, съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 16.12.2022 г., горните ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията.

Ответникът оспорва исковете както по основание, така и по размер. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищцата, прекратено със Заповед № РД-14-1274/12.06.2023 г., като твърди че при прекратяването му били изплатени всички дължими й се суми. Намира искането на ищцата за 5 актуализиране и заплащане на заплата, съобразно Анекс към КТД в средното образование от 10.08.2023 г. за неоснователно, доколкото счита че към 10.08.2023 г. право на увеличение имат лицата, които са със статут на педагогически специалисти и са заети в образованието, съгласно чл. 27, ал. 2 от Анекса, каквото качество ищцата не притежавала по смисъла на ЗПУО към тази дата, поради липсата на действало валидно трудово правоотношение. На следващо място, посочва че към 10.08.2023 г. ищцата не членува в синдикална организация, което се явявало втора необходима предпоставка за приложимостта на анекса. Поддържа, че посочената в анекса дата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а касаела началният момент, от който се увеличавали работните заплати на лицата, които притежавали качеството работници и служители – синдикални членове към 10.08.2023 г., т.е. основанието за увеличение на работната заплата възниквало на 10.08.2023 г., както и че анексът нямал обратно действие. С оглед горното, намира анексът за неприложим по отношение на ищцата и моли за отхвърляне на така предявените искове.