Определение № 2174 от 16.07.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2174 гр. София, 16.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20258002902062 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД против решение № 191/18.06.2025 г. по в.т.д. № 183/2025 г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е отменено решение № 11/08.01.2025 г. по т.д. № 149/2024 г. на Окръжен съд Пловдив и е признато, че „Инвест 7777“ ООД не дължи на касатора сума в размер над 16 517, 55 лв. до 49 552, 67 лв. по фактура № 8310386966/26.02.2024 г. за периода 16.10.2023 г. до 16.02.2024 г., произтичаща от установено непълно или неточно измерване на количество електрическа енергия за клиентски № 1010525661.

Подадена е и касационна жалба от „Инвест 7777“ ООД срещу решение № 191/18.06.2025 г. по в.т.д. № 183/2025 г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 11/08.01.2025 г. по т.д. № 149/2024 г. на Окръжен съд Пловдив за отхвърляне на иска за установяване недължимост на сума в размер 16 517, 55 лв. по фактура № 8310386966/26.02.2024 г. за периода 16.10.2023 г. до 16.02.2024 г. - установено непълно или неточно измерване на количество електрическа енергия за клиентски № 1010525661.

В касационната жалба касаторът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД сочи наличието на хипотезите по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа теза, че съдът е формирал изводи, които не отговарят на обективната истина, правните изводи противоречат на закона, а доказателствата по делото са тълкувани превратно. Съдът се е произнесъл по несвоевременно заявено едва във въззивното производство възражение от насрещната страна. Нито в исковата молба, нито в допълнителната такава ищецът е заявил, че е налице хипотеза на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ – промяна в схемата на свързване. Точно обратното, направил е възражение, че върху измервателната схема не е извършвано 1 никакво неправомерно въздействие, т. е., че не е налице промяна в схемата на свързване на обекта по смисъла на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. В същото време от доказателствата по делото се установява, че строителният обект на ищеца е директно свързан към електрическата мрежа без отчитане на ел. енергия от електромер с кабел 4, 35 кв. мм., което според касатора директно насочва към приложение на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Навежда се оплакване, че съдът е пропуснал да обсъди Протокол за монтаж на средствата за измерване от 05.02.2018 г. и Разрешение за строеж № 140/14.07.2022 г., а констатациите, че изрично касаторът е признал строителния обект да е бил присъединен към разпределителната мрежа още през 2018 г., са неправилни. Заявява се становище, че това е и обективно невъзможно, тъй като строителният обект на ищеца съществува след издаване на разрешителното за строеж от 2022 г. Нещо повече, в допълнителната искова молба ищецът сам е признал, че след започване на новото строителство през 2022 г. е било необходимо съществуването на партида за новото строителство, открита по реда на Наредба № 6, а очевидно това не е сторено. Следователно въпросният кабел заобикаля схемата за свързване, а не е част от нея, поради което не е налице промяна на схемата, а представлява неправомерна връзка, т. е. неправомерно присъединяване по смисъла на § 1, т. 13 ДР на ПИКЕЕ. Наредбата допуска временно електроснабдяване на строителните обекти, което обаче трябва да е направено по реда на сочената наредба. Това в случая според касатора е сторено, тъй като след издаването на Разрешение за строеж от 2022 г. за процесния строителен обект ищецът не е провел процедура по присъединяване на този обект като временно захранване. В жалбата се сочи, че неправомерното присъединяване се потвърждава и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение и относно спазване на методиката, съдържаща се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, като е начислено допълнително количество ел. енергия на клиента в обем 131 175 kWh, правилно остойностено на 49 552, 67 лв. Претендира се достъп до касационно обжалване и отмяна на решението в атакуваната негова част, като предявеният от „Инвест 7777“ ООД иск бъде изцяло отхвърлен поради неговата неоснователност и недоказаност. Поддържа се искане за присъждане на разноски за трите съдебни инстанции и в евентуалност се противопоставя възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В изложението касаторът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД моли решението да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „Допустимо ли е съдът да се произнесе по несвоевременно въведено в процеса възражение?“

2. „Направеното от ищеца признание на определени факти и обстоятелства от предмета на спора обвързва ли съда при формиране на извода за основателност на иска?“

3. „Трябва ли съдът независимо дали възприема или не експертно заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?“

2

4. „Задължен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка и да изложи мотиви за тях?“ По първия въпрос се твърди отклонение от практика на ВКС, обективирана в решение № 3/2012 г. по гр. д. № 189/2011 г., I г.о., решение № 18/2022 г. по гр. д. № 4024/2021 г. на I г.о., решение № 53/2014 г. по гр. д. № 4041/2013 г. на I г.о., ВКС. По втори въпрос № 475/2010 г. по гр. д. № 1311/2009 г. III г.о., решение № 98/2011 г. по гр. д. № 952/2010 IV г.о. и др.

Третият въпрос решение № 248/2015 г. по гр. д .№ 1271/2015 г. на III г.о., решение № 241/23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на I г.о., ВКС. По четвъртия решение № 212/2012 г. по т. .д .№ 1106/2010 г.на II т.о., решение № 202/2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на I т.о. и решение № 76/2012 г. по т. д. № 377/2011 г. на II т.о.

Наред с това се заявява и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК поради неговата недопустимост и очевидна неправилност.

Ответникът по касация „Инвест 7777“ ООД моли да не бъде допускано касационно обжалване поради липса на основания за това. Алтернативно моли въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно постановено. Претендира разноски.

Касаторът „Инвест 7777“ ООД също се позовава на трите хипотези, очертани от разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че не е спазена процедурата по уведомяване, регламентирана от чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, както и предпоставките на глава IX ПИКЕЕ, преди проверката не е търсен абонатът.

Поддържа оплакване за нарушение на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ във вр. с чл. 56 ПИКЕЕ, тъй като на касатора не са връчени документите, касаещи подобна процедура, а именно справка за преизчислените количества електрическа енергия, който документ задължително следва да се връчи съгласно чл. 56 ПИКЕЕ. Поддържа становище, че подобни формални нарушения на процедурата водят до недължимост на цялата сума. Сочи пропуск на съда да отчете липсата на двете изисквания – за да бъде завършена процедурата, създаваща право на продавача на ел. енергия за едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо изменение съдържанието на общите условия и одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. При липса на ангажирани от ответника доказателства за изпълнение на тези две предпоставки, е следвало да се приеме, че предвидената от закона процедура не е завършена, а правото на ответника да коригира сметките на клиента не се е породило. В заключение касаторът декларативно заявява, че обжалваното решение противоречи не само на националните норми, но и на Директива 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила на пазара на електрическа енергия в рамките на ЕС. Претендира отмяна на решението на въззивния съд в обжалваната от него част и изцяло уважаване на предявения от дружеството иск.

Заявява искане за достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставя следния въпрос:

1. „При частична недоказаност на фактите и правното основание при 3 положение, че доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК е била върху ответника /титуляр на вземането/ следва ли да се приема за доказана другата част от вземането му след като той не е претендирал вземането си на това основание?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Двете касационни жалби са подадени от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговарят на изискванията за редовност, поради което се явяват процесуално допустими.

Производството е образувано по претенция на „Инвест 7777“ ООД за установяване по отношение на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, че не дължи сума в размер на 49 552, 67 лв. по фактура № 8310386966/26.02.2024 г. за периода 16.10.2023 г. до 16.02.2024 г., произтичаща от установено непълно или неточно измерване на количество електрическа енергия за клиентски № 1010525661. При подадена от ищеца въззивна жалба срещу отхвърлителното решение на първоинстанционния съд съставът на Апелативен съд Пловдив е приел за безспорно, че с констативен протокол от 16.02.2024 г. от служители на ответното дружество е било установено, че обектът е захранен с директен кабел от кабелен разпределителен шкаф /КРШ/ и затова консумираната енергия не е била измервана от електромера. При липса на спор е посочил, че носител на вземането е именно ответното дружество, което се явява процесуалноправно и материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск. Констатирал е, че в процесната фактура е записано следното основание за начисляване на сумата от 49 552, 67 лв.: „дължима сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количество електрическа енергия за електромер № 011415089 за период 16.10.2023 г. – 16.02.2024 г.“.

Извел е, че спорът между страните се заключава до отговор на въпроса дали това нарушение е резултат от неправомерно присъединяване по смисъла на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, или от промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване на количествата електрическа енергия по смисъла на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, респективно как следва да бъде изчислена дължимата сума. След анализ на доказателствата - констативен протокол от 16.02.2024 г., показания на разпитани по делото двама свидетели, заключение на съдебно-техническата експертиза, въззивният състав е стигнал до извод, че до 16.10.2023 г. електромерът е отчитал потребената ел.енергия и обектът е бил захранван от същия кабел, в периода от 16.10.2023 г. до 16.02.2024 г. електромерът не е отчитал изразходваната ел.енергия, а на 16.02.2024 г. е било установено, че кабелът не е свързан към електромера, а след свързването му на 16.02.2024 г. електромерът отново е започнал да отчита консумираната ел.енергия от обекта. В заключение е приел, че се касае за извършена промяна в схемата на свързване на обекта към момента, когато електромерът е спрял да отчита консумирана ел.енергия - 16.10.2023 г., поради което приложение намира чл.

50, ал. 2 ПИКЕЕ. Изяснил е, че според т.13, §1 на ДР на ПИКЕЕ 4

„неправомерно присъединяване“ е присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа, за който не е осъществена процедура за присъединяване към тази мрежа по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ.

Отчел е липсата на оспорване на заявено от ответното дружество, че обектът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа през 2018 г., като от 16.04.2022 г. клиент на дружеството за този обект е именно ищецът- в отговора на исковата молба ответното дружество е посочило, че ИТН 4332538 е била открита с цел временно електрозахранване по време на строителство на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от Наредба № 6/24.02.29014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /отм./, както и че присъединяването към разпределителната мрежа на ИТН 4332538 е било направено с цел временно електроснабдяване по време на строителството. В мотивите на решението съдът е изяснил, че служителите на ответника са процедирали съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 8 ПИКЕЕ, съгласно която, когато при проверката се установи намеса, представляваща промяна в схемата на свързване, невлияеща на изправността на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа възстановява правилната схема на свързване без да демонтира средството за търговско измерване. Акцентирал е, че във фактурата от 26.02.2024 г. ответното дружество е посочило, че търсената сума е дължима именно вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия с посочения електромер в периода 16.10.2023 г. - 16.02.2024 г., а не поради неправомерно присъединяване. Изградил е теза, че при предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е установяване наличието на претендираното от него вземане по основание и по размер, поради което в рамките на очертания по делото спор съдът следва да преценява дали сумата е дължима от ищеца без да е необходимо последният изрично да твърди и доказва, че е налице хипотезата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, а не на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ.