Определение № 11148 от 20.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11148 гр. София, 20.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110100805 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Съдът е сезиран с молба за изменение на Решение № 1930/02.02.2026г. по гр.д. № 805/2024г. по описа на СРС в частта относно разноските. Счита, че следва да се намали размера на присъдените на ответниците разноски.

В срока за отговор ответникът изразява становище за неоснователност на молбата.

След като разгледа молбата и материалите по делото, съдът намира за установено следното:

Молбата е подадена в срока за обжалване на решението, съгл. разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледани по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна.

На първо място ищецът не е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК в хода на делото. Такова не може да бъде предявявано за първи път с молбата по чл. 248 ГПК. Ето защо съдът намира, че това възражение не подлежи на разглеждане. Само за пълнота следва да се посочи, че съдът не счита и възражението за основателно с оглед очевидно завишената правна и фактическа сложност на делото. Разгледани са няколко иска със специфична правна квалификация, обследвано е абстрактно и каузално правоотношение, проведени са повече от две съдебни заседания и др. Още повече, уговорените възнаграждения са под минимума уреден в чл.7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 МРАВ – 2449,66 лв. Слизането под минимума следва да бъде не правило, а изключение, като за необходимостта му страната трябва да изложи убедителни аргументи, което не е сторила/а и обстоятелства налагащи това не са налице/. По тези съображения съдът сита, че по делото няма основание и да не бъде приложена Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 МРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Това положение е широко прието в практиката и теорията. В случая са предявени по два кумулативно съединени искове срещу двамата ответници, т.е. предявени са четири на брой иска. Ето защо съдът счита, че независимо от това, че ответниците са били представлявани от един и същ процесуален представител, на всеки от тях му се следват разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Обратното разбиране не би почивало на каквато и да е правна логика и би означавало съдът да си позволи произволно да определя адвокатски възнаграждения въз основа на нечии субективни виждания за житейска 1 справедливост, което е недопустимо.

Ето защо съдът намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, Софийският районен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ Молба с вх. № 61430/25.02.2026г. за изменение на Решение № 1930/02.02.2026г. по гр.д. № 805/2024г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав в частта относно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2