Решение № 6448 от 26.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6448 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Велислава Ив. Илиева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Велислава Ив. Илиева Въззивно гражданско дело № 20251100500710 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20108983 от 21.11.2023 г., постановено по гр. д. № 50293/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 90 състав, И. С. Ц., ЕГН **********, е осъден да заплати на М. И. Ц., ЕГН **********, чрез неговата майка В. Л. Д., ЕГН **********, на основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени вследствие на деликт, извършен на 22.08.2020 г. в гр. София, ж.к. „Люлин“, неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, силен стрес, напрежение и постоянно безпокойство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.10.2020 г. до окончателното изплащане, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдените 3 000 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. Със същото решение И. Ц. е осъден да заплати на М. Ц. сумата от 540 лв., представляваща разноски по делото, а М. Ц. е осъден да заплати на И. Ц. сумата от 120 лв. разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която предявеният иск е уважен до размер на 3 000 лв., е подадена въззивна жалба с вх. № 25043564/11.12.2023 г. от ответника И. С. Ц., чрез адв. А. Ж.. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на съдопроизводствените правила при събирането и преценката на доказателствата. Въззивникът оспорва извода, че е осъществил противоправно физическо посегателство спрямо ищеца, както и наличието на причинна връзка между поведението му и твърдените телесни увреждания. Поддържа, 1 че представените медицински документи са с невярно или преправено съдържание, поради което оспорва и доказателствената им стойност. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Постъпила е и въззивна жалба с вх. № 25043726/12.12.2023 г. от ищеца М. И. Ц., чрез неговата майка В. Л. Д., срещу решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над присъдените 3 000 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон при определяне размера на дължимото обезщетение. Въззивникът поддържа, че определеният от районния съд размер е занижен и не съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се позовава на характера на причинените телесни увреждания, възрастта на пострадалия, обстоятелството, че противоправното посегателство е извършено от неговия баща, както и на настъпилите физически и емоционални последици.

Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в отхвърлителната му част и искът да бъде уважен изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх.№ 25004901/19.02.2024 г., подаден от И. С. Ц., чрез адв. А. Ж., в който е изложено становище за нейната неоснователност и е отправено искане същата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

Подадена е и частна жалба с вх. № 250206932/25.09.2024 г. от И. С. Ц. срещу Определение № 20128030/16.08.2024 г., постановено по гр. д. № 50293/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 90 състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и от страни с правен интерес от обжалването, като отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което са процесуално допустими.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на закона, поради което също е процесуално допустима.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира следното:

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е 2 ограничен от посоченото във въззивните жалби. Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Софийският районен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

За уважаването му следва да бъдат установени противоправно деяние на ответника, настъпили неимуществени вреди за ищеца и причинна връзка между тях, като вината на дееца се предполага до доказване на противното чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

За да уважи частично предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че от събраните пред него доказателства се установява осъществено от ответника противоправно физическо посегателство спрямо ищеца, в резултат на което на последния са причинени телесни увреждания и неимуществени вреди.

След постановяване на обжалваното решение е настъпило обстоятелство, което следва да бъде съобразено от въззивния съд. Решение № 3030/26.06.2023 г., постановено по НОХД № 8324/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 110 състав, е влязло в сила на 22.10.2024 г., т.е. след постановяване на първоинстанционното решение, е прието като доказателство във въззивното производство. С посоченото решение И. С. Ц. е признат за виновен в това, че на 22.08.2020 г. в жилище в гр. София, ж.к. ****, не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие, издадена с Решение № 111-80-391/09.01.2015 г. по гр. д. № 6452/2014 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 80 състав, потвърдено с Решение № 5553/24.07.2015 г., постановено по в. гр. д. № 4563/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I въззивен състав, с която е бил задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на В. Л. Д. и М. И. Ц., като е нанесъл на последния удари, причинили навяхване на шията, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, повърхностно охлузване на задната страна на шията и болезнен оток в тилната област на главата, причинили на пострадалия болка и страдание. За извършеното престъпление по чл. 296, ал. 1, пр. 2 НК, на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК И. Ц. е освободен от наказателна отговорност, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв.

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно т. 15 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС със същата задължителна сила се ползва и решението, постановено по реда на чл. 78а НК.

Ето защо е установено, че на 22.08.2020 г. И. Ц. не е изпълнил издадената срещу него заповед за защита от домашно насилие, като е нанесъл удари на М.

Ц..

С това обаче не се изчерпват подлежащите на установяване предпоставки на деликтната отговорност. Обвързващата сила на наказателния акт е ограничена до изчерпателно посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства (Решение № 105 от 06.07.2017 г. по гр. д. № 2604/2016 г. на ВКС, IV г. о.), а 3 доколкото престъплението по чл. 296, ал. 1 НК е формално и настъпването на конкретен вредоносен резултат не е елемент от неговия състав, то задължителната сила на наказателното решение не се разпростира върху настъпването и обема на претендираните вреди, както и върху причинната им връзка с противоправното деяние. Ето защо наличието на телесните увреждания и причинната им връзка с поведението на ответника следва да бъдат установени въз основа на събраните в гражданското производство доказателства.

В тази насока по делото е представено съдебномедицинско удостоверение № 587/2020 г., издадено на 24.08.2020 г. от д-р М. Гошев, съдебен лекар в Клиниката по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. При извършения преглед на М. Ц., два дни след посочената в исковата молба дата на посегателството, се установило, че на шията на детето е била поставена обездвижваща яка, а след свалянето й движенията на шията във всички посоки са били ограничени, щадящи и видимо значително болезнени. По задната й повърхност вдясно е констатирано повърхностно охлузване с размери около 4/0,8 см, покрито с тънка коричка, а в тилната част на главата - леко изразен, болезнен при палпация оток. В заключението на съдебния лекар са посочени контузия в тилната част на главата и контузия - преразтягане на опорно-двигателния апарат в шийната област. Според съдебния лекар тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики могат да имат човешките ръце, както и от надпределно динамично натоварване на структурите на шията, като съответстват да бъдат получени по време и начин, както съобщава прегледаният, и са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Тези данни кореспондират и с медицинската документация, съставена непосредствено след инцидента. По делото са представени два екземпляра на амбулаторен лист № 087438 от 22.08.2020 г. на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ от ищеца и от ответника. В представения от ищеца екземпляр наред с машинно напечатания текст са налице и ръкописни вписвания, докато екземплярът на ответника съдържа само машинно напечатан текст.

Ръкописните вписвания са нечетливи, поради което съдът не обсъжда съдържанието им и не основава изводите си на тях. От печатния текст на амбулаторния лист, който е идентичен в двата екземпляра, се установява, че ищецът е прегледан в същия ден, няколко часа след срещата с баща си, като обективното му състояние е описано като травма на главата, основната диагноза е „повърхностна травма на окосмената част на главата“ (МКБ S00.0).

Назначени са рентгенографии на черепа и шийните прешлени.

Във въззивната жалба И. Ц. оспорва доказателствената стойност на медицинската документация, като поддържа, че представеният от ищеца екземпляр на амбулаторен лист № 087438 от 22.08.2020 г. е преправен чрез добавяне на ръкописен текст в отделни графи и не е подписан от родител, а съдебномедицинското удостоверение № 587/2020 г. е с невярно съдържание, тъй като е изготвено въз основа на този преправен документ. Изложените в 4 тази насока доводи са неоснователни. В подкрепа на твърденията си за неистинност на медицинската документация въззивникът се позовава и на образуваното досъдебно производство във връзка с твърдяното преправяне на амбулаторния лист. Самото образуване на такова производство обаче не установява неистинността на документа. От приетото по делото Определение № 1145/07.04.2025 г., постановено по ВЧНД № 2169/2025 г. по описа на Софийски градски съд, НО, VI въззивен състав, се установява, че наказателното производство е било водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК във връзка с твърдяно преправяне на съдържанието на амбулаторен лист № 087438, като до прекратяването му с постановление на Софийската районна прокуратура от 30.04.2024 г. не е било привлечено лице в качеството на обвиняем. Жалбата на И. Ц. срещу постановлението за прекратяване е оставена без разглеждане поради липса на процесуална легитимация, като определението на Софийски районен съд, с което жалбата е оставена без разглеждане, е потвърдено с посоченото окончателно определение на Софийски градски съд. Следователно от проведеното наказателно производство и постановените по него съдебни актове не може да се направи извод, че процесната медицинска документация е неистинска.