Решение № 484 от 10.06.2025, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. гр. Хасково, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640102789 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т.1 ГПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК от К. З. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.*********, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.*************, адв. П.И.П от АК - Хасково, против „К. Кредит М.“ ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Света троица“, ул.“Зографски манастир“ ***5, вх.Г, ет.6 и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Манастирска“ № 41, вх.Б, ет.1, ап.2. За претендираните суми е издадена заповед ***9586 от 26.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 34643 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд.

Ищецът твърди, че на ******* г. в град Хасково сключил Договор за заем с № ******** към Договор за Кредитна Линия № ******** с ответника ,,К. К. М." ЕАД, по силата на който заемодателят му предоставил заем в размер на 400,00 лева.

Параметрите на отпуснатия заем били посочени в чл. 1 ал. 4 от договора за Кредитна Линия № ******** и били следните:

1. Минимална сума, която може да бъде усвоена по кредита: 200,00 лева;

2. кредитен лимит: 500,00 лева;

3. Лихвен процент по кредита 36.00 %;

4. Обезпечение: - Поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от Кредитодателя банка, или Поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество;

5. Начин на усвояване: По банков път, в брой или съгласно други налични способи;

6. Условия за издължаване: Анюитетни вноски съгласно погасителен план за всяка усвоена сума;

1

7. Годишен процент на разходите: Размерът на Годишния процент на разходите за всички комбинации, в зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване, е отразен в Приложение ***, представляващо неразделна част от настоящия договор.

Съгласно Приложение ***, неразделна част от договора за Кредитна Линия № ********, ГПР за предоставения размер на кредит от 400 лв. и за срока от 2 месеца бил 45.09 %. Съгласно чл. 1 ал. 2 от Договор за Кредитна Линия № ******** ищецът бил задължен в срок от пет дни, считано от датата на сключване на договора да представи на заемодателя едно от обезпеченията, подробно описани в него. Неясно обаче защо по същото време му дали и договор за възлагане на поръчителство, за който било обяснено на ищеца, че е част от Договор за заем с № ******** към Договор за Кредитна Линия № ********, който бил със страни К. З. М. и втория ответник по делото „Кредит Гаранция" ЕООД.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от нарочно създадения договор за възлагане на поръчителство към договор за потребителски кредит с № ******** към Договор за Кредитна Линия № ******** - Потребителят дължи „Възнаграждение за поръчителство", чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в Погасителен план, който е неразделна част от този договор, а в конкретния случай било две вноски от по 57,96 лв., платими по банковата сметка на кредитодателя - първия ответник по делото „К. Кредит М." ЕАД и в общ размер на 115,92 лв. Това можело да се види в погасителния план, който е част от договора за кредит, както и от таблица, която е наименувана "Суми по погасителен план на услугата обезпечение ". Вноските били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по процесния договор за паричен заем. Въпреки, че в Приложение ***, което било неразделна част от договора за Кредитна Линия № ********, в таблица наименувана "Общо дължима сума по кредит" било посочено, че общата дължима сума спрямо срока от 2 месеца и размера на кредит от 400 лв. е 418,08 лв. видно от погасителния план, ищецът установил, че сумата, която трябва да заплати за погасяване на задълженията си по този договор, е в размер на 534,00 лева.

Според ищеца, клаузата на чл. 1 ал. 2 от договора за потребителски кредит от ******* г., сключен с първия ответник ,,К. Кредит М." ЕАД, както и клаузата на чл. 2, ал. 1 от сключения към него договор за възлагане на поръчителство на същата дата с втория ответник ,,Кредит Гаранция" ЕООД, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Чл. 2, ал. 1 от договор за възлагане на поръчителство бил нищожен и на друго основание - чл. 146, ал.1 ЗЗП, във връзка с чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като представлявал неравноправна клауза, която задължава потребителя от по-силната икономически страна по заемния контракт да бъдат сключени неизгодни и допълнително икономически обременяващи клаузи, за да изпълнят поставеното им задължение по чл. 1 ал. 2 от договора за заем. По този начин потребителят дължал "Възнаграждение за предоставяне на поръчителство", което е в прекомерен размер и на практика е допълнителна печалба, която следвало да се калкулира с договорената възнаградителна лихва, но с невключването в ГПР кредиторът целял да преодолее законовото изискване по чл. 19 ал. 4 ЗПК за таван на лихвените нива по предоставената в заем сума. В случая в чл. 2, ал. 1 от договор за възлагане на поръчителство към договор за потребителски кредит от ******* г. формално било уговорено "възнаграждение за възлагане на поръчителство", за да се обезпечи кредитът, но фактически се дължало не възнаграждение, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба за кредитора.

Това било така, доколкото за да възникне вземането под формата на възнаграждение, Договорът предвиждал редица условия, които са кумулативно дадени и следвало да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което било обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът дал възможност на насрещната страна в едва петдневен срок да му предостави банкова гаранция или поръчител/и, който/които да отговаря/т на определени условия. Налагането на толкова къс срок въобще препятствал всички възможности на длъжника да реализира и изпълни условията. Той обективно бил в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери повече от един и то такива, 2 които да отговарят на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждали на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение.

Алтернативната опция за обезпечение /банкова гаранция/ също поставяла мъчно преодолими пречки пред заемателя. Налагал се извода, че опциите по чл. 1, ал. 2 от договора всъщност не давали възможност на длъжника да избегне сключването на Договор за предоставяне на поръчителство с паралелното дружество „Кредит Гаранция" ЕООД и от там да не дължи възнаграждение за предоставяне на обезпечение, тъй като били много трудно изпълними. След като това било така, във всички случаи вземането за възнаграждение щяло да възникне в сферата на кредитора. Тя за това била уговорена и като сигурна част от дълга като следвало да се заплаща разсрочено на равни части с всяка погасителна вноска. При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за възнаграждение за предоставяне на поръчителство, както и предвид размера му съпоставен спрямо главницата, възнаграждението излизало извън присъщите му обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръщало само в средство за обогатяване на кредитора. Ето защо тя била нищожна. Фактически не се касаело за дължимо възнаграждение, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлявало допълнителна печалба за кредитора освен лихвата. В конкретния случай реално била договорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора.

Възнаграждението за предоставяне на поръчителство било нищожно и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. За да възникне правото на възнаграждение за предоставяне на поръчителство уговорката за дължимостта му не трябвало да противоречи на императивни правни норми на закона и на добрите нрави, разгледани като неписани морални норми и израз на принципите на справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави правело уговорката за възнаграждение за предоставяне на обезпечение нищожна по смисъла на чл.26, ал.1 предл. 1 и предл.3 ЗЗД и препятствало възникването на вземането и на задължението за възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Основното задължение на заемателя по договора за паричен заем било да върне на падежа заемната сума ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответствало на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението на предоставения заем. С клаузата на чл. 2, ал. 1 от договора за възлагане на поръчителство от ******* г. обаче било предвидено възнаграждение за предоставяне на поръчителство, но не на главно задължение на заемателя, а именно да върне заемната сума на падежа, а на задължението в петдневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение за кредитора. Предназначението на обезпеченията към един договор за кредит било да гарантират изпълнението на задължението на кредитополучателя да върне заемната сума и дължимите лихви. При липса на такова обезпечение, заемодателят имал право да прецени дали въобще да сключи договора за заем като тази преценка би следвало да предхожда сключването на договора. Фактът, че договорът за кредит задължавал потребителя да предостави обезпечение потвърждавал тезата, че сумата формално наречена възнаграждение за предоставяне на поръчителство е всъщност скрита възнаградителна лихва.

При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР *** от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело ***/2009 г. на ОСТК така уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство излизало извън предадените му санкционна, обезщетителна и обезпечителна функции, тъй като същото при пораждане на задължението било уговорено да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Уговорено било компенсаторно възнаграждение за предоставяне на поръчителство за изпълнение на задължение, различно от главното като начинът, по който е уговорено сочел, че заемателят всякога ще дължи възнаграждение за предоставяне на поръчителство и то в прекомерен размер спрямо заемната сума, ако в краткия петдневен срок от подписване на договора не 3 осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение, а именно да върне на падежа главница ведно с възнаградителната лихва.

Следователно дори интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен, той в срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително възнаграждение за предоставяне на поръчителство, което не било свързано с неизпълнение на същественото задължение по договора. Обезпечението в случая имало цел, различна от тази на възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Ако то обезщетявало вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми защитавало кредитора срещу неизпълнението и подготвяло неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпвала вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в договор за предоставяне на поръчителство. В този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й кредиторът щял да се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служело за общо обезпечение с оглед правилото на чл.133 ЗЗД. Ето защо уговорката между страните за плащане на възнаграждение за предоставяне на поръчителство, тъй като не преследвала заложените му функции, била нищожна и в противоречие с добрите нрави.

Клаузата на чл. 2, ал. 1 от Договор за възлагане на поръчителство към Договор за Кредитна Линия № ******** от ******* г. била и неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, поради което също била нищожна и на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП, тъй като била уговорена във вреда на потребителя и целяла единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за възнаграждение за предоставяне на поръчителство, като по този начин оскъпявала цената на заема. Този извод се подкрепял от обстоятелството, че е изначално предвидено възнаграждението за предоставяне на поръчителство да се кумулира към погасителните вноски като се разсрочи изпълнението му.