Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 428 от 19.09.2022, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 200/2022
Вид
Решение № 428
Подписан
19.09.2022
В сила
13.10.2022
Състав
ЙОВКА БОЙЧЕВА ПУДОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.2, т.5 и т.19 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.2, т.5 и т.19 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3 · Закон за кредитните институции
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.16 и сл. · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • §1-3 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
  • §1-3 · Закон за потребителския кредит
  • §1-3 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Казанлък, 19.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА К. КОМИТОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20225510100200 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.21 от ЗПК вр.с чл.10а, чл.11 и чл.19 от ЗПК.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника “П.К.Б.“ ЕООД договор за потребителски кредит №40005468958. Съгласно раздел VI.Параметри на договора за потребителски кредит трябвало да върне сумата по кредита в размер на 6135.74 лева, при сума на получаване в размер на 3500 лева, при ГПР 48.97%, годишен лихвен процент 41.00 %, и срок на кредита от 36 месеца, като трябвало да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 875 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2450 лева, разпределени на 36 месечни вноски, по 92.37 лева. По този начин общата сума, която следвало да заплати била в размер на 9460.74 лева. Счита клаузите, съдържащи се в VI.Параметри на договор за потребителски кредит №40005468958, сключен с П.К.Б. ЕООД, които предвиждали заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 875 лева и заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2450 лева за нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД било налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби./ решение №4/2009г. по т.д.

№395/2008г., решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/ 2007г., определение №877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип бил 1 добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на спазването му, както и на принципа на справедливостта, било да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В случая възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, била регламентирана в чл.10а, ал.1 ЗПК (ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита чл.10а, ал.2 от ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество били част от възнаграждението за предоставения заем, като същите водели до заобикаляне ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите и били в явно противоречие с разпоредбата на чл.10а от ЗПК. Услугите „Фаст“ и „Флекси“ представлявали по своята същност такси за усвояване и управление на кредита. Услугите с възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа, по своята същност били дейности по управление на кредита.

Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства, реално, не била предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсвало конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, ставало по съгласие на страните. Така уговорените клаузи съдържащи се в VI.Параметри от договор, които предвиждали заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси и услуга Фаст били нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП. Основната цел на така уговорените клаузи била да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежали на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. С предвиждането за заплащане на допълнителни услуги Фаст и „Флекси" в размер на 875 лева и 2450 лева се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите Позовава се на чл.19, ал.1 от ЗПК. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване, се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означавало, че клаузите за допълнителни услуги били неравноправни по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО. Следвало да бъде посочено и нарушението на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите 2 по определения в приложение № 1 начин. Счита клаузите, регламентиращи допълнителни услуги Фаст и Флекси от договор за кредит за нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК, тъй като не се явявали индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, защото били част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора./ в т.см. Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузата съдържаща се в VI.Параметри от договор за потребителски кредит №40005468958, сключен с “П.К.Б.“ ЕООД, които се предвиждало заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга “Фаст“ в размер на 875 лева и заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга “Флекси“ в размер на 2450 лева, са нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.10а, чл.11, чл.19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП, която невалидност да бъде прогласена. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявеният иск. Счита всички изложени в исковата молба възражения, доводи, твърдения и оспорвания по отношение действителността на клаузите от договор за кредит, регламентиращи условията във връзка с предоставените на кредитополучателя пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси, за необосновани, неоснователни и недоказани. Ищецът нямал правен интерес да установява наличието или не на едно минало правоотношение с установителен иск в отделно производство, тъй като накърненото му материално право можело да бъде защитено с осъдителен иск. Допълнителните услуги по кредита били заявени като възможност, на базата на които кредитополучателят да се ползва с преференции, но не били задължително условие за отпускане на потребителския кредит, поради което същите не попадали под дефиницията на §1, т.1 от ДР на ЗПК. От съдържанието на процесния договор за кредит било видно, че кредитополучателят сам пожелал да се възползва от предоставяне на незадължителен пакет от допълнителни услуги. Изрично в договора за кредит било посочено, че при кандидатстването си за потребителски кредит, кредитополучателят е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, т.е. изборът и закупуването на допълнителни услуги не било задължително условие за сключване на договора за кредит. Позовава се на т.15 от ОУ към договора за потребителските кредити. В раздел „А“ на ДПК „Декларации" пък било посочено, че неразделна част от договора били Общите условия /ОУ/ на кредитора за физически лица. Страните постигнали съгласие за сключване на договор с включени допълнителни услуги “Фаст“ и “Флекси“, с което, по искане на ищеца, кредиторът се задължавал да предостави на кредитополучателя определен набор от услуги, с които се предоставяло приоритетно разглеждане и изплащане на размера на кредита на кредитополучателя и последният имал възможност да променя първоначално договорените падеж, размер на вноска и ежемесечно плащане на вноски, срещу възнаграждение за кредитора, с което задължение ищецът се бил задължил доброволно. Редът за използването на допълнителните услуги бил 3 подробно описан в Общите условия, представляващи неразделна част от договора. Отделно от това, по своята същност първата услуга представлявала право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и е посочено и в самия ДПК в раздел VI.Параметри, допълнителната незадължителна услуга Фаст към момента на подписване на договора е била предоставена на кредитополучателя и използвана от последния. След като ищецът решил да се възползва от услугата приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, представителите на ответното дружество били извършили всички необходими действия за проучването на кредитната му способност, подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки срокове. Искането за кредит било подадено от ищеца на 19.08.2021 г. и одобрено в рамките на деня, като договорът за кредит бил сключен на същата дата и размерът на предоставения заем бил усвоен още същия ден от ищеца, съгласно условията на договора за кредит и сумата била преведена по посочената в договора банкова сметка. Оспорва всички заявени от ищеца основания за нищожност и неравноправност на клаузите за заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси и услуга Фаст и излага подробни доводи и съображения. Моли съда да отхвърли изцяло предявените от ищеца П. Б. П. установителни искове за прогласяване за нищожни клаузите в Договор за потребителски кредит №40005468958 от 19.08.2021 г., които предвиждали заплащане на уговорено между страните възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст в размер на 875 лева и допълнителна услуга Флекси в размер на 2450 лева, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.22 от ЗПК като неоснователни и недоказани. Претендира съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От събраните по доказателства, становищата и доводите на страните, съдът приема за установено следното:

От приетото по делото заверено копие на договор за потребителски кредит П.к.с. №40005468958 от 19.08.2021г., е видно, че е сключен между “П.К.Б.“ ЕООД в качеството на кредитодател и П. Б. П. като кредитополучател, за сумата 3500 лв., при срок на кредита – 36 месеца, размер на вноската по кредита: 170.43 лв., ГПР- 48.97%, годишен лихвен процент – 41.00%, лихвен процент на ден – 0.11%, дължима сума по кредита:

6135.74 лв. В раздел VІ.Параметри от договора, е уговорено и закупуването на допълнителни услуги: “Фаст“, за което се дължи възнаграждение в размер на 875 лв. и “Флекси“ с уговорено възнаграждение в размер на 2450 лв. като сумите за възнаграждението за допълнителните услуги е разсрочена на равни части, по 92.37 лв. към всяка месечна погасителна вноска по кредита.

Посочено е, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 9460.74 лв.; общ размер на вноската:262.80 лв. и дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.

Представен е погасителен план към договор за потребителски кредит №40005468958 със закупена допълнителна услуга, в който се съдържат броят на месечните вноски-36, както и посочване за всяка вноска дата на плащане, главница, лихва, размер на вноска по кредита, размер на вноска по закупена допълнителна/и услуга/и и общ размер на месечната вноска, като падежната дата на първата погасителна вноска е 25.09.2021 г., а на последната 36-та 4 вноска е 25.08.2024 г.