Определение № 389 от 21.02.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 389 гр. Бургас, 21.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20222100500215 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по частната жалба на ищеца Н. К.

ДР., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „И. М.“ № **, подадена от упълномощения си процесуален представител адв. Славчо Попов, със съдебен адрес: гр. Разлог, ул. „Охрид“ № 16 против определение № 243 от 08.12.2021 г., постановено по гр. д. № 323/2021 г. по описа на Районен съд – Царево, с което е оставено без уважение искането на ищеца за допълване на решение № 34 от 20.10.2021 г., постановено по гр. д. № 323/2021 г. по описа на Районен съд – Царево, в частта за разноските съгласно депозирана молба от 22.11.2021г., с която се иска осъждане на ответната Община Приморско да му заплати на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 350 лв. /50 лв. платена държавна такса и 300лв. платено адвокатско възнаграждение/.

В законовия срок по чл.276, ал. 1 от ГПК ответната Община Приморско не е депозирала писмен отговор и не е взела становище по частната жалба на ищеца.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред районния съд е образувано по повод предявен от Н. К. ДР. иск с правно чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответната Община Приморско, че ищецът не й дължи сумата от 500 лв., представляваща глоба, наложена му с наказателно постановление № 32 от 11.08.2016г. на кмета на същата община, като погасено по давност, за чието принудителното събиране /преди завеждане на 1 иска/ е образувано изпълнително дело № 226/2021г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, с район на действие –БОС.

В писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответната община е признала основателността на иска, като е посочила, че е предприела действия за прекратяване на горепосоченото изпълнително производство.

По повод направено от ищеца иска по чл. 237 от ГПК, първоинстанционният съд е уважил изцяло уважения иск и се е произнесъл по реда на чл. 237 от ГПК, постановявайки решение при признание на иска, като в мотивната част е посочил, че предвид признанието на иска, на ищеца не се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК /макар подобно искане за освобождаване от разноски да не е било направено от ответника/.

С допълнителна молба в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ищецът е направил искане за допълване на така постановеното решение, в частта за разноските и присъждане на направените от него в производството разноски за платена държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. по съображения, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

С обжалваното определение, постановено на основание чл. 248 от ГПК районният съд е оставил без уважение молбата на ищеца з а допълнение на решението в частта за разноските.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, я намира за основателна, а обжалваното определение за неправилно, по следните съображения:

Видно от данните по делото, в писмения си отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК ответникът е признал иска, което е послужило като основание за уважаване на искането на ищеца за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК и за присъждане на разноските по делото на основаниe чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Посочената норма обаче се прилага само по искане на ответника при наличието едновременно на предвидените в нея две предпоставки – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В случая, въпреки уважаване на иска районният съд без да бил сезиран от ответника с искане по чл. 78, ал. 2 от ГПК служебно е приложил посочената норма, като е счел, че са налице предпоставките, посочени в нея за освобождаване на ответника от разноските по делото.

С оглед тези данни, настоящата инстанция намира, че обжалваното определение по чл. 248 от ГПК е неправилно, както поради липса на законови правомощия за съда да прилага служебно без да е сезиран от ответника нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, така и поради неправилна преценка относно наличието на предвидените в същата разпоредба предпоставки за освобождаване на ответника от отговорност за разноски. Правилното на чл.

2

78, ал. 2 от ГПК се прилага само по искане на ответника и то само при наличието на едновременно предвидените в нея две предпоставки – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В случая въпреки, че ответникът е признал иска в хода на съдебното производство, с извънсъдебното си поведение, с което е предприел образуване на изпълнително дело за принудително събиране на процесното вземане, е дал повод на ищеца за завеждане на делото. Тъй като присъждането на разноски по правило е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство, с оглед обстоятелството, че предявения иск е бил уважен, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него в първата инстанция разноски в общ размер от 350 лв., които той своевременно претендирал, в т.ч. и чрез представен списък по чл. 80 от ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът намира искането на ищеца по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждането му на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените по делото разноски в общ размер на 350 лв. за основателно, което налага отмяна на обжалваното определение на първоинстанционния съд и постановяване на ново, с което искането следва да бъде уважено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248 вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 243 от 08.12.2021 г., постановено по гр . д. № 323/2021 г. по описа на Районен съд – Царево, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА решение № 34 от 20.10.2021 г., постановено по гр. д. № 323/2021 г. по описа на Районен съд – Царево, в частта за разноските, като ОСЪЖДА ОБЩИНА ПРИМОРСКО, ЕИК: 102164063, с адрес: гр. Приморско, ул. „Трети март“ 56, представлявана от кмета Димитър Германов ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Н. К. ДР., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „И. М.“ № **, направените по делото пред първата инстанция разноски за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 350лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3