Решение № 1073 от 05.10.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1073 гр. Пазарджик, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225220101172 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

Подадена е искова молба от С. Д. К., с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, бул.“**********, съдебен адрес за призоваване: чрез адв.Ц. М.

– гр.Пазарджик, ул.“*********** против Л. Г. К., с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, бул.“**********, в която ищцата, твърди, че с ответника сключили граждански брак на 27.03.1999г. в гр.Пазарджик, обл.Пазарджик, съгласно акт за сключен граждански брак №69/27.03.1999г., който е първи по ред и за двамата. Твърди, че от брака си имат родени две деца - Г. Л. К., роден на *****г., понастоящем пълнолетен и Д. Л. К., родена на ******г.

Твърди, че още от самото начало бракът им не вървял добре.

Постепенно ежедневието им се изпълнило с непрекъснати спорове по всички въпроси, дори и за най-дребните неща. Често ответникът проявявал вербална и физическа агресия спрямо нея. По-малко от 6 месеца след сватбата й нанесъл побой. Винаги след проявената агресия спрямо нея се извинявал и обещавал, че ще се поправи. Прощавала му в името на семейството им и децата им.

1

Ищцата твърди, че многократно се опитвала да разговаря нормално и спокойно за проблемите им, да си помагат взаимно и да нормализират семейните си отношения. Въпреки това не получавала отклик от ответната страна. Съществувала пълна липса на взаимност и противоречията помежду им станали неразрешими и нетърпими.

Твърди, че междувременно това провокирало негативното отношение на съпруга й към нея. Безпричинните скандали и разправии станали ежедневие в техните взаимоотношения.

Съпругът й проявявал незаинтересованост към нуждите и потребностите й като негова съпруга, която незаинтересованост все повече се засилвала в годините. Приемал я като вещ, даденост, а не като равноправен брачен партньор. През този дълъг семеен живот, той напълно се бил дезинтересирал от финансовите потребности на семейството им. Не осигурявал никаква издръжка, нито на нея като съпруга, нито на децата им, тъй като според него това били само и единствено нейни задължения.

Благодарение на контактите на баща й като служител в органите на МВР, ответникът започнал работа като пожарникар и винаги криел от нея средствата, които получавал. Поради тези причини ищцата работила почти непрекъснато, за да издържа само тя семейството им - всички консумативи за жилището, в което живеели, ремонтите, които правели, храна, облекло за всички и задоволяване, както на екзистенциалните им потребности, така и ежедневни такива били поети само и единствено от нея.

Твърди, че многократно са се разделяли и живяли отделно . След което ответникът обещавал, че ще се поправи и ще започне да се грижи за нея и децата. Но... до поредния скандал и поредната вербална и физическа агресия.

Действията на ответника спрямо нея възбуждали основателен страх изпитвала страх за живота и за здравето си. Това ескалирало през 2015г., когато потърсила защита по Закона за защита от домашно насилие. По нейна молба било образувано гр.дело №2573/2015г., по което била издадена заповед за незабавна защита от 27.08.2015г., с която ответник ът бил задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо нея и децата им и му било забранено да ги приближава т я х и жилището, в което живе ят до издаването на заповедта за защита. След многократни молби от негова страна ищцата оттеглила доброволно искането си да й бъде оказана защита по 2 цитирания закон.

Твърди, че преди 7 години по желание на ответника, заедно с дъщеря им Д. се преместили да живеят в гараж - пристройка към къщата собственост на баща й и баба й, под предлог да ремонтират семейното им жилище - апартамент на бул.„********* /който ремонт и до настоящия момент не е започнал/. Семейното им ежедневие обаче продължило по стария начин.

Твърди, че в началото на месец юни 2021г. след пореден скандал, ответникът напуснал гаража - пристройката, където живеят и се настанил самостоятелно в семейния им апартамент.

Междувременно, синът им Г. К. навършил пълнолетие, завършил **** и сега е студент в София. Доколкото може, ищцата го подпомага ла финансово, а през времето, когато пребивавал в Пазарджик живеел при нея и тя му поемала всички режийни разходи. Дъщеря им е ученичка в 5-ти клас през учебната 2021/ 2022г. в *****- Пазарджик. Само и единствено ищцата се грижела за нея - натурално и финансово. Детето посещавало езиков курс по английски език и уроци за подготовка по математика. Баща й напълно се бил дезинтересирал от нейните потребности и не дава л и не е давал никаква издръжка досега.

Твърди, че брачната и м връзка помежду им е разстроена до такава степен, която да не може да бъде превъзмогната от нея персонално, т.е. да се постигне помирение между тях.

Предвид на което, и щцата счита, че бракът им съществува само формално и същият е изпразнен от необходимото за една пълноценна брачна връзка съдържание, като не съществува възможност за помирение помежду им. Налице е липса на общи интереси. Отношенията им не са изградени на основата на взаимно уважение, разбирателство, любов и общи грижи за семейството. Постоянно проявеното вербално и физическо агресивно поведение на съпруга й спрямо нея е задълбочило непреодолимите противоречия помежду им, като трайно са прекъснали отношенията си и не желае да поддържат никакви контакти. Раздялата помежду им е трайна и необратима. Бракът им е изчерпал законовото си съдържание и социална функция и се е превърнал във формално съществуваща юридическа връзка.

Същият е дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на 3 ответника и не може да бъде саниран. Счита, че не съществува възможност за помирение между нея и ответника.

Моли съда да постанови решение, с което да допусне прекратяване на брака между нея и ответника, като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника. След прекратяването на гражданският им брак, непосредствените родителски права и грижи по отношение на родената от брака и м малолетна дъщеря Д. Л. К., родена на ******г. да бъдат предоставени на нея като майка - С. Д. К.; Да определи местоживеенето на малолетното дете да бъде при майка му С. Д. К. на адрес: гр.Пазарджик, бул.

„********* ***; Да определи режим на лични контакти на бащата Л. Г. К. с малолетното дете, в съответен на възрастта й режим; Да осъди ответника Л. Г.

К . , с ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на малолетната им дъщеря Д. Л. К., родена на ******г. в размер на 400.00 лв., платими за 12 месеца назад и за в бъдеще до навършване на пълнолетие на детето или настъпването на друга правопогасяваща или правоизменяща издръжката причина, чрез неговата майка и законен представител С. Д. К., ведно със законовата лихва за просрочие върху всяка месечна вноска ; Да предостави ползването на семейното им жилище - апартамент в гр.Пазарджик, на адрес: бул.„*********, *** на нея, където да живеят с малолетната им дъщеря Д. Л.

К.; След прекратяване на гражданския брак ищцата желае да носи предбрачното си фамилно име – Г. ; След прекратяване на брака им да не си дължат издръжка един на друг, както и ответникът да си понася поетите от него задължения.

Моли да бъде осъден ответника да й заплати всички сторени от нея съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който взема становище, че исковата молба е допустима. Относно основателността на исковата претенция за прекратяването на сключения между страните граждански брак, счита, че същата е основатена, бракът е дълбоко и непоправимо разтроен, но не въз основа на посоченото в исковата молба, а по изключителна вина на ищцата С. К..

Съединените искове за предоставяне на родителски права по отношение 4 на роденото от брака малолетно дете, местоживеенето му, издръжка и лични отношения, счита за частично основателни. Категорично възразява по наведените твърдения с исковата молба, като категорично заявява, че не отговарят на истината. Същите са изключително грозни и обидни.

Предвид императивната разпоредба на чл.131 от ГПК излага следните възражения:

Твърди, че г-жа К. от години не живее на посочения в исковата молба нейн адрес: гр.Пазарджик, бул.„*********. ***. Твърди, че адресът, на който е семейното им жилище и на който живее ищцата и към настоящия момент е: гр.Пазарджик, ул.„*******. Твърди, че семейното им жилище представлява пристройка към къща, собственост на ищцата по делото. Поземленият имот, къщата построена в него и пристройката, в която живеели, е собственост на ищцата по делото. Този имот се намира в гр.Пазарджик, ул.„*********. В построената в имота къща живее бабата на ищцата. Тяхното семейство живеело от 2015 година в пристройката, построена в имота. Ответникът живеел в пристройката до края на месец април 2022 година, когато след поредния скандал, започнал от ищцата, същата го изгонила.

Сочи, че в исковата молба е описано, че семейното им жилище представлява гараж-пристройка. Заявява, че жилището действително е пристройка към къща, но той му е направил множество ремонти и е годно и много приятно за живеене за едно домакинство.

Заявява, че действително с ищцата са във фактическа раздяла от края на месец април 2022 година.

Възразява, че единственото вярно, което отговаря на истината е, че м е ж д у него и ищцата има валидно сключен граждански брак и от съвместното им съжителство имат родени две деца. Синът им Г. вече е пълнолетен, а дъщеря им Д. е на 12 години. Всички останали твърдения са изключително грозни, обидни и неверни.

Ответникът твърди, че започнал да осъществява трудовата си дейност като пожарникар през 1998 година. Когато се запознали с ищцата вече работел в системата на МВР като пожарникар. Не отговаряло на истината, че баща й му бил помогнал. Също така по това време се занимавал и със земеделие, за да може да реализира допълнителни доходи за семейството им и за да може ищцата да е не е лишена от нищо.

5

Не отговаряло на истината, че от самото начало на брак а им, същият не е вървял добре. Твърди, че след сключването на гражданския им брак с г-жа К. отношенията им били нормални, всичко било както трябва да бъде в едно младо семейство. Сочи, че през 2000г.-2001г. ищцата работела в с.Главиница като касиер във фирма за комбинирани фуражи. През този период разбрал, че тя има любовна връзка. Бил потресен, тъй като това било в самото начало от съвместното им съжителство. Този човек се казвал Й. от с.Главиница. Тогава разговарял е ищцата какво ще правят, тя признала за любовната си връзка, и му отговорила: „Аз избрах теб! Аз съм избрала с кой съм! Размислих и заради детето искам да сме заедно". След много терзания от негова страна, ответникът решил да преглътне тази изневяра на съпругата си в името на син а им Г., който б ил на 1 годинка. Мъжкото му достойнство било наранено, но решил да преглътне в името на семейството им.

Твърди, че известно време след този случай, в чантата на ищцата намерил любовно писмо, писано до нея от нейн любовник. Този човек е бил курсант в Полицейското училище в гр.Пазарджик. Показал писмото на ищцата и тя много притеснена му признала отново. Разказала му, че нейната приятелка Г. я е прикривала и с нейна помощ се е срещала с този човек. След като разговаряли, обещала, че повече няма да се вижда с тази нейна приятелка и ще прекрати любовната си връзка. В името на семейството им, ответникът отново преглътнал и тази изневяра. През годините се надявал, че отношенията им ще се нормализират и ще успеят да запазят семейството си.

Твърди, че след тези изневери на ищцата, отношенията им били сравнително нормални, с изключение на периодите, в които ищцата изпадала в нервни кризи и била много странна. Тогава не можел да я познае. Била агресивна и злобна към него, без каквато и да било причина, като агресията й се изразявала, както във вербална, така и във физическа. Твърди, че за първи път ищцата му нанесла физически наранявания още през 1999 година. За съжаление не бил запазил документи, от които да е видно това. Търпял в името на децата и се опитвал когато ищцата изпадне в такова състояние да не й обръща внимание.